Първомай

Област: Пловдив

Население: 12 980 души (15 март 2024 г.) 172 души/km²

Площ: 75,485 km²

Надморска височина: 134 m

Пощ. код: 4270

Тел. код: 03366

МПС код: РВ

ЕКАТТЕ: 59080

Описание

География

Релефът е преобладаващо хълмисто-равнинен. Климатът е преходно-континентален с изявени температурни контрасти. Почвите са чернозем (смолници, канелено-горски, ливадно-алувиални). Територията на общината е бедна на полезни изкопаеми. Почвено-климатичните и хидроложките условия обуславят специализацията и развитието на производството на зеленчуци, технически култури, трайни насаждения и зърнени култури. През територията на община Първомай протичат реките Марица, Каялийка, Мечка и редица по-малки рекички, които се вливат в тях. Има изградени два язовира от национално значение – „Брягово“ и „Езерово“, както и още тридесетина микроязовира, които гарантират необходимите количества вода за нуждите на селското стопанство и за развитието на воден и риболовен туризъм. Ценен воден ресурс са термалните минерални извори в селата Драгойново и Бяла река. Около водните обекти са разположени разнообразни широколистни гори. През територията на града преминават международния път Е 80, жп линията от Европа през София, Пловдив и Истанбул за Мала и Южна Азия, шосето от Стара Загора и Чирпан за Асеновград и Смолян. По-голяма част от пътникопотока е от транзитен характер и това обуславя възникването на редица обслужващи обекти – ресторанти, мотели, бензиностанции и газостанции. Автомагистрала „Марица“ минава в близост до Първомай.

История

Най-старото документирано споменаване на град Първомай е от 1576 г. То е в регистъра на джелепкешаните в българските земи, изготвен от Джафер, кадията на Пазарджик . Сведенията за двата днешни квартала на град Първомай – Любеново и Дебър, съществували като самостоятелни селища до 1969 г., са още по-стари – Любеново се споменава в турски документи от 1488 и 1576 г. като Югуртчии, а Дебър е отбелязан като Кьой де Ени Мусулман от венецианския дипломат и учен Бенедето Рамберти през 1534 г. След Руско-турската война 1877 – 1878 г. по Берлинския договор 1878 г. селището – дотогава в Османската империя с име Хаджи Елес , остава в Източна Румелия ; присъединено е към България след Съединението 1885 г. Според Музея на образованието в гр. Първомай първото училище е било изградено през 1836 г. Първи учител е поп Никола, който, освен обучението на учениците, извършва в училището и богослужения, църковни обреди – венчавки, кръщенета, опела. През 1849 г. е изграден и олтар, сградата е официално призната и осветена като църковен храм – запазената и до днес църква „Свети Димитър“. 1873 г. се открива официално железопътната линия от Търново-Сеймен до Белово . Тя дава тласък на развитието на селището. Куриозът е, че жп линията е трябвало да мине през село Дервент (дн. Дебър, квартал на града), но местните дервентци отклоняват предложението, за да не заглеждат пътниците жените им. Според други източници, първенец от Дервент подкупва австрийския инженер със 100 лири, за да промени трасето на жп линията. Логиката е, че влакът щял да плаши добитъка, а искрите от локомотива щели да палят посевите. За първи околийски управител през май 1879 г. е назначен Янко Копчев от Градина, тогава чирпанска околия. Назначен е и полицейски комисар, в града са разположени милиционерско-жандармерийски части – по същество въоръжените сили на Източна Румелия . Разкрит е и околийски съд (1879 г.) Открита е пощенска станция на 1 януари 1881 г. 1882 г. е построена болница с един лекар и 10 болнични легла, а през 1886 г. – и първата градска амбулатория. 1884 г. първото кредитно учреждение – земеделска каса, прераснала по-късно в клон на БЗКБ. На 18 януари 1894 г. се ражда престолонаследникът княз Борис Търновски . По начинание на местните първенци е решено да се промени името на града от турското Хаджи Елес на българското Борисовград. Идеята е подкрепена след бурен митинг и молебен. Инициативата е приета от централната власт и е одобрена с указ на българския княз Фердинанд . Селището носи името Борисовград до 1945 г.

