Койнаре
Област: Плевен
Население: 4158 души (15 март 2024 г.) 51 души/km²
Площ: 81,574 km²
Надморска височина: 78 m
Пощ. код: 5986
Тел. код: 06573
МПС код: ЕН
ЕКАТТЕ: 37863
Описание
История
Районът на Койнаре е населен от най-дълбока древност. В местността „Белия брег“ има останки от селище, датирано от епохата на неолита . В местността „Боришница“ има богат културен пласт от средния и късен неолит. Следи от непроучени тракийски селища има в местностите „Прогон“ и „Новоселски път“. В местността „Груя“ е разкрит гроб на тракийски воин, погребан чрез трупоизгаряне. Урната с праха на боеца не е запазена, но е запазено цялото желязно въоръжение на тракиеца: меч, нож с ножница, две копия и техните сауротери, умбо от щит и юзда на лостове със строг зъбалец. Въоръжението е от първия век пр. Хр. Тук за първи път се намират железни сауротери, които са поставяни на обратния край на копието (Николов, Б., Археология, 1990, кн. 4, с. 22 – 24, обр. от 11 до 14).
През късната античност, на север от днешното селище е кръстопътя Улпия Ескус – Сердика и Мелта-Монтана. В местността „Каменната могила“, на север-североизток от днешния град има останки от римска пътна станция. Койнаре съществува като населено място и през Средновековието . За славянски поселищен живот говорят хидронимите „Затон“, „Прибой“ и др. В чертите на днешния град са открити средновековни християнски погребения. От града има постъпил в ръкописния отдел на НБ „Св. св. Кирил и Методий“ – София, един лист от български ръкописен октоих от ХІІІ в., заведен под сигнатура „НБКМ 553“ – безспорно доказателство за предосманския произход на селището. За първи път името Койнаре се среща в османски регистър от 1516 – 1517 г., като „Койнар“, санджак Нийболу (Никопол).
Отново под името „Село Койнар“ от санджак и каза Нигболу, се споменава и в краткия регистър на Османската империя от 1530 г. (Istanbul – BOA, TD 370, s. 510).
Койнаре няколко пъти е сменяло поселищното си местонахождение, спомен за което са наименованията „Селището“ на няколко местности в неговото землище. Това се е налагало от приижданията на реката и наводненията, предизвикани от обилни валежи и снеготопене.
В края на XVIII век епископ Софроний Врачански споменава Койнаре в своята „ Житие и страдания грешнаго Софрония “: „ Седях на Плевен три дни и на четвертия ден востанах и потеглих къмто Враца. Пратих напред человеци селяни, ако има войска по селата, да потекут насреща нас да ми скажат да са възвърнем пак на Плевен. И тако поидохме до село Коинлари (Овцете), що е пол пут до Враца. “
Според книгата „Donau-Bulgarien und der Balkan“ (1882 г., Лайпциг) на австрийския географ Феликс Каниц , който пътува из България през 60-те и 70-те години на 19 век, в Койнаре има 310 български, 130 помашки и 60 цигански къщи.
Видна личност от периода на Възраждането и националноосвободителната борба е Христо Цветков Гашовски, роден около 1850 г. в с. Койнаре, тогава Белослатенско – шивач в Орхание. Един от участниците в обира на турската поща в старопланинския проход „Араба конак“, извършен под ръководството на Димитър Общи. За това си участие е осъден на три години заточение в Диарбекир. След Освобождението Христо Гашевски живее в Орхание (съвременният Ботевград), където няколко години подред заема различни административни длъжности. Починал след 1936 г.
Преди 1944 г. жителите на Койнаре вземат дейно участие в антифашистката борба. Градът е родно място на Вълка Горанова , която по-късно става зам. – кмет на София, и на партизанина Милчо Симеонов (с псевдоним Тодор).
