Чепеларе

Област: Смолян

Население: 4745 души (15 март 2024 г.) 64,2 души/km²

Площ: 73,861 km²

Надморска височина: 1232 m

Пощ. код: 4850

Тел. код: 03051

МПС код: СМ

ЕКАТТЕ: 80371

Описание

География

Чепеларе е разположен в планински район в Родопите и със своите 1232 m надморска височина е вторият най-високо разположен град в България след Доспат . Градът се намира на главния път Пловдив – Смолян , на 26 km северно от областния център Смолян, на 70 km южно от Пловдив, на 11 km северно от курортния комплекс Пампорово и на 217 km от столицата София . Има умерено континентален климат. Снежната покривка се задържа между 80 и 120 дни в годината, а средната ѝ дебелина достига 30 – 80 cm. През града протича река Чепеларска и в нея се влива Камбурска река.

История

В долината на Чепеларе са намерени предмети и некрополи от епохата на неолита (VІ – V хилядолетие пр. н. е.), могилни некрополи от ІV – V век сл. н. е., гробници на българи християни от ХІІ – ХІV в. и др. През V – VI в. сл. н. е. славяните основават в района селище, съществувало до XIV в., когато е унищожено от османските турци. Първите заселници на мястото на днешния град са отпреди около 300 години. Съвременното селище е основано в началото на XVIII в. Основен поминък на населението са били животновъдството и някои занаяти. Част от мъжете ходели по Беломорието като строители и рибари. Населението дава организиран отпор на честите нападения от кърджалиите . В района на Чепеларе през 1878 – 1879 г. е действала Тракийската революционна българска дружина на капитан Петко войвода .

След Освобождението от османско владичество Чепеларе се развива като културно-просветен и стопански център в региона на Средните Родопи.

На 1 октомври 1899 г. в Чепеларе се основава дружество на Македонската организация с председател Георги Мерджанов, подпредседател Петко Антонов Разсуканов, касиер Атанас Гергинов и секретар Тодор Чичовски. Чепеларе е избрано от Върховния комитет за седалище на ІV пограничен пункт, който да осигурява контакта с Беломорието. Началници на пункта са Вълчо Сарафов (1899 – 1901 г.), Константин Антонов (1901 – май 1902 г.) и Петър Кузманов . Чепеларският пункт получава от Върховния комитет материали за препращане през границата, като за целта са изградени три тайни канала – през Проглед , Широка лъка и Манастир . До пролетта на 1900 година в Чепеларския пункт Върховният комитет складира 400 пушки „ Крънка “ и 50 сандъка с патрони, които в следващите месеци по тайните канали са прехвърлени в Османската империя .

През 1880 г. се открива пощенска станция и е прокаран телеграф . През 1921 г. градът е електрифициран. Местното туристическо дружество е основано през 1934 г. и носи името „Студенец“. През 1950 г. е създаден пещерен клуб.

Първата скиорска школа в Чепеларе е открита през 1954 г. Нейните кадри постигат първите успехи в ски дисциплините за България. През 1970 г. се провежда първото ски-състезание за Купата на Чепеларе.

Чепеларе е обявен за град с Указ № 546 от 15.9. 1964 г. заедно с други селища във връзка с 20-годишнината от смяната на властта на 9 септември 1944 г. От тогава на тази дата периодично се отбелязва в града с културни събития. През 2018 г. е съвместена с Националните хайдушки празници „Капитан Петко войвода“ . На 14 и 15 септември 2019 г. тържествено се чества 55-годишнината от обявяването на Чепеларе за град с концерт и прожекция на филма „Да знаем и помним Чепеларе през вековете“ за историята на селището.

Известни личности

Андон Дечев (1876 – 1939) – деец на ВМОРО Васил Гаджуров (1940 – 2002) – общественик, радетел за развитие на родното място и дългогодишен градоначалник Васил Дечев (1866 – 1941) – историк и етнограф , революционер Георги Глухов (1936 – 2003) – преподавател по ядрена енергетика в ТУ – София Георги Мавров (? – 1901) – български революционер от ВМОРО, помощник пунктов началник, съдържател на кафене в селото Екатерина Дафовска (1975) – биатлонистка Иван Кехайов (1894 – ?) – офицер, полковник Кара Ибрахим – управител на Рупчоска нахия , управлявал областта в периода 1798 – 1832 година Мария Манолова (1963) – биатлонистка Мехмед Кьорходжа – управник на Ахъчелебийска околия , управлявал мирно областта в периода 1750 – 1779 г. Милко Тошков (1963 – 2020) – лекар-ирисдиагностик и природолечител Никола Кръстев Чиликов – деец на ВМОРО Радослав Янков (1990) – сноубордист Симеон Дечев – деец на ВМОРО Стоян Савов Ишпеков (1959) – професор в Аграрен университет – Пловдив, доктор на техническите науки, машинен инженер.

Празници и събития

Празник на град Чепеларе – 24 май . Културните и спортни прояви по случай празника се организират през целия месец, от Деня на труда 1 май до Деня на детето 1 юни Чепеларски Linux fest 2002 Начало на Зимен сезон 2005/06 Конкурс „Нова българска народна музика 7/8“ – през юни Национален фестивал за шлагера и стара градска песен „Полъх от минали мечти“ – в края на последната седмица на юни (29.6 – 1.7.2018). Той е единствен по рода си за региона на Родопите. Планинско бягане на връх „Мечи чал“ – септември 2017, 2018 Годишнина от обявяването на Чепеларе за град – 15 септември Национални хайдушки празници „Капитан Петко войвода“ – септември , за първи път през 2017.