Априлово

Близо до днешното Априлово се намират няколко тракийски надгробни могили. На северозапад на височина 200 метра се издига „Градището“. Билото му е с равна площ, заемащо внушителните 6 дка. Тук е разкрито неолитно селище и основи на крепост. Намерени са части от оброчни плочи и римски монети от ІІІ век. Такива плочки с изображение на Тракийския конник са открити и на хълма „Бабата“, където имало древно тракийско светилище.

На 2 km източно от сегашното Априлово е било старото българско селище Мало село , което е съществувало още през Второто българско царство . Записано е в османските книги като село Мили . Данни за селото се откриват в турските данъчни регистри на джелепкешаните в българските земи през 1576 година, откъдето е видно, че е плащан данък – 4% в натура и основен поминък е било скотовъдството . Подгонени от османците , по-късно жителите му се заселили на сегашното място, където е имало турски чифлик.

Образуването на селото на днешното място е станало вероятно в края на 15 век , когато е започнало да се развива чифликчийството . Основателят му е бил турският спахия Сегърлу Иса , който по това време е притежавал владение в село Доганово , а в тази местност (където е днешно Априлово) е имал чифлик. Постепенно около чифлика се заселили турски и български семейства, за да обработват земята като ратаи. Така се образувало новото село, което било наречено по името на турския спахия - Сегърли , Сегърлиево .

Началното училище в селото е открито през 1899 г. През периода 1924 – 1925 г. (не е уточнено), чрез дарение на книги от населението се слага началото на читалището.

През 1934 година с министерска заповед селото е преименувано на Воловарово . През 1937 година отново с министерска заповед , по искане на училищното настоятелство, му е дадено името Априлово , в чест на Васил Априлов .

Априлово се намира в Западна България, на 30 km източно от София , в източния край на Софийското поле , в подножието на последните западни разклонения на Средна гора . Страната на хълма Бабата към Априлово е покрита с широколистна и иглолистна растителност, а в основата му се намира широк изкоп, който спира водите от хълма към селото. От другата страна хълмът е без растителност, стръмен, с широк простор и би могъл да се използва от делтапланеристи .

Административно село Априлово е в Софийска област, община Горна Малина. Близостта му до столицата го свързва през годините със съдбата на този град. Трийсетте километра до София някога са изминавани от волските и конски каруци за няколко часа, преди половин век това разстояние е преодолявано от колоездачи за час, а сега колите стигат до столицата само за тридесет минути. Априлово е със средна надморска височина 603 метра. Релефът на селото се определя като високоравнинен, преливащ към полупланински. Според климатичното райониране на страната то попада в южнобългарската умерено-континентална област. Годишната температура е 9,9 градуса, която е с 2 – 3 градуса по-ниска в сравнение с тази в София. Количеството на летните валежи е малко. Ветровете, които духат са предимно западни и северозападни. Понякога духа източен вятър, който местните наричат „кривецо“. Землището на селото не е голямо – 12,05 кв. км. Тук от дълбока древност се отглеждат зърнени култури и различни зеленчуци. В миналото е имало бостани с дини и пъпеши, цели декари с хмел и коноп, който местните наричали гръсти. Селото е свързано посредством асфалтирани и коларски пътища с много селища в околността. Еднакво близко и далече е от двете големи магистрали – Тракия и Хемус, подбалканският път го свързва със София, Саранци, Долно Камарци, Чеканчево, Макоцево и други селища по него. Нов хубав път дава възможност за пътуване от селото до Горна малина, Байлово и Белопопци. Пътят през Елин Пелин е връзката му с Гайтанево, Долна Малина, Петково, Мусачево, Равно поле. Лесново, Доганово, Голема Раковица. Малка рекичка отделя Априлово от Долна Малина. Сега коритото ѝ е дълбоко, но преди години водите ѝ често са заливали полето на Априлово. В края на селото от неговата западна страна е имало дълбоко дере с вода идваща от кориите. Наричали го Еленджи дере. Преди години водата в селото не била достатъчна. Селската чешма в центъра събирала привечер момите и ергените на селото. Ритуал било ходенето „навода“. В най-безводните месеци на годината възрастните жители си спомнят за ранното ставане и стоенето на огромни опашки с много съдове за вода за пиене. От Бабата извира вода, но дебитът ѝ е твърде слаб и през лятото почти изчезва. Сега край селото има помпена станция и водата вече е достатъчна. В Априлово са се отглеждали коне, волове, крави и много биволи. Около селото е имало високи широколистни гори, в които са се приютявали орли, соколи, ястреби, синигерчета, гугутки и други пернати. По данни на ГРАО от 2013 година в селото постоянно живеят 1062 души, има около 400 къщи. Улиците са прави, по-голямата част от тях са асфалтирани, изградена е водопроводна и канализационна система. Селото е електрифицирано в началото на 40-те години на миналия век.

В селото са запазени традициите по отбелязване на редица православни празници и обичаи.

На 1 януари – Василовден. Ритуал с топене на пръстени На 21 януари – Бабин ден Февруари – Конни състезания на Тодоровден Април- май – Лазаруване и посрещане на Великден На 1 юни – Ден на детето На 1 септември – Курбан за св. Симеон , който се прави при манастира в местността Бабата . На 8 септември – православен празник в черквата „Рождество Богородично“ Събор на селото в неделята , по-близка до 21 септември . 25 декември – Коледуване, Ладуване и коледарство за коледните и новогодишните празници. 31 декември – посрещане на Нова година в центъра на селото

Ангел Цветков (р. 1922), български политик, член на ЦК на БКП Нели Веселинова, д-р по география, преподавател в СУ „Св. Кл. Охридски“

Новоизградена кариера за добив на камъни и чакъл в местността „Ешик тепе“.

Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.