Карлово

Област: Пловдив

Население: 21 339 души (15 юни 2024 г.) 209 души/km²

Площ: 102,173 km²

Надморска височина: 452 m

Пощ. код: 4300

Тел. код: 335

МПС код: РВ

ЕКАТТЕ: 36498

Описание

География

Карлово е разположено между 392 м и 612 м надморска височина в северната част на Карловското поле , което се образува на югозапад от Стара планина , на север от Същинска Средна гора и на североизток от Сърнена гора . Планинската местност Козница (до град Клисура ) отделя на запад Стремската долина от съседните задбалкански котловини , а на изток тя е отделена от Кръстец (Стражата). Това географско разположение има важна роля за климата на града и разпростряната около него Розова долина . Климатът е преходно-континентален със силно влияние на Стара планина , която спира студените въздушни маси от север, средната януарска температура е около 0 °C,средната юлска температура е около 22 – 24 °C, валежите са около нормата за страната. Снежната покривка е неустойчива и напоследък е все по-рядко явление, тя се задържа за малко време през годината и рядко се случва да е повече от 10 – 15 см, това е заради възпиращото действие на студените въздушни маси от Стара планина и омекотяващото действие на близката река Стряма .

Карлово се намира на 145 км източно от столицата София и на 54 км северно от областния и втори по големина град в страната – Пловдив .

История

Около 1482 – 1485 г. подбалканското село Сушица е дадено от султан Баязид II във владение ( мюлк ) на Карлъ Заде Лала Али бей . През 1496 г. Али бей превръща това владение във вакъф . Съгласно учредителния документ на вакъфа, землището на Сушица граничи на север със Стара планина , на изток – с това на село Араблъ, на юг – с река Гьопсу ( Стряма ) и на запад – с това на село Акча Килисе ( Сопот ). През следващия век Сушица бързо се разраства: съгласно османски документи в 1516 г. там има седем мюсюлмански и 42 християнски домакинства, а през 1596 г. – 117 мюсюлмански и 162 християнски домакинства. Доходът от вакъфа възлиза съответно на 5997 акчета през 1516 г. и 23596 акчета през 1596 г. Така селото прераства в град, който по името на Карлъзаде Али бей започва да се нарича Карлова (Карлово).

Карлъзаде Али бей издига най-старата запазена сега постройка в Карлово – Куршум Джамия (1485), наречена така („Оловна джамия“) заради оловния ѝ покрив. Джамията се издържа със средства от основания от Али бей вакъф. Нейната сграда е обявена за паметник на културата .

През XVII век, в Карлово работи известният книжовник Аврам ерей . Той завършва през месец юли 1660 г. Миней и преписва през 1669 г. Евангелие , което се пази в Зографския манастир . През месец май 1674 г., той завършва Сборник (псалтир, месецослов, октоих, календар и прочее).

Около 1807 г. учител в града е бил Атанас Владос, цинцарин от Велес . След него са учителствали Никола Битолецът и Нено Келешът. Образователното дело в Карлово достига своя разцвет, когато през 1828 г. за учител в града се установява Райно Попович . В града Попович учителства непрекъснато около 25 години.

През 1859 г. митрополит Паисий Пловдивски ръкополага Васил Левски за йеродякон в църквата „ Успение Богородично “ („Света Богородица“).

През 1869 г. Анастасия Райнова и Аница Пулева основават второто женско дружество в България.

От 1953 до 1962 г. градът носи името Левскиград .

