Църква "Св. Св. Константин и Елена" - Пловдив

В Пловдив се намира древен християнски храм, носещ името "Св. св. Константин и Елена". Още през IV век на същото място е съществувало светилище. Църквата е разположена в сърцето на старата част на града, в непосредствена близост до крепостната стена на Акропола. Тя е част от архитектурния ансамбъл "Старият Пловдив", заедно с Джумая джамия от XIV-XV век, катедралата "Св. Успение Богородично", митрополитската църква "Св. Марина" и Античния театър. Наблизо е и Хисар капия, която през римската епоха е служила като източна порта към Далечния изток. През 304 година тук са били обезглавени мъчениците Севериан и Мемнос заради християнската им вяра. Преди тях са пострадали и тридесет и осемте Пловдивски мъченици. Според изследванията храмът край портата е издигнат около тридесет години след тяхната смърт и първоначално е носел тяхното име. Когато името на император Константин Велики започнало да се почита като светец, гражданите решили да препосветят храма на него и майка му Елена. Така той запазил през вековете името "Св. св. равноапостолни царе Константин и Елена". По време на османската власт на мястото на големия античен храм съществувала малка дървена църква без купол и камбанария. Тя била в лошо състояние, което се дължало на строгите ограничения за християнските храмове. През този период сградата многократно е била разрушавана и възстановявана. През 1810 година настоятел става видният коприщенски абаджия Тодор Моравенов. След едно от опожаряванията в края на XVIII век зидовете били в руини. Моравенов започнал да събира средства и за двадесет години натрупал 200 000 гроша. През 1830 година пловдивският възрожденец Вълко Чалъков успял да получи султански ферман, разрешаващ изграждането на нови църкви – "Св. св. Константин и Елена" и "Св. Неделя". Останките от стария храм били съборени и през 1832 година издигнат новият, който се е запазил до днес. През 50-те години на XX век при разкопки под абсидата са открити правоъгълна кула, свързана с отбраната на Хисар капия, както и костница с останки на многобройни поколения известни пловдивчани. Днес те почиват в общ гроб от източната страна на храма, отбелязан с мраморна плоча. Църковният двор е ограден с висок каменен зид и включва няколко помощни сгради, придаващи му вид на манастирски комплекс. В днешно време храмът е ценен религиозен, исторически и културен паметник, най-посещаваният от български и чуждестранни туристи православен храм в Пловдив. През 1995 година е обявен за архитектурен паметник в бр. 4 на Държавен вестник.

Категории / Тагове

Информация

Отзиви