Мегалитно светилище на Великата богиня майка - с.Буйново

В религията на траките централно място заема Великата богиня майка. Според техните вярвания тя се заченала сама и родила сина си Слънцето, с което установила равновесие във Вселената, природните цикли и вечния кръговрат на живота и смъртта. Освен да дава живот, тя също така приема в утробата си своите създания след земния им път. Още от каменната ера се наблюдава широко разпространено почитане на тази богиня. В различни точки на света археолозите са открили каменни или костени женски фигурки с изпъкнали гърди и бедра, понякога без глава. Благодарение на древногръцки източници и изображения върху плочи и предмети, днес се смята, че в Тракия тя е била защитница на животните, лова, плодородието, пазителка на култа към Слънцето и свещения огън, покровителка на майките, стопанките и девойките, както и на обредите за посвещение във вярата. Някои изследователи на Родопите предполагат, че естествени скални формации може да са били допълнително доработвани от хората, за да добият желаните черти и да се впишат по-добре в култа. Безспорно обаче тези образи са имали огромно значение за древните, които са виждали в тях своите върховни божества – Богинята Майка и Бога Слънце, Бендида и Сабазий-Загрей. Мегалитното светилище, посветено на Великата богиня майка, е ориентирано на юг към слънцето – източник на топлина, живот и плодородие. Разположението му го превръща в естествена астрономическа обсерватория, особено по време на равноденствията – пролетното на 20-21 март и есенното на 22-23 септември. В скалите ясно се виждат издълбани кръгли отвори, улеи и ниши, останки от древна обсерватория. Карта от множество кръгли дупки представя звездите на небосвода, изсечена върху предварително изравнена скална площадка, като следи от това изравняване са запазени до днес. Изображенията са групирани около централен олтар с формата на сърце, наречен „Орфеево сърце“. Това свидетелства за научно и културно постижение на тракийското племе беси, а не за външно влияние. На звездната площадка има и четири олтара, посветени на свещените течности – вода, вино, мляко и зехтин, което доказва, че мястото е служело за религиозни и духовни практики. Оттам се открива панорама към скалите на връх Виденица, едно от предполагаемите места на легендарния храм на Дионисий. Обобщавайки, скалното светилище при село Буйново е едно от най-мащабните и завършени праисторически светилища в Западните Родопи, вероятно доразвито като култов център от траките беси. То все още ще разкрива своите тайни и ще допринася за разбирането на живота на тракийските племена в този регион. Това е един уникален и неизвестен паметник на скалното ни културно наследство. Местоположение: село Буйново, на 6 км разстояние. Маркировка: стълбова и с червена лента. Време за достъп: 1 час пеша или 25 минути с автомобил. Координати: 41°35'3"N 24°17'2"E.

Категории / Тагове

Информация

Отзиви