Никопол

Област: Плевен

Население: 3464 души (15 март 2024 г.) 98,5 души/km²

Площ: 35,185 km²

Надморска височина: 179 m

Пощ. код: 5940

Тел. код: 06541

МПС код: ЕН

ЕКАТТЕ: 51723

Описание

География

Град Никопол е разположен на десния бряг на р. Дунав, на силно пресечен равнинен и хълмист терен. Намира се на 57 km североизточно от областния център Плевен и на 217 km от столицата София . Най-близките български градове са центровете на съседните общини: Гулянци – на 25 km югозападно и Белене – на 34 km югоизточно от Никопол. На отсрещния бряг на граничната река Дунав е румънският град Турну Мъгуреле – на 1 km до пристанището и 7 km до центъра му.

Към Никопол водят два пътя от републиканската пътна мрежа: от запад II-34 , посоки Плевен и Гулянци, и от юг II-52 , посока Белене и Свищов .

От север градът е естествено ограден от река Дунав, на запад е скалистият бряг на река Осъм , а на изток – стръмният дол на Ерменлуйска река. Най-широк е теренът на юг, към Въбелското плато, но и то е сравнително тясно.

Градът е център на община Никопол, която обхваща селата: Асеново , Бацова махала , Въбел , Дебово , Драгаш войвода , Евлогиево , Жернов , Лозица , Любеново , Муселиево , Новачене , Санадиново и Черковица .

Землището на град Никопол заема площ от 35,185 km². Съседните селища са: на запад – Черковица, на югозапад – Жернов, на юг – Въбел и на югоизток – Драгаш войвода.

Климатът е умерено-континентален и сравнително влажен вследствие близостта на река Дунав, с горещо лято и студена зима.

Влизане в Никопол откъм запад , отляво е фериботният кей Изглед към Дунав и Турну Мъгуреле от Никопол

История

Според археологическите проучвания, най-ранните следи от живот датират от времето на старокаменната епоха. В района на хълма Калето са открити останки от времето на траките (1200 – 100 г. пр. н. е.)

Известни личности

Тодор Балина – религиозен и политически деец, водач на бунт през 1598 г. в Търново с архиепископ Дионисий Рали. Никола Димитров Найденов (6. VI. 1880 – 25. XII. 1939 г.) – съосновател на Радикалдемократическата партия . Константин Димитров Коцев – род. 1891 г. – началник на канцеларията при Министерството на войната, командир на 9-а пехотна Плевенска дивизия, генерал-майор. Любен Г. Икономов – професор в Инженерно-строителния институт (ВИАС). От 1945 до смъртта си през 1956 г. живее в София. Боян Икономов (1900 – 1973) – именит композитор, първите му по-значителни прояви са във Франция и Швейцария . Автор на 3 симфонии , 6 квартета , 2 инструментални концерта, операта „Индже“ и балетите „Седемте смъртни прегрешения“, „Трагедията на Отело“ и „Светлината залива всичко“. Умира на 27 март 1973 г. в София. Проф. Ибрахим Тосун Татарлъ (1925 – 2013) – народен представител в VII ВНС и XXXVI и XXXVII народно събрание , лингвист и фолклорист , основател на катедрата по турски език и литература в Софийския университет . Ибрахим Карахасан-Чънар (р. 1955 г.) – писател, историк, етнолог, журналист; автор на тетралогията „Светът на исляма“, както и на книгите „Турция“, „Етническите малцинства в България“ и „Етническа и религиозна мозайка на България“ Доц. Александър И. Шикаланов – род. 1955 г., компютърен специалист, преподавател в УНСС и УниБИТ . Йордан Тодоров (р. 1980 г.) – журналист, режисьор на документални филми, писател. Кирил Монков (р. 1974 г.) – художник в областта на кавалетната и монументалната живопис . Венцислав Василев (р. 1959 г.) – художник в областта на живописта и скулптурата. Васил Н. Левски, македоно-одрински опълченец, 32-годишен, стражар, 1-ва рота на 11-а серска дружина, орден „ За храброст “ IV степен Красимир Генов (р. 1958 г.) – професор по неврология, доктор на медицинските науки. Ръководител на Клиниката по нервни болести към Военномедицинска академия, МБАЛ – София (2005-2018 г.) и Клиниката по нервни болести към Втора МБАЛ – София (от 2018 г. към 2025 г.)

Празници и събития

Редовни събития в града са ежегодните Крайдунавски празници, за които са характерни представленията на самодейни състави, концерти, изнасяни от училището и читалището, изпращане на абитуриентския випуск, както и други културни събития.

Друго редовно събитие е празникът на града. Отбелязва се в дните петък, събота и неделя от седмицата, в която се отбелязва църковният празник Успение на Пресвета Богородица (около 15 август ). Празникът се празнува 3 дни от всички жители с много забавления, пазаруване и весели моменти.