Известни личности

Аврам Димитриевич (XVII в.), свещеник, първи учител, изкусен книжовник и краснописец Анка Ламбрева (1895 – 1976), пътешественичка Анна Лалева Заимова (Атанасова) (1894 – 1983), съпруга на ген. Владимир Заимов Ботьо Петков (1815 – 1869), възрожденски учител и баща на Христо Ботев Брайко Хаджигенов (1814 – 1865), учител, свещеник, събирач на народно словесно богатство – гатанки, пословици Васил Банов , 26 юли 1946 г., актьор Васил Караиванов (1847 – 1933), братовчед и съмишленик на Левски Васил Кирков (1870 – 1931), драматичен артист, един от основателите на Българския народен театър Васил Левски (1837 – 1873), революционер и национален герой Иван Ночев (1916 – 1991), български аерокосмически инженер, работил в САЩ Евлоги Георгиев (1819 – 1897), предприемач, индустриалец, меценат Елена Снежина (1882 – 1944), първа българска драматична актриса Иван Богоров (1818 – 1892), български просветен деец, публицист, журналист и енциклопедист, радетел за чистотата на българския език. Иван Лазаров (1890 – 1952), скулптор Иван Попов (1865 – 1966), основател на българския театър и негов историограф Костадин Георгиев, революционер от ВМОРО, четник на Стефан Димитров Лазар Иванов Лазаров (1864 – 1948), български офицер, генерал-лейтенант Лазар Ненков Лазаров (1941 – 2006), художник Мария Симова (1920 – 1977), драматична артистка и драматург Мария Цънцарова (1986), журналистка Михаил Ганчев (1872 – 1931), български военен и революционер Никола Лазаров (01.04.1870 – 14.06.1942) архитект. Проектирал много държавни и частни сгради в София, Пловдив, Варна, Русе, Плевен, между които Централният Военен клуб в София, Военният клуб в Пловдив, основната сграда на резиденция Врана, дървената църква в Боровец, камбанарията на църква „Света Богородица“ в Карлово Николай Стоянов (1948), български писател и преводач Паисий Каравелов (1891 – 1944), български духовник и общественик Пенчо Радов , български възрожденски книгоиздател и книжар Петко Абаджиев (род. 1913), художник Петър Александров (род. 1962), футболист, национал, бронзов медалист от Световното първенство в САЩ през 1994 г. Петър Тантилов (1861 – 1937), военен деец, генерал-лейтенант Петър Юруков (1882 – 1905), революционер хаджи Тодор (Тотю) Сахатчиев (1820 – 1877), възрожденски просветител, търговец Райна Касабова (1897 – 1969), участва в първия боен полет в света, хвърляйки позиви над Одрин Райно Попович (1773 – 1858), учител и книжовник от Котел, наречен „учител на учителите“ Рангел Геровски (1959 – 2004), български борец, олимпийски медалист Румен Иванов (1973 – 2024), футболист Стефан Джаков (1867 – 1941) архитект. Завършва Карловската гимназия, участва 18-годишен в Сръбско българската война 1885 г. Учи във военното училище в София и е изпратен да учи военно инженерство в Клостенбург Австрия. След това завършва Мюнхенското техническо училище и създава свое „Архитектурно бюро – Стефан Джаков архитект“. Строи известната Джакова къща над тунела в Пловдив. Негови синове са художникът Крум Джаков, инженер геодезистът и радиолюбител Иван Джаков и академик Емил Джаков Стефан Николов, революционер от ВМОРО, четник на Стефан Димитров Стефан х. Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на Кочо Цонков Стойчо Керев (1965), журналист, продуцент и медия експерт, „Въпрос на гледна точка“ и „Новото познание“, автор, лектор и комуникатор на методики за поведение и анализ Тодор Николов (1875 – 1922 година), професор, ботаник и дарител Христо Георгиев (1824 – 1872), предприемач Христо Димитров (1891 – 1973), свещеник, професор-богослов Христо Мутафчиев (род. 1969), актьор Христо Попвасилев (1818 – 1877), български духовник и просветен деец Христо Проданов (1943 – 1984), алпинист, изкачил Еверест Христо Стоянов, български революционер от ВМОРО, четник на Тане Николов Христо Джапунов (1850 – 1908), конструирал машина за клечки за обувки, превърнала се в атракция на първото Българско изложение в Пловдив през 1892 г.

