Давидково

Село Давидково е възникнало в Средновековието. Първоначално селището се е намирало в местността „Дракоското“, която отстои на няколко километра западно над днешното село. В миналото местността се е наричала „Дуракоското“ – от името на поп Дурак, но през последните десетилетия произходът на името е забравен и днес местните жители произнасят наименованието „Дракоското“. В „Дракоското“ сега се намират ниви на давидковци. При по-дълбока оран местните жители са попадали на основи на сгради, както и на парчета от керамични съдове и други предмети от бита на предшествениците си. Не са запазени сведения кога и защо е изчезнало старото селище. Вероятно това е станало по време на чумна епидемия . Практиката в онези времена е била при избухване на чумна епидемия селищата да се напускат. Заселването на днешното село Давидково е станало през 17 или началото на 18 век . До 1934 г. името на селото е Давудево, произнасяно в местния диалект като Давудьово. Според легенда това име на Давидково произлиза от името на един от жителите на селището с прозвището „Дауд“ или „бърз като вятъра“.

През 1934 г. дотогавашното населено място село Давудево е преименувано на Давидково .

Към 31 декември 1934 г. към село Давидково спадат махалите Борово, Катраница, Крушево и Къшлите.

Село Давидково се намира в Западните Родопи , край левия (северния) бряг на Давидковска река , на около 24 km изток-североизточно от град Смолян , 6 km север-северозападно от село Баните и 17 km северозападно от град Ардино . Релефът на територията му е силно раздвижен, надморската височина варира между около 860 m при реката и 1120 m в северния край, а в центъра на селото при сградата на кметството е около 1035 m. През Давидково минава третокласният републикански път III-8611 .

Населението на село Давидково, наброявало 1759 души при преброяването към 1934 г. и 2260 към 1956 г., намалява постепенно до 517 души (по текущата демографска статистика за населението) към 2019 г.

Край Давидково се намира действаща тепавица , наречена „дъща“. И до днес давидковци използват дъщата, както преди векове, за да изперат халищата, чергите и килимите си. Местността с река Глогино е много живописна и красива както цялото село.

Всяка година, кметът организира празник на селото. Празникът се прави по средата на месец август.

Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.