Гулянци

Област: Плевен

Население: 3102 души (15 март 2024 г.) 44,3 души/km²

Площ: 70,079 km²

Надморска височина: 18 m

Пощ. код: 5960

Тел. код:

МПС код: ЕН

ЕКАТТЕ: 18099

Описание

География

Гулянци е разположен на 18 метра надморска височина в югоизточната част на Чернополската низина , на левия бряг на река Вит на 5,5 километра югозападно от нейното вливане в Дунав и на 34 километра северно от областния център Плевен . Землището на града има площ 70,079 кв. км. и граничи със землищата на Сомовит и Милковица на изток, Шияково , Крета и Комарево на юг, Брест на запад и Дъбован на северозапад, а на север достига държавната граница с Румъния .

Сред редките и застрашени видове в района се срещат кокичето ( Galanthus nivalis ), горската съсънка ( Anemone sylvestris ), мехурката ( Utricularia vulgaris ). Ендемит за района е дегеновият скален копър ( Seseli degeni ). Сред горската растителност преобладават предимно акация , топола и сребролистна липа .

Фауната на територията на общината е съставена предимно от широко разпространени в страната видове. Това се наблюдава при безгръбначните, рибите , влечугите и земноводните и бозайниците . Характерно е участието на някои степни видове, особено сред насекомите (например паяците от род тарантули , някои скакалци , като житното пиле ( Bradypus dasypus ) и други). Птиците се отличават с най-голямо разнообразие. Срещат се и някои петрофилни видове, застрашени в национален мащаб, като черен щъркел ( Ciconinia nigra ), белоопашат мишелов ( Buteo rufinus ), орел змияр ( Circaetus gallicus ), a и египетския лешояд ( Neophron percnopterus ).

История

Гулянци е наследник на римския военен лагер Утус, възникнал на левия бряг на река Утус ( тракийско наименование на река Вит ), като крайпътна станция на крайдунавския път. Турците наричат селището Гюлян (от „гюл“, „роза“) заради белите и алени трендафили , отрупвали дворовете и околностите му. С течение на времето наименованието се трансформира в Гюлянде, Гюлянци, до съвременното Гулянци.

През 1818 г. е открито българско училище в зимника на Цени Спасов от Долна Митрополия с преподавател свещеник. По нареждане на турските власти по-късно е закрито. Българско училище отново е открито през 1828 г. – помещава се в зимник, а учител е някой си Наум. През 1868 г. с доброволен труд на населението е построена първата училищна сграда, като за строежа идват и строители от Балкана. Първият учител с третокласно образование е Сава Николов от Плевен. До 1895 г. учениците се обучават от учител, който води 4 слети отделения. В обучението му помагат по-големи ученици от 4-то отделение. Книгите се закупуват със средства, събирани от дарения, изнесени вечеринки, както и дарени от учители. За физкултурен салон служи зимникът на Георги Лупаров, а по-късно за тази цел са използвани стаи от училището.

През 1895 – 1896 година в Гулянци идват Петър Кръстанов и Пенчо Бакърджиев. През 1898 – 1999 г. в селото идва Мара Жекова със завършено средно образование. По-късно тя се омъжва за Петър Кръстанов и се установяват в Гулянци. През учебната 1912 – 1913 г. учителският персонал се увеличава на 6 души. През 1920 – 1921 г. се откриват и 2 класа – непълна прогимназия с I и II клас. Първи учители в новооткритата прогимназия са Георги Войников от Плевен и Недялка Донева от Търново . На следната 1921 – 1922 г. учителският персонал в селото нараства на 11 души – 7 в първоначалното училище и 4 в прогимназията. За учители в прогимназията са назначени Драган Грънчаров от село Соволяно , редовен прогимназиален учител. За редовни първоначални учители са назначени Опро Опров от Гулянци, Кунка Гетова от Плевен и Светлана Мирджева от Кукуш . Учебните занимания продължават да се водят в двете класни стаи и в частни къщи.

В 1914 година в Гулянци идва Съюз на баптисткият мисионер Авраам Барба, пастор в близкото село Мъртвица . Първоначално няколкото местни баптисти ходят пеша всяка неделя до Мъртвица, а от 1918 година решават да се събират в Гулянци. Групата започва да расте и започват да я посещават и други пастори, а през 1923 година в двора на къщата, използвана за нейните сбирки, се провежда конгрес на баптистките църкви в България с гости от чужбина.

