Велинград

Област: Пазарджик

Население: 24 087 души (15 март 2024 г.) 193 души/km²

Площ: 124,955 km²

Надморска височина: 777 m

Пощ. код: 4600

Тел. код: 0359

МПС код: РА

ЕКАТТЕ: 10450

Описание

География

Велинград е разположен в Чепинската котловина в Западните Родопи . Намира се на 44 km от областния център Пазарджик , на 34 km от Септември , на 81 km от Пловдив и на 135 km от столицата София .

Градът има планински климат. Намира се в европейско-континенталната климатична област, на границата с континентално-средиземноморската област. Лятото е прохладно и краткотрайно, а зимата – мека и продължителна. Валежите са сравнително малко. През пролетта и началото на лятото са по-обилни, в края на лятото и есента е по-сухо. Снеговалежите са достатъчни и задържането на снежната покривка е продължително (до 150 дни). Снежната покривка е устойчива и дебела.

Велинград е един от най-безоблачните градове в България . Облачността е най-голяма през зимните месеци. Общото ѝ намаляване се наблюдава в началото на есента. Това е едно от местата в България с повече безвалежни дни. Наличието на ясно време и обилно слънцегреене е характерно за Велинград. Средногодишната температура на въздуха е 9 °C. Относителната влажност на въздуха е 75%.

Водни ресурси в района на Велинград – реки , карстови и минерални извори – има в изобилие. Те са фактор за определянето местоживеене на хората, стопанската им дейност, за развитието на туризма като цяло. Многобройните бистри планински потоци и рекички се обединяват в Чепинската река . По-важните ѝ протоци са Грънчарица, Луковица, Лепеница, Мътница и Требетущица. Язовирите в района разнообразяват природната среда, изменят положително микроклимата и увеличават значително привлекателността на ландшафта . Във Велинград има редица карстови извори като Клептуза .

Велинградското геотермално находище е най-голямото в Южна България. Сумарният дебит на изворите е 160 l/s, като само в кв. Чепино той е 70 l/s. Минералните извори (80 на брой), мекият климат и прекрасната природа са голямото богатство на града. Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „Спа столицата на Балканите“. Тук има множество санаториуми, лечебници, модерни спа центрове и хотели.

История

Културните пластове дават основание да се твърди, че Чепинският край е обитаван от тракийски племена през 6 – 5 век пр.н.е. Най-трайни са следите от племето беси – открити са могили , некрополи , стени от селища и крепости . Писмени сведения за тази епоха дават древните историци Херодот и Тукидид :

Херодот, Историята

За авторитета и значението на храма на Дионисий в Родопите говори фактът, че Александър Македонски и бащата на Октавиан Август са го посетили, за да им гадае пророчицата за бъдещето им.

От траките са останали много надгробни могили – седем в Баташкото блато (сега дъно на езеро ), две могили в местността „ Юндола “ и десетки на други места. Развалини от тракийски селища и крепости могат да се видят в местността „ Печковец “, в подножието на средновековната крепост Цепина , където са намерени фрагменти и от тракийска керамика и оръдия на труда , както и на други места.

През 46 г. римляните завладяват Родопите. Така започва смесен трако-римски период, който продължава до идването на славяните . За римската култура в този край говорят археологическите находки от селища и укрепления в местностите „ Биволичино дере “ и „ Ремово “. Това са останки от глинени тръбопроводи за минерална вода , от настилки за пътища, от укрепления, мраморни плочи, монети и т.н.

В началото на 6 век Чепинският край е населен със славяни. Според проф. Петър Петров и проф. Марин Дринов тук е живяло племето драговичи . Славяните възприели много от обичаите , нравите и културата на траките, като им предали свои характерни черти. По-късно към славяните се прибавили и българите . Чепинската котловина е присъединена към българската държава при управлението на Маламир , а неговият наследник Пресиян включва в пределите и цялата родопска област.

За голямото стратегическо значение на тези места говори фактът, че след кръвопролитни боеве или чрез тайни заговори те преминавали ту в български, ту във византийски ръце. Окончателното им освобождаване от византийците става при управлението на цар Калоян . От това време са останали следи от укрепления: в местността „Стража“ – на 12 km източно от града и в местността „Градот“ – на 12 km северно от Велинград в землището на Ракитово . По времето след цар Калоян крепостта Цепина е била столица на деспот Алексий Слав . По-късно той премества столицата си в Мелник .

От времето на цар Иван Александър са намерени монети от Чепинския край. Смята се, че падането на крепостта Цепина и на целия Чепински край под турска власт е станало през 1371 – 1373 г. След това събитие настъпили редица сериозни промени в живота на тукашните българи. Османската империя имала нужда от съюзници в центъра ѝ и започнала да налага ислям доброволно или насилствено още в началото на 16 век .

Османският регистър, отнасящ се за годините 1516 – 1517 , посочва появяването на първите мохамедани в района. Тогава в чепинските села има общо 624 домакинства , 12 от които мюсюлмански. Българите носят имена като Велчо, син на Златко, Петко, син на Райо, Радул, син на Прослав и пр., докато 7 домакинства от Лъджене използвали за фамилно име арабското Абдуллах, което обикновено се дава на всички новоприети в исляма. Тези 7 домакинства владеели пълен чифт, т.е. парче земя, за което се е смятало, че може да осигури добро материално положение на едно семейство.

