Храм "Св. вмчца Марина" - Пловдив

Според Миланския едикт от 313 година християнството било признато и в древния Пловдив тогава били издигнати епископска базилика и резиденция за ръководителя на епархията. Останки от този значим комплекс за духовниците са намерени в миналия век по време на разкопки в района на античния форум, в старата част на съвременния град. Проучванията на историка Александър Пижев и негови колеги показват, че храмът вероятно е съществувал през V век и е разрушен към края на VI век при нахлуванията на славяните. Според учените тогава той е бил посветен на свети апостол Павел. По-късно, в османския период, храмът вече е носил името на света великомъченица Марина. Днес църквата „Света Марина“ се намира в подножието на южните скалисти склонове на Трихълмието, точно под Таксим тепе, едно от седемте пловдивски хълма. В сегашния си вид тя е построена през 1851 година, когато е изградена наново от камък. Новата сграда е по-впечатляваща и просторна, тъй като османските власти вече не са налагали ограничения за размера на християнските храмове. Строителството е извършено от майстори на Брациговската школа. В северната страна на двора, над входа, се извисява дървената камбанария, завършена между 1869 и 1870 година. Тя е самостоятелна постройка, висока около 17 метра, разделена на шест етажа, като всеки следващ е по-тесен от предишния, и привлича вниманието на всеки посетител.

Категории / Тагове

Информация

Отзиви