Батак

Област: Пазарджик

Население: 2691 души (15 март 2024 г.) 5,84 души/km²

Площ: 461,105 km²

Надморска височина: 1036 m

Пощ. код: 4580

Тел. код: 03553

МПС код: РА

ЕКАТТЕ: 02837

Описание

География

Батак се намира в Западните Родопи , на 1036 m надморска височина в долината на Стара река по двата ѝ бряга. Разположен е в котловина, заобиколена от всички страни с хълмове „бърда“ 100 – 200 m над равнището му (Петрово бърдо, Кънева борика, Царюв комин, Кадино бърдо, Свети Георги, Пискилива скала, Галагонката и Бучете), а над тях се издигат върховете на Баташката планина , която на запад граничи с Чепинска река, на юг – с Доспатска река и яз. Доспат, на изток – с река Въча, на север – с Тракийската низина. Тук се намира защитената местност „Баташки снежник“. Недалеч от града са и едни от най-високите върхове в Родопите – Баташки снежник (2082 m), Голяма Сюткя (2185 m).

Батак се намира на 15 km по асфалтиран път от град Пещера , на 35 km от областния център Пазарджик и на около 55 km от Пловдив ; на 15 km от град Ракитово и на 27 km от Велинград .

История

Баташките околности са обитавани от най-древни времена, доказателство за това са откритите археологически обекти: развалини на многобройни (близо 20) тракийски, римски, византийски и славянски крепости, над 10 черкви и манастири, тракийски могили, римски мост и др.

Поради липсата на исторически сведения трудно може да се определи с точност годината, в която възниква днешният Батак.

Според някои исторически паметници и най-вече според живото предание, първото име на тогавашното селище било Батево, от брат, или от бате, наречено така, вероятно от самите бежанци избягали от поробителите, или от насила потурчените техни братя от селата в Чепинската котловина . За това свидетелства един ръкопис, приписван на поп Методий Драгинов от 17 век и смятан от съвременните изследователи за фалшификат:

при стара риека та сьгрядиха ново селище Батіево.

Асань оджя за кашмерь натера потурняците та расипаха

218 црькви. И така Божию попущенію расипаха се

бльгарете ва Цепина ...

Много важно свидетелство, което потвърждава съществуването на селището, е надписът върху взидания камък на чешмата при Кричимски манастир „Рождество Богородично“, върху който се разчитат както името Батак, така и имената на батачаните, построили чешмата през 1592 г.

Настоящото си име селището получава по време на османската власт. Предполага се, че поради трудното за османските поробители произнасяне на името Батево то бива сменено на Батак (в превод от турски „кал“), по причина на езерото, което се намира в близост от северозападната му страна. Езеро, което селяните наричали „блато“, а турците „гьол“ или „батак“, защото по-голямата му част била покрита с преплетени над водата корени, обраснали с шавар, папур и трева, където мнозина, които не познавали местността, са пропадали с конете си и са потъвали на дъното му.

Стратегическото географско положение на Батак, разполовен от двете страни на Стара река в подножието на високия родопски връх Скардак ( Баташки снежник ), в котловина обградена от вековни планински дървета, защитена от север с непроходимо блато, не е случайно. Именно тук първите заселници са търсили закрила от фанатичните нападения на свирепите османски завоеватели. По този начин те не изгубили бащините си традиции, съхранили вярата и обичаите си, за разлика от другите населени места в Родопите , които били насилствено асимилирани и принудени да приемат исляма .

Трудните условия за живот правили батачани сурови, решителни и безстрашни. Дърводобивът се превръща в основния поминък на населението. От качествената местна дървесина се строят корабите на турската империя, развива се търговията. Търговците от Батак разгръщат връзките си с близките народи от Средиземноморието и западните Балкани.

Батак става притегателна сила за много родолюбци, които се преселват тук, за да съхранят християнската си вяра. Все повече нараства желанието на свободолюбивото населението за независимост. В Батак израстват видни духовни дейци като игумен Йосиф Строителя , възстановил Рилския манастир в сегашния му вид, игумените Кирил и Никифор, авторът на забележителния „Български буквар“ (1844 г.) Георги Бусилин и др.

