Зебил
Област: Силистра
История
През Османския период селото носи името Канипе. Учлище в селото има от 1769 година. Под името Народно основно училище „Христо Смирненски“, то функционира в периода 1945 – 2008 г., след което е закрито.
От 1913 до 1940 година селото попада в границите на Кралство Румъния , която тогава окупира Южна Добруджа . По силата на Крайовската спогодба селото е върнато на Царство България през 1940 г. Със заповед МЗ № 2191/обн. 27 юни 1942 г. селото се преименува на Зебил.
След 1944 г. Зебил е съставно село към общинско управление и съвет в Паисиево . От 1956 г. става съвет със съставни села Вълкан , Звенимир и Листец . През 1959 г. Зебил отново се администрира СОНС – Паисиево. От 1979 г. е кметство в община Главиница.
Народно читалище „Христо Ботев“ в селото е създадено през 1951 г., а ТКЗС „VII-ми конгрес“ – с. Зебил е учредено през 1955 г.
От 1913 до 1940 година селото попада в границите на Кралство Румъния , която тогава окупира Южна Добруджа . По силата на Крайовската спогодба селото е върнато на Царство България през 1940 г. Със заповед МЗ № 2191/обн. 27 юни 1942 г. селото се преименува на Зебил.
След 1944 г. Зебил е съставно село към общинско управление и съвет в Паисиево . От 1956 г. става съвет със съставни села Вълкан , Звенимир и Листец . През 1959 г. Зебил отново се администрира СОНС – Паисиево. От 1979 г. е кметство в община Главиница.
Народно читалище „Христо Ботев“ в селото е създадено през 1951 г., а ТКЗС „VII-ми конгрес“ – с. Зебил е учредено през 1955 г.
География
Село Зебил се намира на 63,9 км от областния център Силистра , на 13,7 км от град Главиница , на 34,4 км от град Дулово , на 39,1 км от Тутракан и на 12,5 км от град Исперих . Селото се намира на 382 км от столицата София , на 153 км от град Букурещ . През него преминава Републикански път III-2305 .
Селото се намира на територията на историко-географската област Южна Добруджа .
Климатът е умереноконтинентален с много студена зима и горещо лято. Районът е широко отворен на север и на североизток . През зимните месеци духат силни, студени североизточни ветрове, които предизвикват снегонавявания. През лятото често явление е появата на силни сухи ветрове, които пораждат ерозия на почвата. Средногодишната температура е около 11 градуса по Целзий .
Годишната сума на валежите е около 600 – 650 мм. Преобладаващата надморска височина е от 200 до 218 м.
Почвите са плодородни – черноземи . Отглежда се главно тютюн , пшеница , царевица и слънчоглед .
Селото се намира на територията на историко-географската област Южна Добруджа .
Климатът е умереноконтинентален с много студена зима и горещо лято. Районът е широко отворен на север и на североизток . През зимните месеци духат силни, студени североизточни ветрове, които предизвикват снегонавявания. През лятото често явление е появата на силни сухи ветрове, които пораждат ерозия на почвата. Средногодишната температура е около 11 градуса по Целзий .
Годишната сума на валежите е около 600 – 650 мм. Преобладаващата надморска височина е от 200 до 218 м.
Почвите са плодородни – черноземи . Отглежда се главно тютюн , пшеница , царевица и слънчоглед .
Категории / Тагове
Няма тагове
Отзиви
Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.
