Брезник

Област: Перник

Население: 3762 души (15 март 2024 г.) 160 души/km²

Площ: 23,481 km²

Надморска височина: 756 m

Пощ. код: 2360

Тел. код: 07751

МПС код: РК

ЕКАТТЕ: 06286

Описание

География

Брезник се намира в историко-географската и етнографската област Граово и е център на нейния северозападен край – Горно Граово, а Перник на югоизточния – Долно Граово. По тази ос тя се простира от село Студена до връх Любаш и е оградена от планините Витоша , Голо бърдо , Черна гора, Рудини, Ерулска , Любаш, хълмът Букова глава (през него преминава шосето за Трън), Завалска , Вискяр и Люлин . Границата между двете части на Граово е по линията на селата Селищен дол , махала Палилула, Велковци и Вискяр .

Брезнишкото поле представлява заравнена котловина с надморска височина 700 метра, разделена в направление югоизток-северозапад от хълмовете Стража, Брезнишко бърдо, Гребен и Црънча. Тези хълмове в реда на изброяване постепенно се издигат и прерастват в главното било на Завалската планина. Брезнишката част на Граово се отводнява от Конска или Граовска река, която води началото си от Завалската планина и се влива в Струма при град Батановци , Реката минава покрай село Конска в Брезнишкото поле, вероятно наречено на нея. Минаващия през град Брезник поток е ляв приток на река Конска. По планините, ограждащи полета и на билата на хълмовете, които го пресичат има засадена предимно в периода на НРБ гора, иначе полето е голо и слабо обработвано. Зимата е относително студена, лятото е прохладно, най-много дъжд пада през пролетта и есента. Денонощната амплитуда е голяма през всички сезони.

Възвишението „Брезнишко бърдо“ е градският лесопарк, където могат да се видят красиви природни гледки и забележителности. В източната си част хълмът е бил осеян с многочислени брези дали името на града. Най-високата точка на хълма е брезнишкият връх Св. Никола 923 м , югоизточно от него е другата му висока точка – връх Милин камък (брезнишки) 844 м.

История

На хълма Брезнишко Бърдо в южния край на града се намира Мегалитно прототракийско светилище с изрязани скални соларни кръгове, описано от проф. Димитрина Митова-Джонова . Намира се на източния склон на хълма, под Вицините кошари и под мястото, на което се провеждал местният пионерски лагер - върху горист скален масив с източно изложение (важен елемент от култа към Слънцето и неговия изгрев). Запазените кръгове са 10 на брой, с формата на барабани с диаметър 0,80 – 0,85 м и височина 0,30 – 0,35 м. Те са издялани в самата скала заедно с улеи за възлияния на вино. Недалеч е мегалитното прототракийско светилище Гърленски храм-кладенец – куполен подземен храм на Слънцето, където веднъж годишно слънцето осветява определена точка в него.

Запазени са и материални останки от I хилядолетие пр. н.е. и от римската императорска епоха ( надгробни могили , многобройни оброчни плочки и пластични изображения на Тракийския конник и други персонажи, монетни находища). Оцелели са зидове на римска баня .

На възвисяващото се над града Брезнишко Бърдо, на най-висока му част – връх Св. Никола, са останките на късноантичната и средновековна крепост на Брезник, наричана Кула (в едноименната ѝ местност на рида Црънча на Завалската планина ). На съседния му достигащ до града рид Брезнишки Гребен, в северозападния му край над язовира на р. Касава, са Праисторическото и средновековно укрепено селище на връх Плешивец (938 м), над него е голямата късноантична и средновековна крепост Градище на връх Видришки камък (наричан и връх Калето 1064 м), но всички те не са окончателно проучени и консервирани и са подложени на набезите на иманяри .

В средновековния апокриф „Сказание за Енох Исая“ се твърди, че: „Цар Петър 927 – 967…След това се издигна друг цар на име Селевкия (Самуил) и неговото прозвище бе Симеклит. И този прочее излезе от планините наречени Витоша и отиде на полето наречено Романия. И този създаде пет града на българската земя Пловдив, Срем, Брезник, Средец и Ниш. Царува цар Селевкия 37 години и завърши своя живот под града Брезник…“. Въпреки, че източникът е явно недостоверен, предвид многото анахронизми , той свидетелства за популярността на Брезник в тази епоха.

От епохата на Втората българска държава наоколо са запазени, но повечето - в лошо състояние - руини на крепости, църкви и манастири, многобройни каменни средновековни български кръстове от т.нар. „богомилски“ или „келтски“, „катарски“ „тамплиерски“ вид, характерни за цяла Западна България чак до Солун .

Според сведенията, които са запазени за Брезник под османска власт, той започва да се разраства като град от началото на XV век, когато рудари започват да идват в околностите, за да добиват руда. В съкратен регистър на казата Шехир кьой ( Пирот ) от 1530 г. Брезник е отбелязан като хас на султана, рудник за сребро със 7 мюсюлмански и 162 християнски домакинства, 30 неженени християни и 15 християнски вдовици. Отбелязано е, че в Брезник има месджид (мечет, джамия ), 1 имам и 1 мюезин .