Известни личности

Трендафил Керелов – дългогодишен кмет на Батак, водач на въстанието 1876 г., жив изгорен на клада Ангел Керелов – водач на въстанието 1876 г., петстотник Стефан Керелов – водач на въстанието 1876 г., петстотник Петър Керелов – водач на въстанието 1876 г., стотник, зверски убит по време на въстанието Серафин Лулугов – четник и участник във въстанието 1876 г., петдесетник Борис Балинов – кмет (1946 – 1948) Тодор Балинов – първият избран християнски кмет на Батак Йосиф Строителя – игумен на Рилския манастир Тодор Банчев – хайдут Тодор Георги Бусилин – възрожденец Драган Манчов – възрожденец Петър Горанов – възрожденец Трендафил Балинов – общественик Ангел Балинов – общественик Стефан Тодоров Божков – общественик Тодор Коларов – общественик Ангел Чаушев – общественик Илия Чаушев – общественик Георги Чолаков – общественик Никола Чолаков – общественик Никола Ненов Чолаков – роден през 1848 година, участник в Априлското въстание. Останал по чудо жив и починал на 27 февруари 1931 г. Петър Найчев – общественик Георги Ванчев – общественик Катерина Ванчева – общественик Ангел Марин (1942 – 2024) – вицепрезидент на България проф. Ангел Чаушев – икономист, бивш министър на труда проф. Янко Янев – юрист, кмет на Батак (1944 – 1945) проф. инж. Стефан Василев – министър на народната просвета (р. 1969) проф. д-р инж. Васил Стоилов – чл. кор. на БАН, гл. директор на Дирекцията за възстановяване на София (1945 – 1949), подпредседател на Комитета за държавно планиране (1950 – 1953), първи зам.-министър на Министерството на строежите (1954 – 1959), ректор на ВИСИ (УАСГ) до 1967 г. проф. Тоско Ванчев – член-кор. на БАН, ректор на Висшия селскостопански институт (1966 – 1968) проф. Ангел Фикиин – ректор на Висшия институт по хранителна и вкусова промишленост (понастоящем Университет по хранителни технологии), гр. Пловдив (1972 – 1974) Димитър Терзийски – кмет на Батак, общественик Катя Чукова – актриса (р. 31 март 1931 г.) Снежана Генева – художник Любомир Станков – художник Ангел Гарабитов – художник, дърворезбар Борис Шаров – художник (1894 – 1986) Марко Карлюков – пилот ВВС Тодор Мерджанов – прокурор във Върховна прокуратура гр. София Росица Везева – лекар проф. арх. Георги Стойчев – автор на книга за архитектурата на Батак Димитър Т. Радулов – замръзнал на поста си в ``Булаир`` през февруари 1912 г.

Никола Ковачевски (1832 – 1882), български просветен деец

Празници и събития

„Процепи“ – Един много интересен обичай е паленето на обредни огньове на Сирни Заговезни (Прошки), обикновено февруари – март. Процепът е съставен в основата си от изправена и вкопана в земята, много висока дървена греда, около която се натрупва слама и се подпират конусовидно дървени дъски. Целта е да се разпали много висок огън, в някои случаи над 4 метра. Процепите се палят вечер и са разположени по възвишенията около града, така че да са видими от всички страни. Всеки квартал прави свой процеп, като целта е той да е най-висок. Събитието е повод за веселие на стари и млади. Всички се чернят с въглени от огъня, за да се уплаши и избяга лошото и за здраве. През този ден по традиция се иска прошка от близки и роднини за сторените грешки. 15 август – Успение на Света Богородица – храмов празник на църква „Св. Успение Богородично“ в Батак. Почита се с общ събор при параклиса „Латинска Света Богородица“, като всяка къща прави курбан – обикновено се коли агне, осветено преди това от свещеника. Там се служи служба, свети се вода. На тази местност се варят курбаните и се раздават за здраве. Регионален фолклорен събор за автентичен фолклор – 15 август, телефони за връзка: 03553/22 22. Ежегодно отбелязване на годишнината от Априлското въстание – 17 май, празненствата включват отслужване на панихида в храм-паметника „Св. Неделя“, поднасяне на венци пред вечния огън и основните крепости на априлци, тържествена заря проверка.