Асеновград

Област: Пловдив

Население: 51 601 души (15 юни 2020 г.) 1032 души/km²

Площ: 78,012 km²

Надморска височина: 269 m

Пощ. код: 4230

Тел. код: 0331

МПС код: РВ

ЕКАТТЕ: 00702

Описание

География

Град Асеновград е разположен в южната част на област Пловдив . Намира се на 19 km от областния център Пловдив и на 167 km от столицата София . Асеновградската община граничи с общините Родопи , Садово , Първомай , Лъки , Куклен , Черноочене , Баните и Чепеларе .

Градът е разположен в дефилето на река Асеница (Чепеларската река или Чая) при нейния изход от Родопите към Горнотракийската низината . По тази причина община Асеновград осъществява естествена връзка между Централна България, Централните Родопи и Беломорието . През нейната територия преминава един от най-важните транспортни коридори към Гърция по маршрута Пловдив – Смолян – Златоград – Ксанти .

Централното географско разположение на града обуславя неговото значение от древността до наши дни. Поради разположението си Асеновград има изключително благоприятен климат с хладно лято и мека зима. В Асеновград се забелязва природното явление вечерник – лек вятър, който се появява надвечер и спира към десет часа сутринта. Причината за неговото появяване е различното нагряване на въздуха между равнината и планинските местности (вижте фьон ). Вечерникът е отличен регулатор на винената ферментация и една от причините Асеновград да се профилира като лозарски и винарски център. Вятърът може да достигне до 4 – 5 km на север по течението на реката.

Най-голямото количество дъждове се наблюдава през май и юни, а най-малко – през септември и октомври. Обилни дъждове през пролетта са причинявали наводнение в града. Почвата е глинесто-песъчлива и лесна за обработване.

Горският фонд на община Асеновград e 289 540 декара, от тях 145 510 декара се ползват за производствени цели. Добре е развита дървопреработващата промишленост.

История

В града не са намирани останки от първобитен живот, но в близост са открити няколко огнища от новокаменната ера . Първите данни за заселване в региона са край село Богданица . По река Сушица (приток на Юговската река ) е открита селищна могила, наречена Тумбата. Дълга е 150 m в основата, на широчина е 88 m и 5 m височина. В нея са намерени хромели , каменни брадвички и глинени съдове. Най-ценната находка от могилата е малък мраморен идол от неолита.

Друга селищна могила е открита близо до село Руен (Паная или Богородично), на 5 km на запад от Асеновград. Наречена е Курт тепе или Вълча могила. Находките са длето от кост, глинена статуетка и фигура на жена, два костни идола и каменна брадвичка. Най-вероятно могилата е от късния неолит ( 3500 – 3000 г. пр. н. е. ).

В района до железопътната гара в местността Керемидарницата в миналото са се издигали три могили, високи от 4 до 7 m. През 1956 г. в последната от могилите е открит зазидан гроб с четири колела от колесница, остатъци от хамути и четири конски скелета. По всичко личи, че на това място е бил погребан знатен тракиец . По намерените недогорели въглища до гроба може да се заключи, че погребението е извършено по тракийски обичай чрез изгаряне на покойника. В гробницата са намерени бронзово ойнохое (съд за вино), бронзов леген, бронзова патера (жертвен съд) и стъклено шише за благовонни масла. От тях голямо впечатление прави бронзовата патера, която е с обла дръжка и украсена в края с бюста на Силен , а в противоположния край – с релефно изображение на сатир . Патерата е добре запазена. Освен тези предмети извън гроба са намерени и глинен балсамарий, сребърни и бронзови пръстени, гвоздеи и части от стъклени балсамарии.

В града са намирани и други любопитни находки. Две от тях – комплект от предпазно въоръжение на тракиец (шлем, два наколенника и торква) и намерените северно от Асенова крепост тракийски шлем и копие, се намират в Националния археологически музей в София .

Според гръцките историци Асеновград е основан през VII век пр.н.е. под името Стенимахос от 3000 гръцки колонисти от евбейския град Истиеа . Вероятно градът е основан с цел да пази пътищата на юг и да създаде възможност за контрол на транзитната търговия към поречието на река Марица, там където е днешен Пловдив.

