Славяново

Област: Плевен

Население: 4005 души (15 март 2024 г.) 42,9 души/km²

Площ: 93,454 km²

Надморска височина: 121 m

Пощ. код: 5840

Тел. код: 06515

МПС код: ЕН

ЕКАТТЕ: 67088

Описание

География

Градът е разположен в Средна Дунавска равнина със слаб наклон от запад на изток. На 6 км от Славяново се намира село Коиловци , близо до града е и село Тотлебен . Селището отстои на 30 км североизточно от общинския и областния център Плевен , на 35 км южно от река Дунав , на 5 км от река Осъм и на 5 км северно от главния път Плевен – Русе. Най-близкото до града пристанище на река Дунав е в Никопол , отстоящо на 46 километра. Разстоянието до столицата София е 189 км.

Славяново разполага с обширно и равно землище с площ 93,454 km², което е най-голямото в общината и трето по големина в Плевенска област. От него 75 000 дка (или 80 %) е орна земя с лек наклон на изток към река Осъм (НСИ). В покрайнините на града са разположени няколко язовира. От тях за нуждите на селското стопанство основно за напояване се използват Славяново 1 и 4.

История

От 4 – 3 век преди новата ера датират най-ранните следи, показващи наличието на човешки живот по тези земи. Намерените останки от жилища, керамични фрагменти и оръдия на труда са категорично доказателство за съществуването на живот. Намерени са и различни останки и монети още от времето на управлението на Александър Велики и Римската империя . Това говори, че в близост до днешния град е имало селище от римски тип, което се е намирало на древен път в посока към Никопол . В резултат на върлуващата в римското селище бобонна чума обаче, населението е принудено да го напусне и така се заселва в днешното разположение на един от най-големите градове в област Плевен.

До втората половина на XVII век в селото се заселва многобройна общност от хора, състояща се предимно от българи и турци. В годините на Кримската война се заселват още татари и черкези , което допринася още повече за колорита на населението. В онези години територията на населеното място не представлява нищо повече от малка низина, доста обрасла с непроходима тръстика . Името Турски Тръстеник селището получава поради факта, че в него живеят доста турци. С това се отличава от Марашки Тръстеник, сегашния град Тръстеник . Също така има голямо наличие на изворна вода, а в околностите се простират големи по площ пространства с дъбови гори.

През 1860 година местното население проявява инициативност в желанието да изгради собствен православен храм. През 1864 година Мустафа Чанашки успява да издейства ферман от султана за строеж, като отстъпва собствен парцел. Чанашки е тогавашният кмет на града, а самата църква е окончателно построена в сегашния си вид през 1870 година. Тя представлява кораб, издигнат високо над земята. След края на Освободителната война обаче по-голямата част от турците в селото се изселват.

С МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. с. Турски Тръстеник (Тръстеник) е преименувано на с. Славяново. Градски статут получава точно четири десетилетия по-късно. Тогава с Указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. е официално признат за селище от градски тип, като това го прави едно от най-младите градски селища в страната.

Празници и събития

Ежегоден събор и панаир на 24 май . Празник по случай обявяването на Славяново за град 4 септември .