Радомир

Област: Перник

Население: 12 975 души (15 март 2024 г.) 273 души/km²

Площ: 47,499 km²

Надморска височина: 764 m

Пощ. код: 2400

Тел. код:

МПС код: РК

ЕКАТТЕ: 61577

Описание

География

Град Радомир е разположен на 764 метра надморска височина в Радомирската котловина , в подножието на планината Голо бърдо . Той е център на историко-географската област Мраката .

В североизточната разширена централна част на града се намира естественият водопад с височина 10 – 12 метра „ Бучалото “. Той е оттбелязан като природна забележителност в пътеписи на Константин Иречек и Иван Вазов .

В централната част на планината Голо бърдо , частично в землището на Радомир, се намира природният резерват „ Острица “ с обща площ от 1346 декара и буферна зона от 1281 декара. В резервата е регистрирано изключително голямо разнообразие от растителни видове – 362 вида и подвида, отнасящи се към 212 рода и 56 семейства, което представлява 12% от видовото богатство на България, 27% от родовете и 43% от всички семейства на нашата флора. Дърветата и храстите са 36 вида, а тревистите растения – 316. Тук се намират ендемити – растения, чието разпространение е ограничено, и реликти – растения, които са запазени само на изолирани места. В тази естествена ботаническа градина на първо място е поставено урумовото лале . Следват го българското карамфилче , метличините , сръбското звънче , кримското омайниче , орхидеите и други.

История

Радомир е средновековен град, изграден над праисторическо , антично селище и некропол .

В историята на малкия град не са се запазили много имена на свещеници и духовници, но факт е, че Радомирската котловина е била защитавана в християнския дух и след падането на България под османско владичество в края на XIV век. През 1418 г. в околностите на Радомир избухва вълна от недоволство срещу тежките данъци наложени от османските управници. По това време населението не е надхвърляло 6 – 7 хиляди души в цялата котловина, но то е давало добри занаятчийски продукти. Местните хора са били предимно земеделци и животновъди, но редом с тях е вървял и занаятът. Много известни са били така наречените „кацари“, които са произвеждали бъчви известни чак до Беломорието . В с. Дрен е имало дърворезбари несравними по майсторство.

Недоволството на хората прераства във въоръжен бунт, който в началото има известен успех. Разгневени от дързостта на бунтовниците османските управници бързо се справят с шепата хора и почти целият район е изселен (някои са продадени в робство, някои заточени далеч от родните им места), като кръвопролития не имало. Да не забравяме, че все пак част от българите са били със специален статут в тогавашната османска държава, която все още не е империя (империята се основава след падането на Константинопол през 1453 г.). Нито една от българските църкви не е разрушена през по-късните периоди, а са построени нови. Двете религии – християнството и исляма съжителстват доста време чак до Освобождението. Нагледен пример е благородният Муса бей в днешното село Гълъбник , който е раздал земите си на бедни българи, и Териш ага собственик на всеизвестния хан „Тъмни клисури“ на разклона за с. Углярци , който е подслонявал без пари бедните. Около 50 – 60 години след малкия бунт част от хората почват да се завръщат и възраждат българския бит и култура, който е жив и до днес.

Населението е с будно национално съзнание. Първите училища в Радомир са създадени от хора, отдали се на богослужението. Една от видните личности през епохата на Възраждането е архимандрит Зиновий Поппетров , който е развивал своята будна дейност в този район.

През 30-те години на 19 век оттук минава френският геолог Ами Буе , който описва Радомир като малко градче с не повече от 2000 – 3000 жители по-скоро приличащо на село. Над площада, който е малко наклонен, се намира конакът на Мюселим с харема и градините му, обградени със стени. На самия площад има добре уредена странноприемница, държана от един грък от Янина .

Според свидетелства на посетили града през 1862 година американски мисионери, той има предимно турско население, а българите нямат свое училище. В гр. Радомир учебното дело датира от 1868 г.

В Руско-турската война от 1877 – 1878 г. вземат участие 25 опълченци от Радомирско. Последен знаменосец на Самарското знаме е Никола Корчев , родом от с. Долна Диканя , Радомирско. След освобождението знамето е донесено в гр. Радомир от установилата се тук Трета опълченска дружина и се съхранява в радомирските казарми до 1882 г.

При избухването на Балканската война през 1912 година четиринадесет души от града са доброволци в Македоно-одринското опълчение .

През 1918 г. гр. Радомир става център на Войнишкото въстание . Оттук на 27 септември 1918 г. България за първи път е провъзгласена за република. На 10 януари 1944 г. след въздушен бой на български и немски изтребители с 280 самолета – 180 англо-американски бомбардировачи и 100 изтребителя, в който са свалени 8 „летящи крепости“ и 3 изтребителя, при Радомир е свален и загива кап. Герхард Венгел .

През 1976 година край града започва строителството на един от последните големи проекти на социалистическия период – останалият незавършен Завод за тежко машиностроене – Радомир .

Известни личности

Симеон Ананиев (р. 1955), администратор Георги Аначков (1920 – 1995), офицер от Държавна сигурност Георги Арнаудов, македоно-одрински опълченец, 36-годишен, четата на Георги Мяхов Богомил Бонев (р. 1957), политик Нигрета Величкова (1936 – 2013), учен, преподавател и статистик Асен Даскалов (1899 – 1925), революционер Симеон Идакиев (р. 1941), журналист, пътешественик Никола Котев, революционер от ВМОРО, четник на Лазар Димов Димитър Лазаров (? – 1925), революционер Светослав Минков (1902 – 1966), писател Отон Барбар (1881 – ?), общественик Асен Начев собственик на винарна изба, производител на вина и други алкохолни напитки до 1944 г. Тодор Христов Николов (12.IV.1909 – 25.XI.1932), деец на ВМРО Емилия Радева (р. 1932), актриса Петко Ал. Петков (р. 1920), партиен и стопански деец, кмет на Кюстендил (1950 – 1955) Богомил Симеонов (1922 – 1991), актьор Миле Йовев Чучулков , опълченец от с. Прибой (махала Чучулкова), участвал в Балканската война 1912 – 1913 г. от 14-и пехотен македонски полк, убит на моста Орляк, област Демирхисар (Македония) на 25.06.1913 г., набор 1893 г. Сражавал се и в с. Лахна (Гърция) Серско. Военно-последовател ефр. Станислав Ангелов Христов набор 1986 г. – военнослужещ гарнизон София, под. 34 340 – 54 150 Горна баня.

Златан Бойкикев (1822 – ?), революционер Георги Маджаров (1870 – 1923), просветен деец, директор на гимназията в Радомир Климент Хаджов (1878 – 1948), просветен деец

Иван Гърков , опълченец, роден в Калище , живял и починал в Радомир Зиновий Поппетров (1838 – 1911), църковен и просветен деец, революционер Ненко Хранов , опълченец и народен представител в Следосвобожденска България, роден в Ракиловци , живял и починал в Радомир