В черквата „Богородица Балъклийка“ са открити каменен релеф на Юпитер и четвъртита мраморна колона с надписи. Релефът на Юпитер показва божеството, държащо в едната ръка патера, а в другата – скиптър. Вдясно от Юпитер е изобразен ореол, а отляво – четириного животно. В Станимака е намерен и друг релеф, посветен на Юпитер. На него с надписи на гръцки може да се прочете: „Ефрат, син на Хиацинта, посвещава на Юпитер по внушение на божеството след съновидение“ .

Интерес предизвикват и двете каменни плочи, посветени на върховния еврейски бог Яхве . Едната от тях, намерена на Баделема, е счупена. Другата плоча е открита при Метоха и съдържа следното посвещение: „На върховния бог Яхве“ .

От Асеновград произхожда и мраморна плоча с размер 40/30 cm с изображение на неизвестна богиня, изправена до олтар. В едната си ръка тя държи патера, а в другата – скиптър. Върху плочата има и изобразен втори олтар, до който е застанало друго (неидентифицирано) божество.

Между Горни и Долни Воден, източно от античния град, са открити останки от християнска църква , строена през втората половина на IV век и използвана до VI век.

Според изследванията на Проф. Атанас Милчев, градът е основан от тракийски племена, за което свидетелстват няколкото открити тракийски могили, както и артефакти от периода. Основната тракийска махала е била в района на параклиса Св. Димитър, което е било и най-защитеното място. Първите гърци се заселват по-късно при експанзията на Филип Македонски, като търговци, които са търгували с местното вече установено Тракийско население. За масовото Тракийско население говорят и многото намерена тракийска керамика, както и множеството тракийски светилища, като откритото до манастира Св. Кирил и Йолита. Траките не са използвали своя писменост, поради което бързо възприемат културата на гръцките заселници-търговци, както и гръцкото има не Асеновград. Но изследваният на проф. Милчев безспорно доказват тракийското начало на Асеновград.

Средновековното име на Асеновград – Станимака ( Станимахос ) е споменато за пръв път в Устава на Бачковския манастир , който е написан от неговия създател – грузинеца Григорий Бакуриани .

В същия документ са споменати и средновековните наименования на някои местности и забележителности около и в града:

Янова – местността, в която е изграден манастирът Аврова – село Яврово Добролонг – село Добралък Лалково – село Лилково крепостта Петричос (Περιτζός, Перицос) – Асенова крепост

От документа става ясно и наличието по това време на черквите „Горен Свети Георги“ и „Долен Свети Георги“, които са се намирали в близост до настоящата метошка църква, носеща името на същия светия.

Около разположената на 2 km южно от града Асенова крепост са открити археологически находки от Средновековието – керамика, монети, домашни потреби, сечива и оръжия. Цели керамични съдове не са намерени, а само отделни фрагменти. Някои от късовете са украсени с геометрични, растителни или животински мотиви, характерни за Втората българска държава . Най-ценните открити монети са от римските императори Констанций I Хлор и Диоклециан .

В близост до Асеновата крепост се е намирало и древното крепостно селище Петрич , наричано още Василикис . За наличието му става ясно отново от устава на Григорий Бакуриани . Точното място на селището се установява едва през 1960 г. при разкопки на нива около шосето за Яврово . Открита е делва с кости от човек и животно в нея. Основите на селището не могат да бъдат установени, защото в по-голямата си част са били дървени. Селището е служило да снабдява крепостта с каменари, говедари, свинари, жито и вино.

Станимака се споменава в летописа на Третия кръстоносен поход (1189 – 1191 г.), където крепостта се нарича Скрибенцион . Походът се води от германския император Фридрих Барбароса . През 1189 г. той се настанява в Пловдив и презимува там. По същото време някои от кръстоносните военачалници ограбват съседните на Пловдив населени места, сред които е и Станимака.