В почти всички населени места в общината има църкви и други сгради от епохата на Българското Възраждане. От особено значение са средновековната църква „Света Петка“, възрожденското класно училище, мегалитния храм-кладенец „Пусто гърло“, Църногорския и Билинския манастир, останки от древни църкви, старите къщи с архитектурна и художествена стойност като къщата-близнак в с. Кошарево ; чардаклиите-къщи в с. Ръжавец и пр.

През 17 – 18 век Брезник е бил притегателен център за водещи зографи и строители, включително видния представител на Самоковската школа Йоан Иконописец. Много добре е било развито и просветното дело. Килийни училища е имало в Билинския манастир , църквата „Света Петка“ и в някои брезнишки села. През 1869 г. в гр. Брезник е основано първото класно училище, в което е учителствал Димитър Тонджаров от Самоков. По негова инициатива в града е открито и читалище . Класното училище е стара къща с възрожденска архитектура, реставрирана през 80-те години на миналия век. Архитектурен и исторически паметник от местно значение. В нея се е помещавало класното училище, открито през 1839 г. Първият учител е бил Димитър Тонджоров. Сградата на класното училище е запазена. В нея се помещава читалищната музейна сбирка. До края на XIX век в града е съществувал метох на Рилския манастир .

Според българската историчка Вера Мутафчиева (отразено в романа й "Летопис на смутното време" и в научни публикации), Брезник или близко до него село или чифлик е родното място на известния кърджалийски главатар Кара Фейзи , а градът става негово и на сина му Али, като аяни и дерибеи , владение, след споразумение със султан Селим III (упр. 1789-1807 г.)

Около времето на Освобождението в Брезник е имало към 200 български и 30 – 40 турски къщи, но след това турското население се е изселило както от града, така и от всички села в района.

В района на града по време на Сръбско-българската война се води Брезнишкият бой , загубен от българите, но спомогнал за победата им в решителната Битка на Сливница . Паметникът на загиналите в Сръбско-българската война от 1885 г. в стратегическата битка за отбраната на Брезник 48 български войници и опълченци е издигнат с волни парични пожертвувания на офицерите от I пехотен полк, дислоциран в Брезник, патриотичното гражданство и населението на околните села. През 1903 г. паметникът е построен в западната част на града, по проект на военен инженер капитан Лудогоров. На 15 юни /по стар стил/ 1903 г., когато се провежда събора Видовден с тържествено литийно шествие костите на загиналите и погребани в местността „Бърдото“ 48 български войници и опълченци са пренесени и положени в основите на открития този ден паметник.

При избухването на Балканската война през 1912 година 9 души от Брезник са доброволци в Македоно-одринското опълчение . В общината има многобройни войнишки паметници от войните за национално обединение и други обекти с национално и местно значение.

Значителни промени настъпват в Брезнишкия край в периода от Освобождението до средата на 20 век в социално-икономическо и демографско отношение. Тогава настъпва прелом в живота на населението и в облика на населените места, с възникването на местна промишленост. Индустриализацията от своя страна довежда до съществени структурни промени в града и в селата. Положително влияние в това отношение оказва и механизацията на селскостопанското производство. В 1924 г. в Брезник е основан воден синдикат (инициативен комитет за благоустройство) „Успех“, както и говедовъдно млекарско кооперативно сдружение „Монтафон“. През 1931 година е основано овцевъдно млекарско дружество „Грахово“. Към 1935 година водният синдикат има 542, говедовъдното сдружение – 30, а овцевъдното дружество – 74 члена. Тогава или по-късно в града съществуват и следните предприятия:

Завод за хладилна техника – Брист ХМ – АД Шивашки цех Цех за производство на плоскости за френската промишленост Сладкарски цех. В лесопарковата част на Бърдото за туристите и жителите на града работят и малкият хотел „Бърдото“ и хижа „Брезите“, а са оцелели и сградите, в които се е провеждал местният пионерски лагер.

Важни събития от историята на града са свързани и с месния студен минерален извор „ Желязна вода “ – водата му е богата на железни и сулфатни йони , подходяща за лечение на желязо-дефицитна анемии, стомашно-чревни, чернодробни и кожни заболявания, болести на жлъчката и пр. През 1907 г. когато кмет в града е Васа Пушев брезничани пращат от „желязната“ вода на Лондонското изложение и получават златен медал , съхраняван впоследствие в сградата на общината. Изпращат и сливова ракия, за която получават сребърен медал. На инициатора - местния първенец Кота Кафеджийски - впечатлени ентусиасти поръчват още 400 литра , но той не успява да ги набави, заради слаба реколта. За восъка и меда , които също пращат, не се знае дали са отличени по някакъв начин. Към извора „Желязна вода“ до 60-те години на 20. век има и плувен басейн . В резултат на неуспешен опит да се увеличи дебитът на извора, като находището се взриви, той рязко спада и е повишен отново едва през 2008 – 2009 г., посредством нов градеж на каптаж и чешма (постигнати са 7000 литра в денонощие, с тенденцията да се увеличат и да се ползва за в бъдеще и възможността за лечение с кал). ; строят се и беседка и път с паркинг.

Празници и събития

Кукерски празник на общината, , обикновено през втората половина на януари , седмица преди Международния фестивал на маскарадните игри „Сурва“ в Перник. Ежегоден събор на Видовден , понякога - и по 3 дни. От 11 ноември 2018 г. на Бърдото се провежда възстановка на битки от Сръбско-българската война , следвана от курбан .