Белене

Област: Плевен

Население: 6967 души (15 март 2024 г.) 24,4 души/km²

Площ: 146,31 km²

Надморска височина: 27 m

Пощ. код: 5930

Тел. код: 0658

МПС код: ЕН

ЕКАТТЕ: 03366

Описание

География

Белене се намира в Област Плевен – на 60 км в североизточна посока от областния център Плевен и в близост до град Свищов – 26 км. Другите близки градове са Никопол – 37 км на запад от Белене и Левски на юг – 46 км.

История

Белене е селище с близо десетвековна история. Животът тук съществува от дълбока древност. В локализираните над 20 тракийски могили са открити пет културни пласта. Първите датират от късния неолит, продължават през бронзовата и медната епоха и са доказателство за непрекъснат живот по тези места в продължение на 1200 години. От IV век пр.н.е. до началото на I век. тези земи са обитавани от тракийското племе гети, наричано още димензи. Белене възниква на мястото на древно тракийско селище, по-късно римска крепост и митническа станция Димум, просъществувала до 1 век. Наличните данни определят неговото възникване през 1086 г., когато част от павликянското население след потушаване на Тракийското въстание напуска околностите на Пловдив и се заселва до разрушената и обезлюдена древноримска крепост Димум (Думом).

През Средновековието селището се е наричало Дунавград (Tunaburgos). В околностите на Белене са открити следи от славянско селище и землено укрепление. Липсват обобщени сведения за селището за периода от 5 до 15 век.

Селото се споменава в османски регистри от 1479/80 година, като по това време е павликянско село с 49 домакинства. По-късно павликяните от селището се покатоличват. От историята и легендите са известни около 18 наименования на селището. По-популярните са: Димум, Павликянско Белене, Белянско, Белени. Заселилите се в него павликяни изповядват една от разновидностите на богомилската ерес. От една страна те се опълчват срещу християнството, а от друга не желаят да приемат исляма. За да се спасят и смекчат турските издевателства от 1605 г. до 1620 г. павликяните биват приобщени към католическата вяра от босненския католически мисионер епископ Петър Солинат . Независимо от приемането му в лоното на Римокатолическа църква , населението запазва езика и народността си. Приемането на католическата вяра се отразява благотворно върху развитието на Белене.

Според проф. Любомир Милетич , след погрома на Чипровското въстание от 1688 г. около 2000 души от Белене се преселват във Влашко за да се спасят от турските зверства. След време част от тях се завръщат, но някои вече усвоили румънския език и нрави. След Освободителната Руско-турска война от 1877 – 1878 г. турците се изселват, а се заселват българи от Габровско , Еленско , Тревненско и Търновско , с което Белене остава с чисто българско население.

С Указ № 546 на Президиума на Народното събрание от 7 септември 1964 г. Белене е обявен за град. Общината е обособена с Указ № 2294 от 22 декември 1978 г. Тук се е намирал и най-големият Концентрационен лагер ( „ТВО Белене“ ) след вземане на властта от Комунистите и Отечествения фронт в България . Той е създаден на остров Персин (или познат още и като о. Белене (остров) ) на р. Дунав през пролетта на 1949 г. с цел там да бъдат концентрирани всички лагеристи в страната и през 1950 година повечето други лагери, като Ловеч , Куциян , Скравена , Босна , Бухово и други, са закрити, а затворените в тях – преместени в Белене.

Съвременната история на град Белене е представена в документалния филм „ Проблемът с комарите и други истории “, чийто фокус са АЕЦ „Белене“ и концлагерът.

Празници и събития

Фестивал „Театрални срещи“ – май Традиционен турнир по футбол на малки врати „Георги Цветков“ – януари и февруари детски футболен турнир под Егидата на Кмета на Общината Международна регата TID по р. Дунав – през 2014 г. регатата не спира в гр. Белене; Традиционен панаир на гр. Белене – всеки първи уикенд на месец септември (петък-неделя)