Българско знаме

Ветово

Област: Русе

Население: 4555 души (15 март 2024 г.) 52,5 души/km²

Площ: 86,801 km²

Надморска височина: 183 m

Пощ. код: 7080

Тел. код: 08161

МПС код: Р

ЕКАТТЕ: 10803

Описание

География

На няколко километра се намира природният парк.

През територията на община Ветово протичат подпочвени реки, което дава възможност за направата на дълбокосондажни кладенци „Кайнака“ в град Ветово и сондажни кладенци в местността „Курторман“ между Глоджево и Ветово.

Покрай землището на Ветово, на около 2 километра от града, служейки за граница със землището на Цар Калоян , тече река Бели Лом , която при село Писанец се събира с Царкалоянската река и по-надолу, след сливането ѝ с Черни Лом , става река Русенски Лом .

В местността Башака по поречието на Бели Лом се намират най-богатите залежи на каолин на Балканския полуостров. Пластовете са дълбоки повече от 8 метра. От каолина се произвежда керамика, порцелан и стъкло, които се изнасят в Австрия, Италия и Германия.

Населението е главно от българи, турци, кримски татари , и цигани - турски цигани , както и една от главните общности на бургуджиите , които изповядват християнската религия и основно са железаро-ковачи.

1880 г. – 1803 души

1887 г. – 2170 души

1892 г. – 2430 души

1900 г. – 2686 души

1905 г. – 3209 души

1910 г. – 3506 души

История

Ветово е древно селище. Споменава се в османотурски извор от 1530 г. като част от Никополския санджак.

По време на Балканската война през 1912 година 3 души от Ветово се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение .

До Освобождението във Ветово живеят много малка част българи. Първата компактна група българи идва във Ветово през 1880 г. от село Топчии , Разградско (общо 14 семейства). После през 1880-те години идват и други български семейства от селата Нисово, Костанденец, Божичен, Осенец, Кривня, Иваново, Червен. Татарите (кримски татари) идват във Ветово още след Кримската война (1853 – 1856). Ветовският краевед и поет Димитър Христов Ковачев (Димитър Вятовски) допуска, че има още няколко вълни през 1860-те. Обща характеристика на селото прави Емине Махмудова Абдиева (1858 – 1954), жителка на Ветово, през 1870-те години:

Предполага се, че първото училище във Ветово е турското училище, но от кога е съществувало не се знае. Първоначално обучението ставало в джамиите, където е имало специални стаи. Сред първите учители в турското училище е Сали Пехливанов. От 1 януари 1947 г. Частното турско основно училище става Държавно турско основно училище „Назъм Хикмет“. През 1880 г. в селото е основано и първото българско училище, което се помещавало в частна къща. Пръв учител бил даскал Минчо, който бил учител и шивач. Други учители в това училище са били Станчо Друмев Джамбазов (1882 – 1883) и Иван Пинтев (1883). През 1884 г. започнало строежът на сградата на училището, като средствата се осигуряват чрез дарения. През 1885 г. строежът е завършен и учебната 1885 – 1886 г. занятията се провеждат в новото училище. На 22 декември 1900 г. в сградата пламнал пожар, който унищожил всичко. През 1912 г. поради нарастващия брой на учениците възниква и първоначалното училище „Христо Ботев“. През 1920 – 1921 г. е открита и прогимназията „Васил Левски“, която на 5 септември 1953 г. се обединява с начално училище „Хр. Г. Данов“ под името НОУ „Васил Левски“. На 1 януари 1960 г. НОУ „Васил Левски“ се обединява с НОУ „Назъм Хикмет“. Друго училище, което е съществувало във Ветово е Допълнителното земеделско училище, разкрито на 5 ноември 1939 г.

Народно читалище „Селска пробуда“ е учредено в с. Ветово на 22 февруари 1909 г. като член на Русенския околийски читалищен съюз и Върховния читалищен съюз. Читалището има библиотека и читалня, урежда сказки и четения, литературно-музикални вечеринки и утра, театрални представления, вечерни и неделни образователни и професионални курсове. В читалището се организират художествени и промишлено-стопански изложби, екскурзии за членовете. По време на Първата световна война читалището временно прекратява дейността си, поради мобилизацията на всички членове, но на 22 декември 1918 г. тя е възстановена. Читалище „Селска пробуда“ продължава дейността си и след 1944 г. До 1950 г. издръжката на читалището идва от наемите на читалищните ниви. През 1954 г. читалището се преименува на „Н. Й. Вапцаров“.

Джамията, намиращата се в центъра на града, е построена около 1667 г. Нейното минаре е срутено след земетресението от 1977 г. През 1903 г. с общи усилия на всички етноси от Ветово е построена църквата „Св. Иван Рилски“. През 1925 г. е построена джамия в татарската махала.

Към края на XIX в. и началото на ХХ в. във Ветово се създава местната структура на политическата партия БЗНС (през 1899 г.) от Стойко Йорданов и Станчо Андреев. През 1900 г. главно в Североизточна България се провеждат масови протести на селяните, които се противопоставят срещу натуралния данък, въведен от правителството на Тодор Иванчов (1899 – 1901 г.). В Русенски окръг сражения между селяните и войската стават в с. Тръстеник , където се събират 4 – 5 хиляди души от съседните села, включително и от Ветово.

Идеите на комунизма във Ветово идват с Георги Михайлов Георгиев (Арабаджи Георги), преселил се в селото от Осенец през 1903 г. Друг разпространител на идеите на комунизма става Ганчо Кошовски, завърнал се от САЩ през 1910 г.

Във войните за национално обединение – Балканските (1912 – 1913) и Първата световна (1915 – 1918), ветовчани дават общо към 101 жертви.

ТКЗС във Ветово е създадено на 13 август 1945 г. На 4 септември 1974 г. селото е обявено за град.

През 1980 г. в града се провежда национален събор по народни борби.

Известни личности

Станчо Андреев (ок. 1877 – 1965), общественик, народен представител в V велико народно събрание (1911), издигнат от БЗНС Христо Георгиев Вишанов (1937 – 1959), български автор и поет Георги Александров Георгиев (р. 1954), военен летец, 5 мандата кмет на община Ветово д-р Ибрям Халилов Караманов (р. 1953), ветеринарен лекар и народен представител в IX народно събрание (1986 – 1990) Димитър Христов Ковачев (1927 – 1986), български поет и белетрист Велико Иванов Пенчев (1934 - 2021 г.), полковник от запаса, летец – пилот 1-ви клас, преминал през всички команди длъжности на ВВВУ „Георги Бенковски“, с 6000 часа нальот д-р Андриан Иванов Райков (р. 1972), ветеринарен лекар и народен представител в XLIV народно събрание.

д-р. Димитър Даскалов, лекар и военен летец, защитил София от вражеските бомбардировки през 1943-1944 г.

Празници и събития

Всяка година, през първата седмица на септември, на градския стадион се провежда честване на празника на общината. Едно от интересните събития в програмата са борбите/калните борби.

В средата на месец се провежда ежегоден татарски събор .