В централната част на Средна Стара планина, в района на Калофер, се намира връх Ботев, който възвишаващ се като огромен купол. Отдолу изглежда като гигантски юмрук. С височина 2376 метра, той е най-високият в Стара планина и трети в България, след Мусала в Рила и Вихрен в Пирин. От северната страна се откриват впечатляващите бездни на Северния Джендем, където сред хаотични скали и стръмни зъбери множество потоци създават безспирна верига от водопади и пръскала. От юг отвесни скали пазят върха и ограждат тайнствения Южен Джендем. На запад и изток Ботев се спуска съответно към седловините Дюза и Маринка, а оттам нататък се простира низ от по-ниски върхове. След Освобождението все повече хора, обичащи природата, започват да го посещават, макар и неусетно в началото. По-късно на върха се установяват метеоролози, които работят и живеят сред ветровете на платото му. През 1942 г. е построена втората по височина метеорологична станция в страната. Най-краткият маршрут до върха е т.нар. Тарзанова пътека, прокарана през 1941 г. от метеоролога и планинар Тодор Божков - Тарзан, загинал по-късно там. Ботев е част от инициативата "Планински първенци", започната на 1 януари 2005 г., насочена към ентусиастите по планинарство. Участниците трябва да съберат триъгълни печати от най-високите върхове в България в специална книжка, издадена от Българския туристически съюз. Тези книжки се предлагат в туристически дружества и хижи близо до върховете. Печатът за връх Ботев се намира в метеорологичната станция на самия връх.
Категории / Тагове
Информация
Отзиви
Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.