Няколко години след кръстоносния поход византийският император Алексий III Ангел издига за владетел на Родопската област убиеца на Асен I – Иванко . През 1198 г. обаче Иванко се отмята от Византия и се обявява за господар на областта, в която влиза и Станимака. Алексий III започва война с него и при една от битките обсажда и превзема крепостта Станимака , като пленява всички българи, които се намират вътре.

На 13 април 1204 г. Цариград пада под властта на кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход . Пловдивската област и Асеновград влизат във владение на Рение дьо Три . Една година след това цар Калоян събира армия, за да превземе пловдивската област. След като узнава това, Рение дьо Три бяга от Пловдив, придружен само от 15 рицари, и се окопава в крепостта Станимака. След една година обсада Рение успява да се измъкне, като е освободен от маршала на Шампан и Романия и хронист на кръстоносния поход Жофроа дьо Вилардуен .

Крепостта на града е възстановена от цар Иван Асен II . През периода 1259 – 1344 г. Станимака е столица на Родопската област и градът на няколко пъти минава ту в България, ту във Византия. През 1344 г. при цар Иван Александър градът заедно с другите родопски крепости е включен в пределите на България. Смята се, че градът е завладян от османските турци през 1363 г. или след Черноменската битка през 1371 г.

В първите векове на османското владичество градът е вакъфско селище на султан Сюлейман Великолепни , а по-късно става център на нахия . Това се потвърждава от сведенията на асеновградското синорнаме от 1517 г. и на подробния регистър на вакъфите на султан Сюлейман I Великолепни (1520 – 1566 г.) в Пловдивско от 1595 г., в който регистър Асенонград се споменава под името Истанимака, а самият документ се съхранява в генералния държавен архив на Република Турция в Истанбул. В подробен регистър на джелепкешаните от 1576 година са отбелязани 41 джелепкешани в село Истанимака, сред които четирима свещеници (Стоян, Калоян Димитри, Димитри Давид и Малю Димитри), един златар (Коджа Никола), един казанджия (Калоян) и един самарджия (Мустафа). За един от джелепкешаните е отбелязано, че е грък (Мавруди).

По време на кърджалийските размирици в края на XVIII – началото на XIX век градът на три пъти е ограбван и опожаряван. Около средата на XVIII век в града пристигат бежанци от Костурско , прокудени от Али паша Янински . На преселниците се гледало с добро око и дори се издействали пари от цариградските власти за построяване на собствена черква през 1765 г.

В първата половина на XIX век френският геолог Ами Буе пише за Станимака:

Фанариотските попове влизат във всички станимашки черкви и се превръщат в оръдия на гръкоманството . Много от храмовете по това време се превръщат в институт за претопяване на българите в елиногласни. Колкото повече българи употребяват гръцки език, толкова повече са и приходите за църквата и фанариотското духовенство. През 1847 г. започва отпорът срещу Цариградската патриаршия – в Марашката махала на града се изгражда първата българска черква и българско училище. В помощ на станимачани срещу все още силната фанариотска партия се притичват пловдивските родолюбци начело с Георгаки Чалъкоглу . Гръкоманите действат със заплахи и понякога – с насилие. Един от паметните случаи е убийството на станимашкия първенец Стоян Апостолов (Пантата).

През 1857 година станимаклии извоюват първата си победа над фанариотите и тепърва осъзнават значението на черквите. Взето е решение в черквата „Свети Атанас“ да се чете на черковнославянски език . Със задачата е натоварен 22-годишен младеж – Георги Тюнев Караанлъ. Българите в храма били слисани, а гръкоманите налетели на бой. Родолюбците също се включили и храмът бил потрошен.

Най-ценните придобивки от борбата срещу Цариградската патриаршия са двете български училища. През 1861 г. българите от Бахча махала откриват също свое училище. Според свидетелства на посетили града през същата година американски мисионери, в него живеят 9 хиляди гърци, 100 турци и малко българи, като жителите са особено враждебни към протестантите.

Станимака изрично е изключен от фермана за създаването на Българската екзархия . До началото на XX век Станимака си остава преобладаващо гръцки град с около 9 хиляди души население. Затова, въпреки че в него е основан революционен комитет през 1876 г., градът не взима активно участие в революционните борби през Българското възраждане .

