Доспат
Област: Смолян
Население: 2057 души (15 март 2024 г.) 29,7 души/km²
Площ: 69,196 km²
Надморска височина: 1358 m
Пощ. код: 4831
Тел. код: 03045
МПС код: СМ
ЕКАТТЕ: 23025
Описание
География
Доспат е разположен в планински район, в западните дялове на Родопите и със своите 1358 m надморска височина е най-високопланинският град в България . В непосредствена близост до града се намира язовир Доспат . Релефът е планински силно пресечен, пролетта настъпва късно, лятото е прохладно, а есента топла. Вследствие на беломорското влияние по поречието на река Доспатска зимата е мека, но се задържа сняг.
История
В околностите на града са намирани останки от 4 – 5 век пр.н.е. . Край Доспат са открити и ранни керамични фрагменти от славяните.
В османски списък на селищата и броя на немюсюлманското население в тях от Пловдивско и Пазарджишко от 28 февруари 1651 година се посочва, че в Доспат ( Досподлу ) живеят три немюсюлмански семейства, облагани с данъка джизие .
Според Стефан Захариев към 1850 година в Доспат ( Деспотово ) има 40 помашки къщи и 130 жители помаци . През 1895 година Доспат е опожарен, по време на т. нар. Четническа акция на Македонския комитет . По време на Балканската война войниците от 9-и пловдивски пехотен полк са изклали 40 ратаи, които служели на местен чифликчия. Ратаите били погребани в масов гроб в местността „Ратайско гробе“.
В документ от главното мюфтийство в Истанбул , изброяващ вакъфите в Княжество България , допринасяли в полза на ислямските религиозни, образователни и благотворителни институции в периода 16 век – 1920 година, съставен в периода от 15.09.1920 до 03.09.1921 година, като вакъфско село се споменава и Доспат ( Dospat ).
Има данни, според които в миналото в Доспат са живели турци, работещи в административния апарат или войници във военен гарнизон в или край селото. След Руско-турската война (1877 – 1878) град Татар Пазарджик , към чиято кааза спадат Доспат и околните села, попада в Източна Румелия , поради което Доспат минава към Неврокопската каза, където остава до 1912 година, а след 1912 година става община в Пашмаклийска околия .
След покръстването от края на 1912 година и избухването на Междусъюзническата война през 1913 година в Доспат е организирана чета, която да противодейства на различните хайдушки дружини. Така Доспат дава своя принос към въстанието, родило т.нар. Гюмюрджинска република . Доспатската чета действа заедно с четите от селата Ваклиново , Любча , Вълкосел и Кочан . Тези чети се състояли от по 30, 50 или 60 души. В нощта на 26 срещу 27 септември 1913 година те извършват нападение срещу заставата на граничната стража в село Чавдар . Освен това свещеникът и секретар-бирникът в селото са били убити.
Според данните от преброяванията през годините 1926, 1934, 1946, 1956 и 1965, населението на Доспат е било съответно 932, 1026, 1394, 1884 и 2421 души.
При прокарването на Възродителния процес властите избират да сменят имената най-напред на жителите на Барутин , тъй като доспатчани били по-фанатизирани. След потушаването на страстите в Барутин населението на Доспат е изплашено и затова не се стига до сериозни инциденти. Операцията е ръководена от офицерите Зафиров и Касапов от МВР в Девин .
Селото е обявено за град с Указ № 1942 на Държавния съвет на НРБ от 4 септември 1974 г. (Обн., ДВ, бр. 72 от 17.09.1974).
Известни личности
Павел Вълнев – Бизнесмен, основател на партия „Републиканци за България“, собственик на BiT TV; Красимир Плявов – писател, поет, дългогодишен учител, директор на гимназия; Веселин Черкезов – бивш депутат в народното събрание, областен управител, кмет на общината; Сафка Сариева – народна певица; Севдалин Пашов – народен музикант.
Празници и събития
Всяка година през последния уикенд на август се организира събор с много фолк и попфолк песни и танци, забавления, скара и бира. Традицията е започнала през 80-те години като събор на чешмарите , организиран и проведен за първи път през 1986 година по идея на тогавашния председател на общинския съвет за култура Филип Марински и осъществен заедно със Станислав Сариев – Станчо, секретар на читалището и Георги Марински, ръководител на кръжок по фотодело в гимназията. Те правят и първата фотоизложба на всички действащи в района чешми. В района има построени над 180 крайпътни чешми като дарение от местните жители. Този събор се е утвърдил като селищен празник на Доспат.