Известни личности

Любомир Георгиев Вълков (28 юли 1935 – 24 ноември 1966), журналист, гл. редактор на в. „Студентска трибуна“, член на ЦК на ДКМС, загинал в самолетната катастрофа край Братислава Димитър Гочев (26 април 1943 – 20 октомври 2013), режисьор, два пъти театрален режисьор на годината на Германия (1991 и 2005 г.), трикратен победител в майските „Берлински театрални срещи“ (1992, 2004 и 2007 г.), театралната награда на Берлин (2011 г.) Петко Добчев (1955 – 2006), историк и библиограф, „Най-големият познавач на историята на правните институции“, като библиотеката при Висшия адвокатски съвет носи неговото име. Награден посмъртно с най-високото отличие на Министерство на правосъдието – огърлие с грамота. Петър Иванов Динчев (1857 – 1925), юрист (дипломирал се в Прага), народен представител, министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството, министър на земеделието Тоско Илиев (1895 – 1971), юрист, оперен певец, директор на Старозагорската опера Иван Георгиев Кръстев (1897 – 1959), помощник министър в министерството на земеделието, професор, аргроном, член-кореспондент, декан във ВСИ и зам.-ректор на ВИХВП Георги Караславов (1904 – 1980), писател, белетрист, драматург, академик, народен представител, член и зам.-председател на Президиума на НС, директор на Народния театър „Иван Вазов“ Слав Караславов (1932 – 2002), писател, поет, белетрист, главен секретар на Съюза на българските писатели Еньо Манолов (1881 – 1961), юрист, председател на адвокатския съвет, кмет на Пловдив Грозю Диков Атанасов (1884 – 1951) – български ветеринарен лекар и университетски преподавател, политик и професор Йордан Качаков (1885 – 1934), юрист, народен представител, министър на правосъдието и главен прокурор Милю Ангелов Гаделев (Гъделев) (25 май 1908 – ?), партизанин, политически офицер, генерал-майор. Носител на ордени „Народна република България“ – I ст. (два пъти), „Народна свобода 1941 – 1944 г.“ – III ст. (два пъти), „9 септември 1944 г.“ – ст. с мечове, „Георги Димитров“ (1983), съветски орден „Червено знаме“ и други. Желязко Колев Колев (6 юни 1917 – ?), партизанин, офицер, генерал-майор, политик от БКП, юрист, докторска дисертация по право, професор по теория на държавата и правото, началник на Дирекцията на народната милиция, председател на Българската волейболна федерация и др. Носител на орден „Георги Димитров“ (юни 1977) и орден „Народна република България“ I степен. Никола Костадинов Стефанов (р. 14.01 1932), български философ и политик от БКП , член-кореспондент на БАН, от 1986 г. е началник на кабинета на Тодор Живков. Петър Мутафчиев (р. 1961), министър на транспорта, народен представител. Въльо Николов (р. 11 декември 1961) е български учен, професор в областта на „Двигатели с вътрешно горене“, директор на филиала на Технически университет – София в град Пловдив, има 107 научни труда, съавтор е на два учебника, две ръководства за курсово проектиране и два патента за изобретение. Участвал е в седемнадесет научноизследователски и внедрителски проекти. Васил Сгурев (р. 1936), математик, български учен, академик на Българската академия на науките , председател на Федерацията на научно-техническите съюзи , електроинженер. Член-кореспондент (1989), награден с орден „Стара планина“ 2-ра степен. Иван Чуков (1911 – 1979), български партизанин и генерал-майор Демир Янев (1910 – 1992), български партизанин, народен представител, министър на народната просвета Атанас Щерев (р. 3 април 1945), български лекар, общественик, политик, известен като „бащата на инвитрото“ в България и с президентски указ (януари 2015) е удостоен с орден „Стара планина“ – първа степен за заслугите му в областта на репродуктивната медицина и развитието на модерното акушерство и гинекология и за активната му обществена дейност. Нури Димитрова (р. 20 декември 1973) – моден дизайнер и гемолог. Създател на марките за дрехи и мода NIKOL и Nur Design. Спасимир Запрянов Балев (1979 – 2013), български учен, доктор на физико-математическите науки, ядрен физик Тезджан Наимова (р. 1987), лекоатлет Иван Караславов (1949 – 2020), председател на НЧ „Св. Св. Кирил и Методий – 1894 г., общественик Христо Йорданов Даскалов (р. 1959), професор, общественик, народен представител, изпълнителен директор на БАБХ, зам.-председател на ССА

Ваня Петкова (1944 – 2009), поетеса, писател, публицист, журналист и преводач. Константин Рамшев (р. 19 май 1953), български лекар, професор от Военномедицинска академия Стойчо Кузмов Стоев (02 октомври 1919 – 18 ноември 1985) – народен музикант, кларинетист, основател и ръководител на „Първомайската група“;

Празници и събития

Майски културни тържества – събитието се провежда през месец май. Празник на тракийската народна музика и песен – през септември. Месец на поезията – през октомври.