Котел
Област: Сливен
Население: 5173 души (15 март 2024 г.) 39,3 души/km²
Площ: 131,519 km²
Надморска височина: 643 m
Пощ. код: 8970
Тел. код: 04534
МПС код: СН
ЕКАТТЕ: 39030
Описание
География
Град Котел е разположен в средния предпланински дял на Източна Стара планина, в равнинната част на планинска котловина и важен в географско–историческо отношение проход, известен с името Демир Капия. Проходът е „свидетел“ на много ожесточени исторически битки още от Античността до наше време. Разстоянието до областния център Сливен е 69 км.
История
Град Котел е разположен в средния дял на Източна Стара планина , в живописна котловина на важен в географско и комуникационно-стратегическо отношение проход . Пътят през прохода е определял съдбата на котленци и обуславял до голяма степен богатото историческо минало и място, което Котел заема в националната история. В самия град поселищен живот преди вековете на османската власт не е открит, но неговите околности са били заселени още от древността.
Археологическите проучвания в Котленския край установяват фрагменти на халколитна керамика , каменни тесли и брадви, кремъчни ножове от V – VI хилядолетие преди новата ера, а тракийските култови комплекси и скални гробници в местностите Чобрата и Талим Таш се отнасят към първото хилядолетие преди новата ера. На около 6 км южно от града се намира антична преградна стена при Демир капия (Желязната врата), която е била свързана с крепостта Вида на едноименния връх. В подножието на върха е местността Гръцки дол, където според преданието са били разбити византийците от войските на хан Крум през 811 година и от Ивайло на 17 юли 1279 г. Средновековните крепости и селища в околностите на Котел като Козяк , Хайдут Върбан , Тича , Ачерас и др., след удара на турските нашественици, просъществували до края на 14 век и споделили съдбата на повечето български твърдини – били разрушени и изоставени, а населението им потърсило по-сигурно убежище в дебрите на Балкана. Град Котел е заселен в началото на турското владичество от търсещите спасение българи от околните градове и села. Най-ранни сведения за селището, записано с името Казан Пънаръ, се срещат в Регистъра на тимари в Никополския санджак, съставен през 1486 г. Тогава Котел се числял към феодалното владение – тимар на спахията Муса и наброявал 53 къщи или домакинства.
Градът според легендата е заселен, след като военни размирици наложили населението на село Новачка да търси ново място за заселване. Веднъж стадо коне се загубило. След дълго търсене селяните открили конете да пасат трева в чудна местност, известна сега като „Изворова поляна“. Измежду канарите извирала бистра студена вода. Красивата природа, тучните пасища удивили хората и те решили да се заселят на това място с дъх на бор и здравец. Котел и днес стои при важния балкански проход между Шумен и Сливен ; на разстояние около 15 мили от морето, и е основан вероятно около 1545 г. от бежанци из околностите. Константин Иречек съобщава, че на котленци, въоръжени със сопи и с копия (харби), под командата на местни войводи било възложено да пазят тамошния проход като дервентджии . Събирането на данъците е дело на войводата, а на османците е забранено да се заселват в Котел. Във време на война специален правителствен чиновник съблюдавал там да не спира и да не нощува турска войска, но поради чести нарушения тези привилегии на практика изчезват. Котленци съумяват да се защитят от кърджалиите и строят отбранителна градска стена.
През 1806 година Котелско е нападнато от кърджалии , водени от Кара Фейзи и Индже войвода , но Котел, разполагащ със защитна стена и въоръжени части, водени от Алтънлъ Стоян не е превзет. Бойната тактика да се прогонят кърджалиите с нападение над тях успява – Кара Фейзи отстъпва. В Котел се пази къщата на Алтънлъ Стоян войвода, на път за местността „Изворите“, която оцелява при големия пожар от 1894 година.
Котел придобива голямо значение за българското възраждане. Дълъг е списъкът на просветителите и будителите, възвисили книжовното и образователното дело – Анастас Кипиловски , Стефан Изворски , Анастас Гранитски , Гавраил Кръстевич , Стефан Богориди , Петър Берон , Георги Сава Раковски ... Котел е град на възрожденската архитектура, скътал една от най-добрите образци на дървената народна къща от късното Възраждане. През втората половина на XVIII и XIX век, благодарение на развитието на множество занаяти, градът се замогва и разраства, има 1200 къщи. От 450 000 котленски овце в Добруджа тук пристигат кервани волски коли с вълна, която се превръща в аби и шаяци.
На 5 юли 1894 година е обхванат от голям пожар , при който изгарят изцяло 3/4 от сградите. Причината е опит на дете да провери дали гори спиртът . Къщите са с дървена конструкция и се запалват неспасяемо, а сиянието от пожара се вижда в околните селища, забелязва се дори и в Сливен . При пожара са унищожени и много документи за на историята на града.
През 1924 г. в Котел заработва Варненска ученическа колония – 25 ученички от варненската девическа гимназия летуват и се възползват от добрите климатични условия на района.
Известни личности
Котел е родно място на Софроний Врачански , Георги Мамарчев , Марко Лерински , Георги Раковски , Петър Берон , Васил Берон , и много други личности, свързани с историята, културата и науката на България .
Празници и събития
Първият празник „ Балканът пее и разказва “ се организира в Елена на Неювската поляна на 20 и 21 юни 1974 година. Оттогава на ротационен принцип се провежда в балканските градове Елена, Дряново , Котел, Трявна , Твърдица и Гурково .
Празникът на град Котел се чества ежегодно на 1 ноември от 1993 година.