На 11 август 1944 г. в 2 часа англо - американски бомбардировач лети над р. Искър и пуска в реката близо до селото шест тънкостенни цилиндрични мини от неизвестен тип с помощта на ленени парашути с диаметър 2 метра. Мините не избухват.
Гордост на селото преди обявяването му за град е спортният клуб „Спартак“. Същият извоюва много успехи в сферите на футбола, баскетбола, тениса на маса, шахмат и др. През 1957 г. капитанът на футболния отбор – Григор Мишовски прегръща купата на републикански селски първенец. Четирима от отбора: Григор Мишовски, Васил Даков, Григор Лишковски и Димитър Инчовски влизат в националния селски отбор.
На 1 януари 1979 г. Койнаре преминава от Врачански към Плевенски окръг, заедно със селата Еница , Глава , Лазарово , Лепица , Сухаче и Чомаковци .
На 15.09. 1964 Койнаре, с Указ № 546 е обявено за село от градски тип, а през 1974 г. за град. Населението през 2011 г. наброява 3706 души.
Известни личности
Никола Данов Дачовски – опълченец, герой от Шипка, участвал като доброволец в четата на генерал Черняев в Сърбия през 1876 г. (Военно исторически архив, София, Фонд 1878/910, опис 3, 625.); Христо Цветков Гашевски (1850 – след 1936) – участник в националноосвободителните борби; Стефан Личев (р. 1949) – юрист и политик; Вълка Горанова (1912 – 1994) – деец на БКП; Цветко Цветков Хаджийски (р. 1926) – юрист, бивш кмет и общественик; Ген. Пешо Шиновски (1921) – военнослужещ от Щаба на Военновъздушните сили; Инж. д-р т.н. Димитър Шонински (р. 1937) – инженер, иноватор в областта на минното инженерство, бивш директор на ЧЛК „Веслец“Враца, „Гаврил Генов“ Враца и др.; Проф. д-р Димитър Игнатовски (р. 1940) – доктор по история, преподавател в шуменски университет „Епископ Константин Преславски“; Доц. Антоанета Алипиева (р. 1956) – литературен критик; Доц. д-р Нина Богданова – физик; Инж. Захари Главчовски – бивш гл. редактор на в. „Авто Труд“; Силвия Пешева – режисьор „Бон Апети“ и др. предавания на bTV; Шибил Бенев – китарист; Галина Рулева – журналист, автор на книгите „Обръщам ви гръб“, „Вълк в кошарата“, Не тичай щастливецо"; Наум Наумов (1948 – 2010) – художник – график; Марин Дилков (1932 – 2002) – актьор в Плевенски драматичен театър „Иван Радоев“; Сашо Роман – певец и музикант; Димитър Дончев – победител в първото държавно първенство по шахмат на Царство България, проведено през 1932 г.; Йордан Бозушки – автор на романа „Роб на свободата“; Атанас Василев – спортен журналист; Веселин Дамянов-известен басбаритон. Работил в Софийската опера; Софийската оперета; Лионската опера. Участник в международни фестивали; Петър Алипиев (1930 – 1999) – поет и един от най-добрите преводачи на Пушкин и Петьофи. Живее в селото през 50-те години; Георги Веселинов (1909 – 1978) – детски поет, автор на „Хей ръчички, хей ги две“. Завършва гимназия в града; Стефан Цеков Дамянов (1888 – 1979) – учител в първа прогимназия „Димитър Константинов“ в Плевен. Деец на кооперативното движение;
Празници и събития
Всяка година, през последната събота и неделя на месец юни, се провежда традиционния събор. Той съвпада с Петрови заговезни, а понякога и с Петровден.
От 1993 г. Група ентусиасти, между които Данаил Стоянов, Георги Върбанов, Петрослав Бенчовски – заместник-кмет, с подкрепата на Българска федерация по лека атлетика организират ежегоден, в началото минимаратон, а впоследствие шосеен пробег, в памет на Димитър Върбанов-Митето.