Станимака е освободен от османска власт по време на Руско-турската война на 6 януари 1878 година от генерал-майор Виктор Дандевил . След освобождението Станимака е малък град, чието население се препитава предимно от земеделие – винарство, бубарство и занаятчийство. Гръцкото население на града започва да се изселва след антигръцките вълнения в България през 1906 година. Според доклад на секретаря на Министерството на вътрешните работи Тома Васильов от юни 1907 година от Станимашка околия са изселени 1640 гърци по официален път и 170 нелегално без паспорт.

Изселването на гърците се засилва след договорения обмен на население между България и Гърция по Спогодбата Калфов-Политис след Първата световна война . Тогава около 300 гръцки семейства се заселват в обезбългарения Кукуш (Килкис), други се заселват в негушкото село Хоропан , прекръстено на Стенимахос, а някои – в днешния квартал на Драма Неа Стенимахос . Поради тази причина и днес Асеновград е побратимен с Кукуш и Негуш.

След Освобождението броят на българите в града започва да нараства главно след заселване на българи от околните селища в Тракия и Родопите. В резултат на Балканските войни и Първата световна война Асеновград приема голям брой българи, прогонени от днешна Северна Гърция. Така народностният състав на населението и броят му се променят драстично в това време.

Известни личности

Станимира Петрова (боксьорка, р. 1990 г.) – световна шампионка от първенството в Южна Корея през 2014 г., четирикратна европейска шампионка Александър Сано (р. 1977 г.), български актьор Андреас Макулис (? – 1907 г.), гръцки андартски капитан Благовест Сендов (р. 1932 г.), български математик и политик Георги Ганев (1927 – 2007 г.), диригент, музикант, композитор и общественик Димитър Ганев (Ганеолу) (1846 – 1927 г.), крупен асеновградски фабрикант Димитър Ганев (1919 – 2003 г.), диригент, музикант и общественик Димитри Иванов (р. 1932 г.), български журналист Живко Сталев (1912 – 2008 г.), виден български юрист Иван Иванов (1951 – 2024 г.), български актьор Иван Кирков (1932 – 1910 г.), български художник Иван Чепаринов (р. 1986 г.), български шахматист Йордан Митков (р. 1956 г.), български щангист Константинос Димитриадис (1881 – 1943 г.), гръцки скулптор Мария Андонова (р. 1979), българска журналистка и телевизионна водеща Никола Филипов (р. 1948 г.), български писател и краевед Николай Лусис (1840 – 1882 г.), митрополит в Китрос, революционер Никос Тзавелас (1881 – 1921 г.), гръцки офицер и андартски капитан Петя Буюклиева (р. 1959 г.), известна българска поп-певица Севдалин Маринов (р. 1968 г.), български щангист Стефан Топуров (р. 1964 г.), български щангист, олимпийски медалист, световен и европейски шампион Тодор Кожухаров (1891 – 1945 г.), български журналист, писател и политик, народен представител, осъден на смърт от т.нар. Народен съд и екзекутиран Христос Цундас (1857 – 1934 г.), виден гръцки археолог, академик Янко Ганев (1923 – 1952 г.), театрален актьор

Андрей Хърлев , български революционер, бомболеяр Атанас Свещаров (1847 – 1930 г.), четник в четата на Христо Ботев Георги Радев (1857 – 1942 г.), български революционер, войвода на ВМОРО Паисий Хилендарски (1722 – 1773 г.), български духовник и национален будител Тане Николов (1873 – 1947 г.), български революционер, войвода на ВМОРО и ВТРО

Николай Хайтов (1919 – 2002 г.), български писател Анастас Куцооглу (1856 – 1945 г.), тютюнотърговец, дарител, основател на Безплатна трапезария за ученици в Асеновград Иван Димов (1913 – 2002 г.), български скулптор

Празници и събития

Празниците в Асеновград са християнски , но се срещат и някои езически мотиви. Градът се отличава с особено развита християнска култура. Живелите тук гърци и българи образуват една духовна общност. Някои от обичаите не се срещат никъде другаде в България. Днес Асеновград е една от крепостите на православната религия. В града се празнуват всички християнски празници по един внушителен начин, като се започне от Богоявление , Атанасовден , Антоновден , Трифон Зарезан , Тодоровден и се премине през Великден , Света Богородица , Кръстовден и се завърши с Никулден , Коледа и Стефановден . Градът през годините е създал уникална топлина и съчетание на празничност.

