Панагюрище

Област: Пазарджик

Население: 16 151 души (15 март 2024 г.) 492 души/km²

Площ: 32,806 km²

Надморска височина: 550 m

Пощ. код: 4500

Тел. код: 0357

МПС код: РА

ЕКАТТЕ: 55302

Описание

География

Град Панагюрище се намира в планински район. Той лежи в Същинска Средна гора . На север от него близо до курорта Панагюрски колонии се намира връх Братия (1519 m н.в.). През града тече река Панагюрска Луда Яна , която след село Попинци се съединява с река Стрелчанска Луда Яна и така се образува река Луда Яна . Гара Панагюрище е последната гара по жп линията Пловдив – Панагюрище. През града минава шосе 37 от републиканската пътна мрежа, което свързва Доспат (в Родопите ) през Златишки проход в ( Стара планина ) с главен път А2 – магистрала Хемус (при село Джурово , община Правец ). Панагюрище е административен център на община Панагюрище , в състава на която влизат още 9 селища. Съседни населени места са: курортното селище Панагюрски колонии (15 km на север), село Оборище (10 km на запад), село Баня (11 km първо на юг и след това на запад), село Бъта (8 km на юг) и град Стрелча (12 km на изток).

Панагюрище се намира на 43 km северно от областния град Пазарджик.

В землището на град Панагюрище се намира и село Панагюрски колонии , което няма собствено землище.

История

В околностите на града има десетки тракийски могили. В една от тях – могилата „Мрамор“, е разкрито погребение на тракийски вожд. Недалеч от нея през 1949 г. е открито световноизвестното днес Панагюрско съкровище , датирано от IV – III в. пр.н.е. Съкровището е намерено случайно от братята тухлари Павел, Петко и Михаил Дейкови, докато копаели земята за глина. Изработено е от чисто злато и тежи 6,164 kg. Копия на деветте уникални съда са изложени в Историческия музей в града, а оригиналите обикалят музеите по света и в България.

Удобното местоположение, природата и благоприятният климат в района са привличали хората в този край и през Средновековието . Запазени са руините на българските крепости Красен и Душковченин.

Основаването на Панагюрище се свързва с драматичните времена след османското нашествие. Името идва от „панагюр“ – (от гръцки : πανηγυρι , панаир), тъй като на брега на р. Луда Яна в ония години е имало малък панаир. По-късно пазарът се премества на мястото, където сега се намира град Пазарджик .

Вълна заселници идва от Македония ( Дебърско , Прилепско , Костурско и др.) през 16 век . В подробен регистър на джелепкешаните от 1576 година са отбелязани 16 джелепкешани в село „Панагюрище, с друго име Отлук“'.

Дълго време отделните махали са враждували помежду си и с течение на времето селището се събира по бреговете на Луда Яна и притоците ѝ.

Днес най-яркото доказателство за това заселване е смесеният говор на населението, притежаващ множество източнобългарски и западнобългарски черти. Градът се намира на така наречената ятова граница .

В началото на XIX в. Панагюрище достига значителен икономически и духовен разцвет. Тук се развиват редица занаяти, свързани с добре развитото скотовъдство: джелепството – търговия с добитък, абаджийството – производство на аби от домашен шаяк, мутафчийство – изработване на изделия от животинска козина, табачество – обработка на кожи, обущарство, а също така и златарство, което впоследствие прави града известен с Панагюрската златна школа. В различните занаяти работели над 2500 майстори, калфи и чираци. В двора на Историческия музей зад стъклени витрини могат и днес да се видят възстановки на тези традиционни занаяти. Според свидетелства на посетили града през 1861 г. американски мисионери, той има 12 500 жители българи, които поддържат голямо училище.

Икономическият и духовен подем помага идеята за национално освобождение да бъде горещо приета в Панагюрище. През есента на 1870 г. Васил Левски тук основава революционен комитет, като събранието е в къщата на Иван Духовников , запазена и до днес в двора на Историческия музей. В историческата местност „ Оборище “ на 14 април 1876 г. се е състояло първото българско Велико народно събрание. „Оборище“ се намира на 8 km западно от Панагюрище. Тук може да се види издигнатият през 1928 г. паметник в чест на събранието. Мястото е красиво, а наоколо има хижи .

През 1876 г. Панагюрище става център на 4-ти революционен окръг и главен град на Априлското въстание . При потушаването на въстанието градът е опожарен и напълно унищожен от башибозука . След Освобождението е построен с вече нови сгради. Това е причината гр. Панагюрище да не разполага с много възрожденски къщи (за разлика от Копривщица ).

