Калофер

Област: Пловдив

Население: 2601 души (15 март 2024 г.) 16,8 души/km²

Площ: 155,016 km²

Надморска височина: 666 m

Пощ. код: 4370

Тел. код: 03133

МПС код: РВ

ЕКАТТЕ: 35496

Описание

География

Калофер е разположен в подножието на южните склонове на Стара планина . Намира се на 17 км от Карлово , надморска височина от 603 м, на 22 км от Сопот , на 66 км от Пловдив , на 228 км от Бургас , на 334 км от Варна и на 159 км от столицата София .

История

Легендата разказва, че Калофер е основан в 1533 година, когато група мъже, предвождани от Калифер войвода , „владеели“ тази част на Стара планина и постоянно нападали преминаващите турски кервани . Невъзможността да се справи с Калифер войвода и хората му, принудила султана да разреши на хайдутите да се заселят по тези земи при условие, че престанат да нападат керваните. Войводата приел предложението и се установил в землището на днешен Калофер. Легендата също разказва, че заселвайки се тук, тези мъже нямали жени и затова „откраднали“ невести от близкия град Сопот. Привилегиите, които градът получава още от самото си начало, са спомогнали за съхраняването на чисто българския му характер. В Калофер винаги са празнували и се празнуват традиционните български празници.

През следващите векове Калофер израства като важен културен и търговски център. Селото е опожарено от кърджалии през 1799 (от банда, водена от Индже войвода ) и 1804 година, но се възстановява сравнително бързо. В средата на XIX век селището е относително богато, заради което е наричано „Алтън Калофер“ (Златен Калофер), като повечето му жители се занимават с производството на шаяк , има няколко по-едри търговци, а доста калоферци работят в Цариград като абаджии . Според свидетелства на посетили града през 1861 година американски мисионери , той има 7500 жители, изцяло българи.

Калофер е опожарен от турците за последно през 1877 г., когато загиват много жители на града. Горската растителност милостиво е скрила следите, които тук-там все още могат да бъдат открити. При всяко опожаряване хората с общи усилия съграждат всичко наново, пренасяйки камъни със собствените си ръце, работейки нощем. Обикновено са започвали от църквата или манастира. С течение времето калоферци са изработили механизми за оцеляване и са развили упоритост, които черти са характерни за хората от този град и до днес.

Празници и събития

Пребиваването по време на Коледа и Нова година , Богоявление и Заговезни с традиционните кукерски представления, както и на Великден , 2 юни – деня на Ботев, са характерни празнувания на града. Едно от най-атрактивните събития, обединяващо мъжете от целия град, е хвърлянето на кръста в ледените води на Тунджа на Богоявление и последващото го „мъжко хоро“, което също се играе в реката.

От средата на месец май на туристите се предлага участие в розобер, посрещане на Празника на розата , както и разходка в розоварна, дегустация на розово сладко, сироп и ракия от рози.

От 1999 година на 15 август се провежда и ежегоден „Празник на калоферската дантела“.