Паметник на Найден Геров - Пловдив

В Цар Симеонова градина, в сърцето на Пловдив, се извисява паметникът на Найден Геров. Той е дело на Красимир Русев и е създаден с финансовата подкрепа на местната община. Монументът стои до други паметници, възвеличаващи дейци от Българското възраждане. Найден Геров е роден в Копривщица на 23 февруари 1823 г. и е осмо дете в семейство с тринадесет деца. Баща му е учител в килийно училище, където момчето получава първите си знания. Поради изявените му способности, Найден е изпратен в гръцко училище в Пловдив, но се връща в родния си град само след две години, отхвърляйки политиката на асимилация, поддържана дори от гръцките преподаватели. През 1836 г. в Копривщица вече преподава Неофит Рилски във взаимно училище, заменило старото килийно. През 1839 г., по препоръка на Неофит Рилски, Найден Геров заминава за Одеса и учи в Ришельовския лицей. Завършва с отличие през 1845 г. През този период публикува няколко книги, включително известната поема „Стоян и Рада“. Впечатлени от неговия интелект, руските власти му предлагат руско поданство, което той приема, за да подпомага по-лесно българския народ. През 1846 г. се завръща в Копривщица и се посвещава на обществена дейност. Отваря двукласно училище „Св. Св. Кирил и Методий“, в което сам преподава. То се превръща в музей. Славата на училището и на самия Геров се разпространява из българските земи и привлича ученици отвсякъде. Родолюбивият му дух го подтиква да организира тържествено честване на празника на Кирил и Методий в Пловдив на 11 май 1851 г. През 1857 г. е назначен за първи руски вицеконсул в Пловдив, което допълнително затвърдява връзката му с града. По време на Руско-турската война първоначално работи с руското командване, а след настъплението на руските войски става губернатор на Свищов – първия освободен български град. След несправедливите решения на Берлинския конгрес се завръща в Пловдив, останал под османска власт, но като център на автономна Източна Румелия. Там продължава работата по своя жизнен труд – „Речникъ на блъгарскый языкъ“. Този епохален речник съдържа над 70 000 думи, 24 000 изречения и хиляди народни изрази, песни и имена, оставайки ненадминат и до днес. Изтъкнатият интелектуалец доживява да види присъединяването на Копривщица и Пловдив към Княжество България през 1885 г. Съдбата го пощадява от страданията след Междусъюзническата и Първата световна война. Големият българин – учител, учен и държавник, умира в Пловдив на 9 октомври 1900 г. Погребан е в града, на който посвещава най-значимата част от живота си. Всеки може да отдаде почит на неговия гроб-паметник в Пловдив.

Категории / Тагове

Информация

Отзиви