През март 1923 г. край Панагюрище става голямо наводнение след като река Луда Яна приижда и залива околността.

През 1977 г. става общински център.

Известни личности

Атанас Шопов (1855 – 1922) – книжовник и дипломат Велко Королеев (1798 – 1903) – просветен деец, книгоиздател Георги Баиров, македоно-одрински опълченец, 33-годишен, фотограф, V клас, 2 рота на Лозенградската партизанска дружина, носител на сребърен медал „ За заслуга “ Георги Брадистилов , професор (1904 – 1977) – математик Георги Гешанов (1872 – 1907), революционер от ВМОРО Георги Дамянов, революционер от ВМОРО, четник на Петър Ангелов Георги Кукурешков (1867 – ?) – военен, полковник Георги Шопов (1880 – 1932) – толстоист, отказал военна служба, кореспондирал с Лев Толстой Дамаскин Велешки (Димитър Дипчев) (1817 – 1878) – духовник, първи екзархийски Велешки митрополит Делчо Илчев (1885 – 1925) – ентомолог Делчо Лулчев (1935 – 1985) – строителен инженер Дончо Чупаринов (1894 – 1925) – революционер, деец на ВМРО Емануил Джуджев (1835 – 1908) – учител, общественик, революционер и духовник Захари Кръст. Налбатов, революционер от ВМОРО, четник на Пеню Шиваров Захари Т. Захариев, революционер от ВМОРО, четник на Никола Иванов Иван Варадинов (1887 – ?), революционер от ВМОРО, четник на Пандо Сидов Иван Делибашов, революционер от ВМОРО, четник при Мише Развигоров Иван Делчев (? - 4 октомври 1914, Кетеново), български революционер, четник на Кръсто Лазаров в 1914 година Илия Георгиев, революционер от ВМОРО, четник на Георги Сугарев Иван Карпаров (? - 1925), български революционер, деец на ВМРО Йончо Берберов (1873 – 1953) – военен, предприемач Епископ Кирил Йончев бъл. Илия Манчов Йончев, Кирил Йончев, рус. Кирилл Йончев, англ. Archbishop Kyril) (1920 – 2007) – Питсбъргски архиепископ, завеждащ българските православни общини към Православната Църква в Америка Кирил Петров Перфанов (1890 – 1979) – режисьор и сценарист на документални филми, актьор Крайчо Самоходов – знаменосец на четата на Бенковски Лука Иванов (1867 – 1906) – военен и революционер, воденски войвода на ВМОРО Лъчезар Димитров Цоцорков (1945 – 2017) – индустриалец, родолюбец и филантроп Марин Дринов (1838 – 1906) – възрожденски учен и държавник, пръв председател на Българското книжовно дружество ( БАН ) Нешо Бончев (1839 – 1878) – възрожденец, първият български литературен критик, педагог Никола Кръстев, български революционер, четник на Стефан Алабаков в 1915 година Никола Райков Белопитов (1901 – 1972) – български инженер, изобретател и стопански деятел Орчо войвода (1829 – 1911) – стотник от Априлското въстание Павел Бобеков (1852 – 1877) – председател на Привременното правителство и хилядник по време на Априлското въстание Павел Делирадев (1879 – 1957) – революционер от ВМОРО Пандели Бозаджиев (р. 1945) – офицер от Държавна сигурност Параскева Джукелова (1970 – ) – драматична и филмова актриса Петко Койчев (1888 – 1907) – революционер, деец на ВМОРО, загинал в Битката на Ножот Петър Карапетров (1843 – 1905) – възрожденец, книгоиздател и историк Петър Петрин, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака Райна Княгиня (1856 – 1917) – учителка и революционерка Сава Радулов (1817 – 1887) – възрожденски просветен деец и духовник Стефан Атанасов, български революционер от ВМОРО, четник на Васил Пачаджиев Стоичко Ангелов (1888 – ?), революционер от ВМОРО, четник на Никола Досев Стою Брадистилов (1863 – 1930) – военен деец, генерал-лейтенант Стоян Цветков , професор (1930 – 2007) – селекционер на зърнено-житни култури Тодор Бистреков, революционер от ВМОРО, четник на Никола Иванов Янко Павлов (1888 – 1974) – скулптор

Паметник на Райна Княгиня Паметник на Павел Бобеков Паметник на Орчо войвода

Празници и събития

Празникът на града се отбелязва на 2 май , годишнината от избухването на Априлското въстание (стар стил 20 април). Годишният пазар се провежда на Разпети петък .