Бенковски

По турско време селото се е наричало Келаво Камарци. Името Бенковски е дадено след Освобождението, през 1897 година, но местните жители наричат селото си Бенково. Повечето от сегашните жители на селото са преселници от Македония.

Селището се намира в земи, за които се смята, че са обитавани повече от 6000 години. Наблизо е минавал древният път, свързващ Улпия Сердика и Улпия Траяна, като по него е имало 3 римски крепости – част от системата на прохода Траянови врата .

В землището на селото са ставали боеве през Руско-турската освободителна война, при които са загинали русите генерал Философов и генерал Каталей, както и много офицери и войници. Гробът на генералите се намира на 300 метра от селото.

В много от къщите на селото от години не е стъпвал човешки крак. Тенденция е обаче закупуването на къщи от жители на София и тяхното обновяване. Много от възрастните жители, които години са живели и работили в големите градове се завръщат и съживяват селото. Последните два факта могат да доведат до развитието на транспорта, пътната инфраструктура и водоснабдяването в района.

Селото се намира в подножието на Средна гора , на територията на Златишко-пирдопската долина, между Стара планина на север и Средна гора на юг и седловините Козница и Гълъбец на изток и запад. Разположено е на около три километра от подбалканския път, първата отбивка вдясно след разклона за с. Мирково – общински център, в посока Петрич и Смолско. Самото село е в закътана котловина, под връх Локмата (832 м.).

Климатът е мек и здравословен. Мъглите са рядко явление, а снежната покривка е минимална. Дори през най-студения месец – януари, средната месечна температура в района е положителна.

В близост се срещат различни видове дивеч : зайци, сърни, лисици и други. По пътя за Смолско има рибарник. В околностите се поддържат насаждения от маслодайна роза и други етерични култури – специфичният климат благоприятства растежа на много билки. Отглеждат се картофи, лозя.

В околните гористи местности и по поляните има много ядивни гъби – от челядинки през май, до сърнели чак до първите слани.

Веднъж в годината, на първата събота след църковния празник „Св. Дух“, цялото село се събира на курбан за здраве, в манастира над селото, носещ същото име и с реставриран и зографисан параклис и новопостроен голям навес с пейки и дълги маси. На този ден селото оживява, в него се връщат малки и големи, от близо и далеч. Към същия комплекс е изграден по-голям православен храм, който е вече осветен. Отбелязват се традиционните празници като Сирни заговезни – с голяма клада за прескачане и прогонване на злите духове на зимата, Коледа – с жива музика на площада.

Селото има работещо улично осветление, както и канализация. Минават маршрутките от Петрич и Смолско в направление Пирдоп. Има автобуси до София, но общественият транспорт е проблем. Всеки ден има 5 влака в посока от и към София. В центъра на общината, Мирково, има основно училище и детска градина, както и много добре снабдявани и обслужвани магазинчета – хранителни стоки, текстил и козметика, железария и строителни материали. В Мирково има банкомат, аптека и здравна служба, ресторант, кафенета, хотел. Проблем е и водоснабдяването през август.

На мястото на стария рекиджийник вече има нова ловна хижа за дружинката на селото

Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.