Бов

Жителите на село Бов са сътворили легенда, служеща като туристическа атракция. Според нея селото носи името на френския рицар Сен дьо Бьоф , който пленен от воините на цар Калоян , станал негов васал. След смъртта на император Балдуин Фландърски през 1206 г., маркизът получил благоволението на българския владетел да се засели със свои сподвижници (около 1000) рицари-кръстоносци в землището на днешното село. Там те се смесили посредством бракове с местното население. По билото на връх Колибища има останки от стара крепост. Районът е бил известен в древността с рудниците си.

Поетът Иван Вазов посещава района на Бов и поставя началото на историята, след като пише следното в пътеписа си „Разходка по Искъра“:

Този цитат на Иван Вазов ясно показва кой е създателят на това „предание“.

Реалната история на селото започва през ранното средновековие. Намерени са останки от тракийска керамика. Районът е бил населяван от тракийското племе Трибали. Според историческите проучвания, проведени през 80-те години на ХХ век от екип на Националния институт за паметниците на културата, в местността „Манастира“, на 1,5 км югоизточно от Гара Бов, са открити следи от старо заселище и ранносредновековна християнска църква. Манастирската църква „Св. Архангел Михаил“, многократно преправяна и обновявана във времето повтаря архитектурния план на първоначалния си оригинал. През 14 век селото се споменава с името Бововци в Мрачката грамота на цар Иван Александър ( 1 декември 1347 ).

Преди прокарване на ЖП линията, къщите в Гара Бов били само три. Запазени са сведения за железопътен инцидент, настъпил в района на гарата през 1935 г. Процесът на движение на населението от село Бов към Гара Бов е най-силен в периода 1956 – 1957 г., когато жителите на с. Бов от 1557 намаляват на 533, а в същото време жителите на Гара Бов се увеличават на 1777 души. По-късно общината се премества в Гара Бов и към нея се присъединяват и селата: Заселе, Зимевица, Заноге, Губислав, а за кратък период и село Лакатник.

Село Бов се намира в планински район, в дела Мургаш от Западна Стара планина . Намира се между върховете Гарван, Яворец и Колибища, в западното подножие на връх Издремец (1493 м). На север граничи със село Лакатник , на юг със село Лесковдол , на запад село гара Бов и село Габровница .

В района на село Бов са известни общо 10 пещери и пропасти. Най-голяма е пещерата Меча дупка , с обща дължина на галериите от 564 м, която се намира в землището на съседното село Лесковдол .

Климатът е умерен. Зимата е мъглива, влажна и студена, лятото – прохладно. Най-високата температура е 29 °C, а най-ниската – около -25 °C.

Традиционният събор на село Бов се отбелязва всяка година на църковния празник Спасовден .

Христо Йовов , футболист

Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.