Мюсюлманите в града през летните месеци, обикновено през месец август, правят курбан за здраве и берекет, който е станал традиционен техен празник. През летните месеци в селата около Асеновград се провеждат и различни събори и веселби, свързани с бита и поминъка на асеновградчани.

В църквата, намираща се в квартал „Свети Георги“ и носеща името „Света Богородица – Свето Благовещение“, се намира икона на Света Богородица, която е смятана за чудотворна. На 15 август тя се носи от Асеновград до Бачковския манастир и после се връща обратно.

Както в повечето български градове, така и в Асеновград на Йордановден се извършва тържествено хвърляне на кръста в река или водоем. За целта е избран мостът, който води към центъра на града. В определен сутрешен час свещениците и енориашите от всички църкви се събират на определеното място, за да извършат „кръщаването“. Начело на всяко шествие върви свещеникът, а след него се носят иконите, хоругвите и запалени фенери. Желаещите да гледат се събират по двата края на реката или върху моста, а младежите, желаещи да уловят кръста, са в коритото на реката. Иконите, които са донесени от църквите, се измиват в реката.

Трифон Зарезан е един от най-големите празници на града, също така широко известен и в цяла България. Посетителите се събират на параклиса „Свети Трифон Зарезан“, където се води празнична програма, има сергии и шумна музика. Голямо зрелище са пехливанските борби, които се провеждат всяка година на този празник. Победителят в тях печели овен или коч. Този празник отбелязва края на зимата и началото на прехода към пролетта.

Както много български градове, така и Асеновград е посещаван от Васил Левски . Има легенда, че Апостола е прекарал известно време (или е бил чест гост) на манастира „Света Петка“, който се намира на 4 km югоизточно от Асеновград. Така всяка година ако не на самата дата през съботата или неделята около 19 февруари в манастира се отбелязва годишнината от смъртта на Васил Левски. Обикновено много хора и граждани на града и околните села отиват на поклонение до манастира.

В града има параклис „Св. св. Константин и Елена“, построен през 1821 г. Според вярването на този ден Свети Константин и Света Елена могат да възвърнат говора на деца, които не могат да говорят или заекват. На всички деца, имащи този проблем, свещеникът дава да пият светена вода, в която той пуска специален ключ, който „отключва говора“. Ключът задължително трябва да постои едно денонощие във водата. При идването на детето в параклиса то трябва да отключи вратата, да го даде на жената в параклиса, тя го потапя в светената вода и го слага в устата на детето като имитира „отключване“ .

Асеновград – хижа „Момина сълза“ , хижа „Безово“ , връх Безово , Червената стена , село Бачково . Асеновград – лагер „ Гонда вода “, хижа „Безово“, хижа „ Марциганица “. Асеновград – хижа „Руен“ , Копривките , хижа „Здравец“ , летовище „Бяла черква“ . Асеновград – село Лясково , връх Баба, село Бачково “. Асеновград – Мулдавски манастир „Св. Петка“ , хижа „Ловна“ , лагер „ Гонда вода “, Асеновград.

Като всеки град в България ежегодно в Асеновград се чества градският празник. В историческата традиция на града обаче няма фиксирана точна дата, обикновено се приема датата да бъде около 27 май , но културните събития продължават цяла седмица. Прието е това да става в последната седмица на месец май, като празниците протичат от понеделник до неделя, кулминацията обикновено е в съботния ден. Майските празници на града показват напредъка и прогреса на асеновградчани в съчетание в културните и фолклорни традиции на бита и душевността на станимаклии, провеждат се множество светски и културни събития, концерти, изложби, лектории, семинари, колопоходи, събрания и много спортни състезания. Празниците олицетворяват завета на академик Николай Хайтов : „Да пазим спомена за Асеновград, като ключ за нашето бъдеще“.