Кнежа
Област: Плевен
Население: 10 136 души (15 март 2024 г.) 56,9 души/km²
Площ: 178,162 km²
Надморска височина: 136 m
Пощ. код: 5835
Тел. код: 09132
МПС код: ЕН
ЕКАТТЕ: 37376
Описание
История
Благоприятните климатични и почвени условия още от древни времена са привличали хората към земите на Дунавската равнина. В жестока и неспирна борба за съществуване той е минавал в люти схватки по тези места и когато ги е сварвал обезлюдени, се е застоявал по тях, а когато ги е намирал заселени от други, с насилствени или мирни средства се е стремял да остане тук.
В праисторически времена не са стихвали набезите на незнайни човешки орди, племена и народи. А в историческите епохи тук са обитавали траки и римляни. По-късно от запад дошли илирите, а през трети век пр.н.е. – и келтите. След V – VI столетие на н.е. от Искър до Тимок са населявали Седемте славянски рода.
Долината, в която са разположени селата Койнаре, Бреница и град Кнежа, е населена още през каменно-медната епоха – пето хилядолетие пр.н.е.
В района на Кнежа са известни две селища от времето на Първата българска държава (VII – X век).
Откритите в Кнежа и проучени археологически материали са богат извор на сведения за живота на хората в днешното землище на Кнежа през последните няколко хилядолетия.
По време на желязната епоха траките продължават да обитават района на град Кнежа. Сигурен свидетел за това селище обаче са тракийските надгробни могили и периферията на града. Преди доста години една от могилите, които се издигат източно от града, е разрушена. В основите на могилата е изровено тракийско погребение чрез изгаряне на трупа. Заедно с това тук е намерено и тракийско въоръжение: железен меч, върхове на копия, желязна юзда.
През 1936 г. в центъра на Кнежа са намерени много римски сребърни монети (денари) от II – III век, но са запазени едва десет от Антоний, Пий–Александър. В Кнежа е открита находка през 1934 г. от 56 сребърни и бронзови монети на римски императори от края на втори до средата на трети век. Те символизират победите на римската армия, щастието на войниците и др. Монетите са сечени в различни краища на империята, което значи, че те не са изработвани за задоволяване на локалните нужди, а са били в обращение в почти цялата Римска империя. Последните монети са сечени по времето на Деций Траян (248 – 251 г.).
Монетните находки говорят също, че обществото в съответната епоха е било класово и само богатите, императорите и сановниците са имали възможност да притежават и трупат такива съкровища, които в чести случаи са от благородни метали. Те показват също развити търговски и стоково-парични връзки и отношения между късноантичните градове и местното население. Освен това, понеже някои от монетите са открити в раннославянски селища, те са доказателство, че и след заселването на славяните по тия места монетното обращение е продължавало, но е било в по-ограничени размери.
На изборите през 1949 година, след забраната на опозицията и в разгара на колективизацията , в селото гласуват по-малко от половината избиратели. През лятото на следващата година нелегална група организира бомбен атентат срещу комунистически партиен клуб.
90-те години на XX век община Кнежа е административно част от Област Монтана – до 5 януари 1999 година когато област Враца се отделя официално като административна единица от голямата област Монтана . В същата година община Кнежа преминава в Област Враца. От 12.07.2001 г. с Указ на президента Петър Стоянов Кнежа официално преминава към Област Плевен.
Известни личности
Ангел Бонов – астроном и автор на научнопопулярни книги по астрономия Габриел Недялков шампион по мотокрос (2020 – 2021) Боян Банов Русинов (1938 – 2002) – химик в Институт по царевицата – Кнежа. С голям принос в изследователската и научната дейност. Валентин Илиев – футболист Вера Вучкова (1925 – 2014) – българска и македонска актриса Гълъбин Боевски – Световен шампион по вдигане на тежести Дамян П. Дамянов, опълченец в РТВ 1877 – 1878 проф.д-р инж. Димитър Назърски – преподавател в УАСГ Иван Ангелов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „ За храброст “ IV степен Илия Вълов (1961 – 2024) – футболист доц. д-р Кирил Иванов Терзийски (1933 – 2017) – физик, заместник-ректор на Технически университет – Русе. Любен Диманов – художник Никола Илиев Томов – академик; Дългогодишен директор на Институт по царевицата в гр. Кнежа. Пенка Савова Димитрова (1939 – 2012) – дългогодишен учител в гр. Кнежа. Пламен Кандински – художник Светлин Танчев – кмет на Стара Загора Фердинанд Козовски – политически и военен деец Христо Цв. Шарабански, опълченец в РТВ 1877 – 1878 Роксана (р. 1985) – попфолк певица и политик Ирфан Галовски(Ихито България)-попфолк певец и клавирист Кристофър Галовски(Криси Фараона)- попфолк певец и вокалист на орк. Джипси Фолк Беатрис Демирова – попфолк певица и бивша вокалистка на орк. Азис груп
Празници и събития
Празникът на града е на 23 ноември. Редовно събитие на територията на Кнежа е традиционният панаир, който се провежда в края на месец август всяка година. Присъстват творци на изкуството и други известни личности. В Кнежа се провеждат 2 песенни фестивала – „Златна царевица“ и „Песен се носи над равно поле“ и един театрален – „Звезден прах“.