Според „ Летописа на поп Методи Драгинов “ по времето на потурчването на Чепино от Мехмед IV ( 1656 – 1661 г.) част от населението е било принудено да приеме исляма , тъй като гръцкият владика Гаврил набедил местното население за непокорно пред пашата в Пловдив . Когато пашата пристигнал в Чепино, събрал първенците и поискал да ги убие, но те приели исляма с надеждата, че ще бъдат пощадени. Днес историците не са постигнали единодушие дали летописът на поп Методи и самият свещеник са автентични, или са плод на възрожденска литературна компилация. Българите-мюсюлмани са запазили много от традициите на християнския култ. Във всички мюсюлмански селища на Гергьовден се правят люлки на ергените и момите, кичат се със здравец портите и чеиза на момите.

Чепинското население не останало настрана от Възраждането и националноосвободителните борби на българския народ. През 1816 г. каменчани изградили новата църква „Св. Троица“. Тя се превърнала в средище, където се укрепвало българското самосъзнание и се разпространявали знания и просвета. Към църквата през 1823 г. се открива първоначално килийно училище , а след това и класно училище, помещавало се в самостоятелна сграда. Първите учители са Илия Ждраков, Паун Гугалов, даскал Партений, даскал Никола Саев , който въвежда като учебник „Рибния буквар“, Георги Чолаков – Дядо Даскал , Сава Докторов, Стою Масларов.

По време на Руско-турската война мюсюлманското население се скрива в планината или в по-южните селища. Някои села като Лъджене обезлюдяват напълно. След няколкодневно криене жителите се връщат премръзнали обратно по родните си места.

Велинград е създаден през 1948 г. със сливането на селата Лъджене, Каменица и Чепино, а от 1977 г. става общински център.

Известни личности

Атанас Семерджиев (1924 – 2015) – партизанин, генерал и политик, вицепрезидент на България (1990 – 1992) Вела Пеева (1922 – 1944) – партизанка, на чието име е наречен градът Сашо Касиянов (1951 – 2012) – музикант, педагог, дългогодишен радиоводещ в Сливен Васил Иванов Горанов (р. 1972) – български съвременен художник Маргарита Попова (р. 1956) – министър на правосъдието (2009 – 2011) и вицепрезидент на България (2012 – 2017) Лидия Шулева (р. 1956) – политик, заместник министър-председател (2001 – 2005), министър на труда и социалната политика (2001 – 2003), министър на икономиката (2003 – 2005) Николай Гяуров (1929 – 2004) – оперен певец, световноизвестен изпълнител, интелектуалец Петър Гугалов (1929 – 2025) – оперен певец Васил Божков (р. 1956) – бизнесмен Никола Хаджидаскалов (1894 – ?) – македоно-одрински опълченец, четата на Георги Мяхов Владо Черноземски (1897 – 1934) – революционер Георги Атанасов Пухалев (1935 – 2008) – български учен, ландшафтен архитект и икономист, професор. Кирил Григоров Илинчев (1921 – 1994) – кино- и театрален режисьор, сценарист и актьор Петър Пунчев (р. 1956) – журналист, съосновател на Радио FM+ Нери Терзиева (1952 – 2022) – журналистка Костадин Филипов – тв журналист Краси Гешева – психолог, актриса, организатор на конкурса „Мис Велинград“ Димитър Мечев (1928 – 2007) – диригент Димо Тонев (р. 1964) – волейболист Георги Гаджев (р. 1964) – футболист Стоянка Кендерова (р. 1947 г.) – български османист и арабист, старши научен сътрудник I степен Станислав Цанов (р. 1986 г.) – български журналист Христо Найденски (р. 1958 г.) – микробиолог, академик, два мандата директор на Институт по микробиология „Стефан Ангелов“, Българска Академия на Науките (БАН)

Вела Пеева (1922 – 1944) – партизанка Манол Иванов Велев (1915 – 1988), български антифашист, партиен функционер, участник в Съпротивата. Методи Шаторов (1897 – 1944) – партизанин Тодор Ямаков (1903 – 1966) – политик и общественик, първият кмет на града Методи Кърпачев (1921 – 1999) – български революционер Милош Колчагов (1886 – 1958) – български революционер

Елена Попова-Кантарджиева (1888 – 1980) – учителка по френски език, културен деец и общественик Ангел Иванов Герин (1908 – 1983) – учител на Николай Гяуров, музикант, диригент, общественик Иван Лебанов (р. 1957) – ски бегач, олимпийски медалист, кмет на града (2007 – 2015) Манол Стоименов Чолев (1903 – 2007) – общественик и педагог, туристически и стопански деятел, столетник Цветан Симеонов (р. 1955) – председател на УС на БТПП , магистър по право Александър Попов (1927 – 2021) – лекар и писател

Празници и събития

Традиционен празничен календар Коледа – един от най-тържествените празници. В квартал Каменица е известен, като една от трите Бъдни Вечери.