Хисаря

Област: Пловдив

Население: 6544 души (15 март 2024 г.) 72,6 души/km²

Площ: 90,115 km²

Надморска височина: 346 m

Пощ. код: 4180

Тел. код: 0337

МПС код: РВ

ЕКАТТЕ: 77270

Описание

География

Град Хисаря се намира в централната част на България, под южните склонове на Средна гора , на 346 m н.в. Отстои на 44 km северно от областния град Пловдив и 24 km южно от град Карлово .

Релефът е оформен от плавния преход от склоновете на Средна гора към Горнотракийската низина.

Климатът е преходно-континентален с топла и мека зима. Снежната покривка се задържа средно 27 дни в годината. Климатични стойности – средна лятна температура: 21,4 °C; средна зимна температура: 1,1 °C; средна годишна температура: 11,5 °C; средни годишни валежи: възлизат на 500 l/m², по изразени през месеците юни и ноември. Пролетта е ранна и сравнително топла, лятото се характеризира с високи температури (юли и август), ниска влажност и слаби ветрове. Есента е слънчева, топла и продължителна. Преобладават източните ветрове със средна годишна скорост 1,1 m/s. Силните и бурни ветрове са рядкост, което е много благоприятно за зимния сезон.

В района на град Хисаря няма замърсители на въздуха.

История

Хисаря (наричана Диоклецианопол , Ветус Аугуста Ария, Термейтисина, Топлица) има богата хилядолетна история. Благоприятният климат и минералните води са привлекли хората по тези места от най-дълбока древност. Тук е съществувало праисторическо селище още преди V – IV хил. пр. Хр. По-късното тракийско селище около минералните извори е влизало в пределите на Одриското царство . Около минералните извори били изградени лечебно-религиозни светилища (нимфеуми). От този период датират големите тракийски култови съоръжения край Старосел .

След завладяването на провинция Тракия от римляните през 46 г. около минералните извори възниква голям римски град . През 293 г. император Диоклециан му дава статут на град и оттогава започва неговото укрепяване с масивни крепостни стени и изпълнението на нови градоустройствени решения. По своята запазеност и оригиналност укрепителната система и архитектурата на римския град Диоклецианопол се нарежда сред първите места в Европа . На много места крепостната стена достига височина до 11 m, а южната крепостна порта се извисява на 13 m. Крепостта е имала 44 кули.

В античния град се е влизало през 4 големи порти. Градската архитектура е съсредоточена в централния градски парк до извор Момина сълза. Тук се е намирала най-представителната обществена сграда (резиденция). Тя представлява голяма двуетажна постройка, чиито помещения завършват с внушителна сводова конструкция. В непосредствена близост до нея е разположен бански комплекс, който обхваща площ от около 2000 m². Термите на Диоклецианопол са едни от малкото запазени римски терми на Балканския полуостров, в които са били извършвани процедури и лечение с минерална вода . Съхранени почти до покрив, те впечатляват със своята оригиналност. От вътрешната страна помещенията са били облицовани с бял мрамор . За отопление е била използвана минералната вода.

Комплексът от представителните сгради в парк Момина сълза включва и амфитеатъра . Той е бил едно от най-посещаваните и любими места на хората в онази епоха, дошли в Диоклецианопол на отдих и развлечение. Амфитеатърът е от типа на циркусите, в които са се провеждали спортни състезания и борби с животни. Построен е през първата половина на III в. и е спазвал каноните на новата християнска идеология да не се пролива кръв. Отлично запазена е арената и обслужващите амфитеатъра помещения. През 306 г. била построена банската сграда при извор Момина баня, където и сега е запазен керамичен надпис, дълъг 16 m, с имената на римските съимператори Максимиан Галерий и Лициний-баща.

След въвеждането на християнството като официална религия в Римската империя през първите десетилетия на IV в., Диоклецианопол се превръща във важен християнски център – седалище на епископ. Откритите в града 10 раннохристиянски базилики от периода IV – VI в. отразяват особеностите в развитието на раннохристиянската архитектура. Това може да се види и днес в добре запазените и експонирани храмове. Интерес представлява единствената открита двукорабна базилика № 1, която е построена през средата на V в. върху част от казармения комплекс на античния град. Апсидата ѝ е тристранна. В историческите извори се съобщава, че по това време градът се е нареждал на трето място по големина сред градовете в провинция Тракия , след Филипопол ( Пловдив ) и Берое ( Стара Загора ).

Некрополите на Диоклецианопол са разположени извън рамките на крепостните стени. На около 300 m южно от укрепения град се намира римската гробница . Тя е запазена в оригинал и е достъпна за посещения. Характерна е с дългия си коридор, гробна камера и пъстроцветна подова мозайка.

Всички паметници на културата в Хисаря са експонирани в подходяща паркова среда и са достъпни за посещение от гостите на града.

Възстановеното през втората половина на XVII в. върху развалините на античните и средновековни сгради малко селище било наречено Хисар . На турски и арабски език „хисар“ означава „крепост“, но първоизточник е „Caesarea“, „царски град“, име, което може да се е използвало през вековете като отправка за миналата му царска слава. През 1942 г. село Хисар се слива със съседното Момина баня и е наименувано Хисар-Момина баня . През 1964 г. е обявено за град с името Хисаря .

Празници и събития

Март, на Сирни Заговезни – кукерско шествие по улиците на града – „джумали“ 1 – 3 май – Национален младежки конкурс за популярна песен „Петнадесет лалета“ Първата седмица на юни – Празници на града и минералната вода Началото на юни – Театрален фестивал за аматьорски състави Балкански шампионат по фолклор „Евро фолк – Жива вода 2012“ (8 – 12 юни 2012 г.)

Местни събори:

29 юни – в квартал Миромир 15 август – в квартал Момина баня 2 май – в квартал Веригово