В центъра на Пловдив се намира символичната многофункционална сграда на Военния клуб. През 1895 година офицерите от града изразяват желание за собствен модерен културен център. На 25 март 1898 г. градската управа взема решение за изграждането му, като за целта отделя терен от 818,80 кв.м между градина „Цар Симеон“ и началото на днешната улица „Иван Вазов“, известена тогава като „Станционна“. Архитект Никола Лазаров, автор и на военните клубове в София, Шумен и Сливен, създава проекта. Непосредствено изпълнение и техническо ръководство осигурява Михаил Ненков. Пред все още неоткрития клуб е издигната триумфална арка за посрещането на цар Фердинанд на 27 септември 1908 г., когато се празнува обявяването на независимостта на България. Официално клубът отваря врати с новогодишен бал за офицери и граждани на 31 декември 1908 г. Архитект Никола Чинков в „Пловдивски архитектурни хроники“ я определя като внушителна сграда с извисен обем и качествена архитектура. На 18 януари 1927 г. голям пожар унищожава многофункционалната зала. Възстановяването започва същото лято и е завършено до зимата. На 18 април 1928 г. в 21:20 часа, при най-силния трус на Пловдивското земетресение, сградата е сред най-засегнатите – голямата зала е съвременно срината. Възстановяването се финансира от правителствената Дирекция за подпомагане на пострадалите, а проектите са на архитектите Стойко Стойков и Борис Градинаров. Новата сграда е по-голяма и с разширени възможности, превръщайки се в обществен център за гражданите и офицерите. През периода между двете световни войни там се организират балове и тържества. През 50-те години на XX век името е сменено на Дом на народната армия. В началото на 70-те години обаче градската власт обсъжда идеята за събарянето на сградата. В първите години на XXI век неведнъж се повдига въпросът за възстановяване на клуба според първоначалния му проект.
Категории / Тагове
Информация
Отзиви
Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.