Богдан Филов (1883 – 1945), археолог и министър-председател, отраснал и учил в Карлово, ~1887 – 1895 г. Гина Кунчева (ок. 1820 – 1878), майката на Апостола на свободата Васил Левски Дража Вълчева (1930 – 2016), български политик от БКП, работила в Карлово в началото на своята кариера Иван Пръмов (1921 – 2005), комунистически партизанин и политик от БКП, работил в Карлово в началото на своята кариера Божана Димитрова , дългогодишна радио журналистка и водеща по програма Хоризонт на БНР, бивша учителка по български език в СУ „Васил Левски“ – Карлово Стоян Стоянов (1913 – 1994), летец, един от защитниците на София от бомбардировките през Втората световна война , живял в Карлово преди Втората световна война и в последните години от живота си, женен за карловка Никола Танев (1890 – 1962), художник, рисувал много пейзажи от старо Карлово Петър Димков (1884 – 1987), народен лечител, военен деец, служил в Карловското поделение преди Втората световна война, общественик, спасител на родната къща на Васил Левски Филип Атанасов, македоно-одрински опълченец, 27 (29)-годишен, миньор (рудничар), ІІ клас, четата на Никола Андреев , 2 рота на 14 воденска дружина Маестро Георги Атанасов – композитор, написал първата българска опера Иван Налбантов (1940 – 2021) народен артист, роден в Каравелово, Карловско, завършва средно образование в Карлово Иван Стайков Иванов-Чушката борец класически стил 62 и 68 килограма състезател на Торпедо Карлово Сребърет медалист от ЕП 1979 г от Букурещ, световен юношески шампион от СП в Хасково 1975 г и бронзов медалист от СП за юноши Швеция 1974 г Донка Минчева Щангистка състезателка на Торпедо Карлово Световна шампионка през 1999 г категория 48 кг и седемкратна европейска шампионка 1994, 1994, 1995, 1996, 1998, 1999 и 2000 година Янко Митев Иванов (Симеонов Андрей Николаевич) Български политемигрант участник в Юнското антифашистко въстание в Карловско Полковник от Съветската армия участник от първият до последният ден на Великата Отечествена Война 1941 – 1945 година Живял в Карлово след 1952 година до своята смърт Петър Ненков Доц д-р ОЗ полковник – историк дългогодишен началник на Военен клуб в Карлово Полковник инженер Йордан Ялъмов – Интербригадист участник в Испанската гражданска война през 1936 – 37 година Завършва го, като инженер-механик по производството на авиационни двигатели и с военно звание капитан 3-ти ранг от запаса. Работи, като инженер в Технологическата лаборатория към Московски авиационен институти. През периода 1934 – 1936 г. е инженер в заводите на знаменития авиоконструктор Андрей Туполев. След победата на ОФ на 9 септември 1944 година, Йордан Ялъмов се завръща в България. В периода 1945 до 1950 година е директор на Карловската самолетна фабрика, която от 1947 г. получава името Завод 15.Участвува в създаването на първият български трактор МОФАК 2

Празници и събития

16 януари – Честване от съвещаването на Първи градски съвет Карлово 19 февруари – Почитане на паметта на Васил Левски 25 февруари – Кукерси игри 26 февруари – Сирни заговезни 18 – 28 февруари – Маратон на четенето май – Панаир на занаятите „Старинно Карлово“ 27 май – Празник на Розата 28 май – Празник на Каракачаните 17 – 18 юли – Честване на рождението на Васил Левски , Празник на града 3 октомври – Ден на Евлоги и Христо Георгиеви

Всяка година през първата събота на месец юни (или последната на месец май) се провежда „ Празникът на розата “.

Национални мероприятия също са годишнините от рождението и обесването на Васил Левски.

Всяка година в първата неделя около Сирни Заговезни се провеждат кукерски игри на много различни състави от страната и на местния кукерски състав от кв. „Сушица“.