Земен
Област: Перник
Население: 1498 души (15 март 2024 г.) 70,5 души/km²
Площ: 21,25 km²
Надморска височина: 593 m
Пощ. код: 2440
Тел. код: 07741
МПС код: РК
ЕКАТТЕ: 30778
Описание
География
Земен се намира в планински район в Югозападна България . Разположен е на 70 км от София , почти по средата между Радомир и Кюстендил . Разположен е на двата бряга на река Струма , в малка котловина, която е преддверие на Земенския пролом , в близост до язовир Пчелина .
Старото му име е Белово. Името Земен е било дадено отначало само на железопътната гара , построена в неговото землище, а през 1925 г. и село Белово е преименувано на село Земен. Предложителите на това наименование са имали предвид да се възроди и запази името на средновековния Землънград, който е съществувал недалеч от мястото на сегашния град Земен в пролома на Струма . От 1974 г. Земен е обявен за град и сега е териториално-административен център на Земенската община от Пернишка област .
История
В месторазположението на днешния град Земен е имало селище от най-далечната древност, през Средновековието и след него. И макар че са намерени доказателства за съществуването на населено място, те не хвърлят голяма светлина за живота на хората по тези земи.
Данните от първото преброяване на населението през 1888 г. показват, че Белово имало тогава 681 жители, което го нареждало на 13-о място между 70-те села на Радомирска околия. През 1905 г. жителите му нарастват на 908 души. За пръв път през 1882 година, при извършената териториално-административна реформа, Белово станало общински център.
Едва в началото на века започнали да се създават по-благоприятни условия за икономически подем на Белово. Тогава започнало строителството на шосето до Радомир и строежа на жп. линията София – Гюешево .
През 1904 година е сключена българо-турска спогодба, с която България се задължава да построи жп. линията до Гюешево в срок до 1910 г., а Турция от Гюешево до Куманово в срок до 1912 г. През ноември 1904 парламентът одобрява 100 млн. заем, сключен с Парижко-холандска банка, с част от който трябва да се построи и линията Радомир -Земен- Кюстендил . Българската страна веднага се заела с изпълнение на договора и през 1905 г. е проведен търг за строителството на жп. линия Радомир – Гюешево, с обща дължина 89 км. След подписване на договора с българското дружество, спечелило търга, веднага започва усилено строителство, за което са наети много общи работници от населените места, през които минава трасето на линията. Техническото ръководство, монтажът и другите по-сложни работи по съоръженията се извършвали от италиански фирми. Предвиденият срок за строежа на линията е 3 години – до 1 август 1909 г.
За построяването на линията работят както българи и земляци, така и чужденци. Мостовете и тунелите се правят под ръководството предимно на италианци. Началник на строежа в този участък е бил италианският инженер Клинка , когото местните жители боготворели. Той бил млад, енергичен човек, добродушен, весел и сърдечен, бързо се сприятелявал с хората, обичал да общува с тях, разбирал и български език. Много харесвал местните обичаи и традиции, активно се включвал в тях – пеел български песни и се научил да играе ръченица. Клинка заедно с помощниците и колегите си изграждат девет тунела в скалните маси на извисилите се планински хълмове в Земенското дефиле. ЖП трасето следва турски маршрут от едното време, покрай който сега се наблюдават дивни и пищни горски красоти и останките от средновековните крепости и кули, присъстващи някога по дефилето както и Полско-Скакавишкият водопад – третият по височина в България. При инцидент при строежа загинали няколко италианци, между които и инженер Клинка. В негова памет сега площадът на центъра на Земен носи неговото име.
Съдбоносно за Белово е решението за построяване на железопътна гара в средата на неговото землище. Това е повратен момент в икономическото развитие на селището, от който започва оформянето и утвърждаването му като транспортен и стопански възел, макар и от регионално значение. Железопътната линия прорязала почти по средата беловското землище. Сградите на железопътната станция и нейните кантони стърчали известно време самотни сред полето. Наоколо не е имало никаква къща. През сегашния площад, стълбището и перона на гарата е текла малка рекичка, която по-късно била отклонена. В селото започнали да идват и да отсядат за по-дълго време инженери, техници, предприемачи, търговци, машинисти и други специалисти с по-висока култура и образование от местното население и в общуването му с него, те са му оказвали благотворно влияние. Активирали са се и търговските отношения, увеличили са се работните места.
На 9 август жп участъкът е официално открит от министър-председателя Александър Малинов , министри, инженери, журналисти и представители на местната власт и населението. Оттогава датира и традицията на този ден да се организира събор.
През 1974 г. Земен е обявен за град и днес е териториално-административен център на Земенската община (с още 18 селища ) в Пернишка област.
Известни личности
Зинови Поппетров – възрожденец, виден български революционер, учител и общественик; Йордан Земенски – основоположник на пчеларската просвета в България, дългогодишен учител, виден общественик, кмет на Земен; Свещеник Янаки Митев; Симеон Арнаудов – земенски общественик и дългогодишен кмет; Елена Карамихайлова – видна българска художничка, признат майстор на женския портрет; Ангел Велчев – български учен, географ – професор по георгафия и един от основоположниците на ландшафтознанието в България; Петър Петров – именит български бас, покорил световните оперни сцени в Италия, Испания, Австрия, Белгия и други; Димитър Делийски (1933 – 3 юни 2012) – художник и творец, майстор на пейзажа; Асен Арсов – дългогодишен учител и автор на множество очерци и хроники за Земен; Юлиана Томова (р. 1966) – журналист и издател на списание „Български дипломатически преглед“.
Празници и събития
Всяка година през най-близката събота до 24 май се провежда събор на манастир
В деня на Св. Пантелеймон – 9 август 1909 г. се открива жп гара Земен – ключово събитие за развитието на селището. Оттогава съществува една забележителна традиция – на 9 август всяка година се провежда голям събор в Земен, наречен от местните „пантеле“.
През 2003 г. Община Земен основа Общински Кукерски фестивал и всяка година , в началото на Великденските пости се провежда неговото издание. Дефилират всички села в общината. Този фестивал е уникален по рода си и показва изключително запазени етнографски традиции, автентични костюми и маски, които могат да бъдат видяни само в района на гр. Земен