Долна_Митрополия

Област: Плевен

Население: 3162 души (15 март 2024 г.) 99,4 души/km²

Площ: 31,824 km²

Надморска височина: 60 m

Пощ. код: 5855

Тел. код: 06552

МПС код: ЕН

ЕКАТТЕ: 22215

Описание

География

Община Долна Митрополия заема площ 674 814 дка в Централна Северна България. Обхваща част от долините на реките Дунав, Искър и Вит и хълмистите възвишения между тях. Граничи със следните общини: на изток – с Плевен и Гулянци, на запад – с Кнежа и Оряхово, на юг – с Плевен и Долни Дъбник. Северната и граница е с река Дунав. Община Долна Митрополия включва 16 населени места – 2 града и 14 села. Общински център е гр. Долна Митрополия и се намира на 10 км от областния център Плевен. Релефът е равнинен, с надморска височина 50 – 75 м, като в с. Оряховица тя е 50 м, а при гр. Долна Митрополия – 62 м. В геоложко отношение районът е част от Мизийската плоча.

История

На територията на Долна Митрополия има останки от няколко римски селища, но разкопки или археологически проучвания не са правени.

Най-голямото по площ селище се намира западно от града. Голяма част от него е под водите на трите микроязовира. Било е разположено на левия бряг на преминаващата от там малка бара. Съдейки по намерените римски монети от района на язовирите, селището е съществувало от I до IV век. При строежите на язовирните диги са открити стари погребения. Най-вероятно селището е загинало в края на IV век, когато през 376 г. през Дунав са преминали готите. Доказателство за това са последните монети от този период на императорите Валент , Валентиниан I и Грациан . Днес на повърхността се открива много битова и строителна керамика, както и монети. Южно от селището се е намирала Копана могила – сега разрушена. Няма данни при разрушаването на могилата да са откривани погребения, но вероятно е била свързана със селището. Останки от сравнително по-малко римско поселение има северно от града в местността „Геранчетата“. Състояло се е от няколко къщи. Възможно е да е било селска ферма. Намирани са римски монети от II и ІІІ век на императорите Луций Вер и Херений Етруск . Открита е и красива бронзова статуетка на бог Бакхус – богът на виното и веселието. Мястото за заселване е избрано заради естествената питейна вода в местността. На юг от това селище се намира тракийска надгробна могила. Съдейки по откритите монети, селището загива около 250 г. когато готите на княз Книва нахлуват през Дунав в посока Улпия Ескус и опустошават провинция Мизия. Възстановено е за кратко през IV век. Монети от този период се откриват само в западната му част. Останки от малко римско селище или ферма има източно от Долна Митрополия край фуражния завод, в непосредствена близост до старото корито на р. Вит. Разположено е на естествено високия западен бряг на реката. При строежа на фуражния завод са открити римски гробове с погребални дарове от глинени култови лампички. Днес на повърхността се намират парчета от римска битова и строителна керамика, стъклени съдове, монети, счупени бронзови фибули и бронзови пръстени. Откритите монети са от времето на Константин Велики и неговите синове. Открит е и анонимен фолис от X век. Останки от римско селище югоизточно от Долна Митрополия, в района на водните кладенци и в близост до пътя София – Русе. Сравнително голямо. На повърхността се открива строителна и битова керамика, железни ковани пирони, фрагменти от стъклени съдове.

През времето на Първата българска държава, в близост до антично селище в местността Барата , възниква ново селище, което просъществувало до XI в. Най-старото българско село е било разположено в близост до чешмата на „Циганската могила“ . Старото гробище вероятно не е било на сегашното място, тъй като стари християнски надгробни камъни са откривани в района северно от Барата при сегашното начално училище. За пръв път името на Долна Митрополия се споменава в официален документ през 1496 г.

През 1860 г. населението ѝ наброява около 650 души. През това време в селището се активизира стопанската дейност – пряко свързана с плевенския пазар на зърнени храни. На 15.03.1919 г. е регистрирано коневъдно дружество „Черноглавка“.

Особено и важно място в историята на Д. Митрополия заема основаната от д-р Палаузов и проф. Асен Златаров производителна кооперация „Българска захар“ и пуснатата в действие фабрика на 30 юни 1930 г. През 1948 г. тя става държавна собственост. Кооперацията притежавала собствена електрическа централа в с. Койнаре, а през 1942 г. започва рафинирането на масла – основа на днешната маслена фабрика. През 1949 г. „Българска захар“ – Д.Митрополия става инвеститор за изграждане на първия фуражен завод в България.

Празници и събития

1515 – 1516 г. – поход на Мурза Татарина с 46 000 войска, който плячкосва Северна България – свидетел на събитията е йеродякон Атанасий, който в 1515 година записва: „Да се знае кога бе голем плен от татари от Дунав до планината“.

1641 г. – тежка зима, измират голяма част от овцете, биволите и конете, а хората гладуват и през лятото са принудени да скубят житото и ечемика, за да ядат зърното – събитието е отразено в един требник през същата година поп Богдан от с. Славовица.

1683 г. – турците са разбити при Виена, а отстъпващите войски се разбунтуват и отдават на грабеж – особено се влошава положението в Плевенския край.

1689 г. – турският султан извиква на помощ срещу Австрия кримските татари на хан Селим Герай. Когато минават през Северна България започва нечуван грабеж и безчестие в Плевенския край. При завръщането си от войната татарите повтарят безчинствата – събитието е отбелязано същата година върху осмогласник (октоих).

1737 г. – земетресение през месец май – авторът на приписката казва, че това става по време на панаира в Свищов по обед.

1741 г. – през тази година се навъждат много мишки и змии.

1752 г. – зимата е без сняг.

1754 г. – през месеците ноември и декември зимата е много студена и измира много добитък.

1793 – 1796 г. – време на кърджалийски набези, а Плевен става гнездо на кърджалийски орди. Има сведения, че към тях се присъединяват разбунтували се войнуци от село Пордим.

1795 г. – избухва чума в Плевенско – Софроний Врачански отбелязва: „То е лето удари една чума… и запали ся вся епархия и касабите и селата.“

1811 г. – настъпва голям глад.

1813 – 1814 г. – избухва нова чумна епидемия.

1836 – 1837 г. – избухва голяма чумна епидемия, която отнема живота на много хора. Дамаскин Хилендарец пише: „На 1837, месеца августа, 1 число, когато следува чумата у Плевен и Враца… и по всичките други градове и села… умираха на ден по 60 души." За чумата от 1837 г. споменава и френският учен Ами Буе .

1848 г. – избухва холера в Плевенско.

1856 г. – поради голямата суша посевите изгарят – в „Цариградски вестник“ се казва: „…идва ся намерува (хляб) по фурните. Сено няма, така и слама“.

1855 – 1864 г. – след Кримската война 1853 – 1856 г. в Плевенския край започват да се настаняват черкези, прогонени от русите от Западен Кавказ .