През 1930 година в Гулянци е построена нова училищна сграда на 2 етажа и 10 учебни стаи, а през 1931 година училището става основно. Сградата обаче не е достатъчна за 14 паралелки и част от учениците продължават обучението си в старата училищна сграда. Същата година е открита и ученическа трапезария, издържана от наем на училищния салон и представления, изнасяни от учители и ученици. Построяването на училището е съпроводено с много борби между местните богаташи, които се борели за запазване на своите лични интереси, и прогресивни хора като Преслав Каменов – главен учител, Георги Попов – председател на училищното настоятелство, бедните и малоимотни хора. На събрание учителят Преслав Каменов предложил да се разоре целината отсам и оттатък река Вит от малоимотни селяни на изполица и с получените приходи да се построи ново училище. Същият бил подкрепен от тогавашния председател на училищното настоятелство Георги Попов и цялото учителство. Против предложението се обявили кметът на селото и някои богаташи, като Субашелови, Манови, Личеви и други. Те заплашвали Преслав Каменов, гонели орачите от нивите. Селяните трябвало да орат нощем. От засетите рапица, цвекло и царевица за 5 години получили 1 500 000 лева. През 1923 г. Преслав Каменов отишъл в Министерството на народната просвета и взел разрешение за строеж на нова училищна сграда. За учебната 1930 – 1931 г. училищната сграда била готова за учебни занятия. Днес сградата напомня на по-възрастните жители на град Гулянци за Преслав Каменов и те са му благодарни.

През 1936 г.под ръководството на учителя Стойко Тодоров започва издаването на ученически вестник „Дунавска песен“. От 1938 г. в селото се открива земеделско училище, което просъществува до 1948 г. До 1941 г., поради липса на достатъчни учебни стаи, заниманията се водят с 15 паралелки полудневно. Направена е постъпка за построяване на нова училищна сграда, но поради започналата Втора световна война всичко остава в застой и чака по-благоприятни времена.

След установяването на комунистическия режим баптистката църква е затворена, но няколко семейства продължават да се събират в домовете си.

През 1948 г. с доброволен труд е построена прогимназия на 2 етажа и ученически стол. Директорите на 2-те нови ученически сгради били Драган Грънчаров, Стойко Тодоров, Екатерина Бондокова, Петър Нейков и Велко Велков. До 1958 г.училището няма име. По предложение на учителския колектив изпълнителният комитет на народния съвет в с. Гулянци взема решение училището да носи името на поета Христо Смирненски – протокол №17 от 23 септември 1958 г. Патронният празник на училището да се чества на 29 септември – рождената дата на Христо Смирненски. През 1971 г. на 24 май е отпразнувана 100-годишнината на основното училище.

На 4 септември 1974 година с Указ № 1942 на Държавния съвет на Народна република България Гулянци е обявен за град и става център на малка община, в която влизат Ленково , Шияково , Крета и Дъбован . На 5 декември 1977 година се обособява селищна система Гулянци с 9 селища: Гиген, Брест, Дъбован, Загражден, Милковица, Ленково, Долни Вит, Сомовит, Гулянци и 3 пълномощничества: Искър, Крета и Шияково. С Указ на Държавния съвет № 2295 от 26 декември 1978 година Гулянци става административен център на община, включваща 12 кметства.

От учебната 1981/82 г.училището се преобразува от основно в единно средно политехническо училище . Същата година са приети първите 6-годишни първокласници с учителки: Зинка Габърска и Николина Герасимова и първия прием на 9 клас, директор Станислав Косаков и зам.-директор Славейко Йорданов. През учебната 1982 – 83 г. започват да учат и първите 10 класове. На 5 август 1982 г. е направена първата копка за изграждането на 26-класно училище. Новата училищна сграда на СОУ е открита през 1985 г. Директор е Данаил Георгиев, заместник-директори – Парашкев Георгиев и Валентина Цветанова. Първият випуск с пълен курс на обучение (1 – 11 клас) завършва през 1990 г. с 1 паралелка за водачи на категория „Т“ и „С“ и 1 икономическа. Класни ръководители са Валентина Николова и Никола Тончев.

От 1990 до 2003 година баптистката църква се събира в дома на семейство Нейкови. През 2002 г. е започнат строеж на нова сграда с помощта на църква Хайтс в щата Тексас , САЩ , през 2003 година сбирките се пренасят в помещение на новата сграда, а на 19 септември 2004 година църквата е официално открита, а неин пастор става Иван Василев.

Известни личности

Диляна Попова – фотомодел и актриса Меги Димчева – телевизионна водеща и журналистка проф. д.ик.н. Марин Иванов Нейков