Паметник на Стоил войвода - с.Близнец

Стоил Войвода, чието рождено име е Стоил Иванов Учков, е известен български революционер. Появил се на бял свят през 1841 или 1842 година в село Енджекьой. В периода 1864–1873 г. се прехранвал като овчар в Добруджа. През 1873 г. се завръща в родното си място. Създава малка хайдушка дружина в Башовската гора. Оттук извършва нападения към Варна и Балчик. С нарастването на четата му, той се премества в Котленския балкан. Преоблечени в турски носии, а някои от хората му – като роби със свързани ръце на гърба, преминават през Котел без да бъдат разкрити и продължават към Сливенския балкан. През 1875 г. емигрира в Гюргево, Румъния. Там установява връзки с революционната емиграция. Назначен е за помощник-апостол на Иларион Драгостинов и войвода на чета във Втори Сливенски революционен окръг по време на Априлското въстание от 1876 г. С подкрепата на Кондьо Кавръков, Михаил Гаджалов и други, изгражда лагер в Стара планина, в местността Кушбунар, където са пренесени оръжия, муниции и провизии, и който трябвало да служи за сборен пункт и база за формираните чети. Голяма вреда нанесъл на движението идващият от Влашко деец на БРЦК – Петър Топалов, който убедил сливенските революционери да изчакат четата на Таньо Стоянов от Влашко. След тази агитация много дейци се отказват от въстанието. За да се избегне провал, апостолите Иларион Драгостинов и Георги Обретенов решават да започнат бунта веднага. След избухването на въстанието, към четата на Стоил Войвода се присъединява и тази на Драгостинов и Обретенов. Дружината, към която се включват и други въстаници, вече наброява 72 души и води няколко ожесточени битки с турските потеря, които ги последвали по следите в падналия сняг. На 10 май четата се сражава при село Нейково (Котленско), където Стоил Войвода е ранен, а знаменосецът Стефан Серткостов е убит. Знамето е поето от самия войвода. Начело на останалите четирима въстаници, Стоил Войвода е ранен отново и остава между селата Близнец и Бинкос, Сливенско. На 13 май в местността Чешме, край село Бинкос, е заловен от потеря и убит. Всяка година на мястото, където загива, източно от с. Близнец, се провежда поклонение в негова памет и в памет на неговата чета.

Категории / Тагове

Информация

Отзиви