Девин

Област: Смолян

Население: 5988 души (15 март 2024 г.) 44,4 души/km²

Площ: 134,832 km²

Надморска височина: 715 m

Пощ. код: 4800

Тел. код: 03041

МПС код: СМ

ЕКАТТЕ: 20465

Описание

География

Град Девин се намира в Западните Родопи , в Девинската планина . Разстоянието по въздух до границата с Република Гърция е около 20 км. През града минава Девинската река , която малко по-надолу по течението си се влива в река Въча . Девин е заобиколен от вековни борови и смърчови гори, пътуването през които е било сравнително трудно допреди прокарването на пътя през средата на 20 век .

История

Историята на Девин започва много отдавна. Тази част на планината е била обитавана от тракийското племе дии и в различни периоди е попадало под властта на различни държави и империи. От Одриското царство , през древна Македония , Римската империя , Византия , Първото българско царство , Латинската империя , Никейската империя , Второто българско царство , феодалните владения на Алексий Слав , Османската империя , та до днешна България . Всички те са допринесли малко или много за културното наследство на Девин.

Най-ранните открити следи от живот край Девин са от бронзовата епоха. В местността „Потреба“ има руини от тракийско селище и светилище. Трако-римско селище край града е съществувало през IV век. Проучено е още едно селище с два некропола от XI и XIV век.

При нашествието на османлиите през XIV век , крепостта в местността „Кавурското кале“ (позната още под имената „Саята“ и „Бабин град“) на пет километра западно от Девин бива превзета от Ибрахим паша през 1372 г. Под властта на Османската империя Девин (тогава Дьовлен ) попада в Рупчоска нахия, Ахъчелебийски окръг, Филипополски санджак в Одринския вилает. По-късно Девин става център на „Дьовленската каза“, в която влизат 26 села с общо население 26 810 души към 1912 г.

В османски списък на селищата и броя на немюсюлманското население в тях от Пловдивско и Пазарджишко от 8 ноември 1635 година за Девин се посочва, че в квартал Настан (тогава отделно село) и в село Лясково броят на немюсюлманските семейства е общо 17, предвид облагането им с данъка джизие .

Според Стефан Захариев към 1850 година в Девин ( Делен ) има 60 помашки къщи и 200 жители- помаци . Според данните от преброяванията, през годините 1926, 1934, 1946, 1956 и 1965 години Девин е наброявал съответно 1461, 1803, 2695, 3581 и 4475 жители. През 1978 година в Девин живеят 7341 души.

През 1859 – 1860 година местното население се навдига на бунт срещу високите данъци и пропъжда османската администрация. След това се вдига на бунт и срещу Източна Румелия , влизайки в състава на т. нар. Тъмръшка република . Девин е опожарено от части на Българската армия през 1913 година, след бунт на местните жители, инспириран от правителството на т. нар. Гюмюрджинска република , като от 250 къщи остават здрави само 30. Девин е бил изпепеляван и по-рано – през 1905 година, както и през 1912 година, когато са останали само седем незасегнати къщи.

През 1872 година в Девин има 350 къщи, а в Настан 60. През 1920 година в Девин живеят 1085 души, в Настан 695, през 1946 в Девин 2695 души, а в Настан 1111, през 1965 в Девин 4475 души, а в Настан 1375.

След Балканските войни в Девин се заселват и българи християни, предимно от Широка лъка , Стойките , Солища и други. Читалището в града съществува през 1923 година. Към 1939 година населението на Девинско наброява 21 770 души, както следва: 6146 християни , 13 000 мюсюлмани , 2431 турци и 193 други. В документ от главното мюфтийство в Истанбул , изброяващ вакъфите в Княжество България , допринасяли в полза на ислямските религиозни, образователни и благотворителни институции в периода 16 век – 1920 година, съставен в периода от 15.09.1920 до 03.09.1921 година, като вакъфско село се споменава и Девин ( Dövlen ).

На 5 май 1971 година Държавния съвет на НРБ постановява с указ 757 закриването на село Настан и присъединяването му към град Девин. Но на 12 август 1991 година по сила на Закона за административно-териториални промени в страната Настан е отделено от Девин като отделно селище. С решение 115 на Министерския съвет от 25 март 1998 година село Настан е присъединено към град Девин като негов квартал. Към Девин е присъединена и махала Катранци по силата на указ 970 на Държавния съвет на НРБ от 26 март 1986 година.

Известни личности

Васил Бебелеков – гайдар. Емил Енчев – поет, белетрист и писател. Елена Якимова – журналист, художник, писател. Таня Димитрова – поет, художник. Минка Митева – поет. Радю Петров – първият учител и основател на Девинското училище. Никола Тодев – актьор. Игор Юруков – дългогодишен кмет на община Девин. Вълко Гайдаров – художник, родом от Девин, най-дългогодишен директор на Художествената галерия в Смолян и един от основателите ѝ.