Сеново

Област: Русе

Население: 1335 души (15 март 2024 г.) 28,3 души/km²

Площ: 47,106 km²

Надморска височина: 185 m

Пощ. код: 7038

Тел. код: 08185

МПС код: Р

ЕКАТТЕ: 66229

Описание

География

Намира се на 25 км от гр. Разград и на 45 км от гр. Русе . Край Сеново минава първата построена в България железопътна линия Русе – Варна. На 3 км от селото е жп гара Сеново.

Град Сеново се намира в югозападната част на географската област Лудогорие . Надморската височина на селището е 185 м. Старата част на града е разположена в дълбока тясна долина. Северният ѝ склон е каменист, а южният е обрасъл с гора, която до известна степен спира при дъждове пороите, идващи от местността „Калето“. Градчето е застроено от местността „Караач бунари“ (Брястови кладенци) до опирането в течението на р. Бели Лом. Основните квартали са „Дерелика“, „Новата махала“, „Жабешката махала“, „Центъра“, „Поляната“ (новото застрояване до кметството). Общата застроена площ е 2816 дка. Землището на Сеново граничи със землищата на селата Глоджево, Каменово, Равно, Кривня, Дряновец, Топчии, Просторно и Раковски. Средната лятна температура е около 25 °C, а зимната – 2 °C. Преобладаващите дървесни видове са дъб, бряст, ясен, липа, габър, върба, глог, топола, акация и др. От нискостеблените се срещат леска, шипка, смрадлика, дрян, трънка, люляк и др. Фауната е близка на тази, която е типична за хълмисто – гористите области на Дунавската равнина. В непосредствена близост до западния край на селището минава река Бели Лом, която в миналото е дала основа за мелничарството в района. Извършената корекция и построяването на яз. „Бели Лом“ променят меандровия облик и състава на водата. Средната дълбочина на водния пласт е около 50 – 60 см. Особено важни за района са скалите. В тях има много пещери, скални манастири и килии. В тези скали се намира най-голямата пещера в Лудогорието – „Божкова дупка“ с дължина 315 м. Поради разположението си в дълбока долина, Сеново е било подлагано на редица наводнения.

История

Коренното население на Сеново спада към локалната българска етнографска група „капанци“. Сведенията за възникването на селището са малко и противоречиви. Най-вероятно то е преместено на сегашното място от близко старо селище през средата на 14 век. Версиите за името Сеново също са няколко. Първата е от добиването на сено от буйната ливадна растителност. Втората версия е, че след създаването на селището местните започнали да го наричат „Ново село“. По време на Османското владичество то е изгаряно няколко пъти и отново застроявано. По тази причина селото е било все ново и така буквта „в“ отпаднала, за да се получи Сеново (не издържа много, защото на капански диалект е Сеньово). Третата версия идва от арабската дума „сиян“, означаваща мочурливо място. Четвърта версия е от друга арабска дума „сен“, означаваща „зъб“. Този зъб се свързва с каменния блок, кацнал като зъб върху скалата „Сиври канара“ (Острата скала). Петата версия е името да произхожда от диалектните думи „сеня“ или „сенище“, които означават правя или хвърлям сянка от големи клони, тъй като първата махала е била под гората на северния скат.

Надгробни могили и следи от селища:

надгробни могили в „Ерамас чаир“ (Нераждаща ливада), в местността „Коли балък“, в местностите „Бента“ и „Гъгъра кула“ тракийско селище на билото на скалата „Шанлъка“; белези от антични и ранновизантийски селища са открити в местността „Юртлук“, в долния край на селището в двора на бивщето ТКЗС до местността „Бента“ и до скалата „Сиври канара“ – Калето; средновековни селища е имало в местностите „Кърши“, срещу скалата „Шанлък“ (на левия бряг на река Бели Лом) и др.

Скални манастири:

в скалния масив „Шанлъка“ – една църква, 14 килии, 7 ниши от 12 – 14 век, на височина от 8 до 27 метра; скален манастир „Св. Димитър“.

Поломието е завладяно от османците през 1388 г. В турските регистри селото е записвано като Сенофче, Сенова или Сенува. Движението на населението през 17 в. е от 14 ханета – близо (1670 г.) до 0,25 ханета (1676 г.). След това пак започва да нараства. Владеенето на земите минава през ленно-спахийския период и чифлишкия. По време на началото на Руско-турската война група младежи от Сеново отиват за малко при руските войски. На връщане са заловени и осъдени като шпиони в Шумен. Младежите са Марю Стоянов – 22-годишен (обесен на мегдана в квартал „Варуша“ в Разград, Петър Стоянов – 25-годишен (обесен на една круша на площадче със сегашно име „Момина чешма“ в Разград, Никола Донев (Гайдарджията) – 25-годишен (обесен на черница в двора на дядо Йовчо – Сеново). Селото е освободено на 30 януари 1878 г. През 1881 г. селото е имало 650 жители, през 1910 г. са били 1839, през 1926 – 2379, през 1946 – 2663, 1975 – 2236, през 1999 г. са били 2200, а през 2006 – 1581. От 7 септември 1984 г. Сеново е със статут на град.

Каолиновите находища са разкрити през 1932 г. във Ветово. Тогава е продаден и първият вагон с тази суровина. Първата фабрика за промиване на каолин е започната от братя Пенчеви през 1936 г., а работи от 1937 г. През същата година акционерно дружество „Дунав“, търговците Колю Маринов и Йордан Градинаров от Разград, Стефан Куюмджиев от Русе наели фабриката. Национализирана е през декември 1947 г. Сега каолиновият комбинат е частно акционерно дружество.

Известни личности

Видни общественици в селото до 1944 г. са били Вачко Неделчев, Джура Бобев, Стойчо Иванов, Стоян Друмев, Кольо Георгиев, Марин Друмев, Костадин Неделчев, Тодор Колимов, Джура Цонев, Петко Печаков, Анчо Пенчев, Иван Бобев Джуров, Марин Иванов, Георги Ардашев, Спас Адашев, Цанко Спасов Цанков, Неделчо Вачков и др.

проф. д.п.н. Пламен Радев Иванов, внук на Иван Бобев Джуров, ръководител на катедра „Педагогика и управление на образованието“ и председател на Общото събрание на педагогически факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“ проф. д-р Веселин Христов Цанков, БСУ, председател на Постоянната комисия по социални и правни науки и социална сигурност към НАОА