Божурище

Област: София

Население: 5905 души (15 март 2024 г.)

Площ: --- km²

Надморска височина: 573 m

Пощ. код: 2227

Тел. код: 07112

МПС код: СО

ЕКАТТЕ: 05027

Описание

География

Градът е разположен на 573 метра надморска височина в западната част на Софийското поле , на 13 километра северозападно от центъра на София и на 16 километра югоизточно от Сливница . Възникнал в края на XIX век като военен обект, той и днес няма собствено землище – основната му част се намира в землището на село Гурмазово , а квартал „Максим Горки“ – в землището на Пролеша .

История

Началото на днешния град Божурище като населено място е поставено през 1897 г., когато в землището на село Гурмазово е създаден коневъден комплекс за нуждите на армията. В строево и домакинско отношение е подчинен на тогавашното Министерство на войната. Около него постепенно започва постепенно застрояване на частни и държавни сгради и така се оформя бъдещото населено място. Конско военноремонтно депо е формирано на 1 януари 1897 г. в с. Гурмазово , Софийско , съгласно Височайши указ № 2/1897 г. На 1 януари 1900 г. е преименувано на Ремонтно конско депо и е преместено в с. Божурище. Със Заповед № 89/1906 г. на Военното ведомство, от 1 март 1906 г. към депото е разкрито „конезаводско“ отделение, което извършва селекция и собствено производство на коне. През 1941 г. Конезавода е преименуван на Военно депо за коне „Божурище“. С това наименование функционира до 1951 г. Първото условно наименование на депото е под. 9940. От 10 март 1950 г. получава военнопощенски номер 7580, а от 13 ноември 1950 г. – военнопощенски номер 35360–А. Съществува под името Конно-спортна база „Ген. Крум Лекарски“.

Селището е наречено Божурище заради многото диви божури в поляните около него. Днес от тях са запазени само малък брой отделни екземпляри в две доказани находища, за които е в ход процедура по обявяване на защитени зони.

Община Божурище е основана през 1934 г. като „селско общинско управление“, а впоследствие претърпява промени:

1949 – 31 януари 1959 г. – „Селски народен съвет“. 1 февруари 1959 – 31 март 1979 г. – „Общински народен съвет“. 1 април 1979 – 15 август 1997 г. "Общински народен съвет на селищна система Божурище.

При основаването си общината е включвала селата Божурище, Гурмазово, Пожарево, Пролеша и Волуяк.

През 1959 г. в състава на Съвета влизат: Божурище, махала Белица (административно към Хераково), Гурмазово – с пълномощничество, Делян (административно към Златуша), Златуша – с пълномощничество, МалаРаковица (административно към Златуша), Пожарево – с пълномощничество, Пролеша-с пълномощничество, Росоман – с пълномощничество и Хераково.

Сега общината е съставена от следните кметства, като някои села са подчинени на най-близкото такова: Гурмазово, Пожарево, Златуша (включващо селата Златуша, Росоман, Делян и Мала Раковица), Пролеша, Хераково (влючващо махалите Кантон, Каракачани, Бобен и Белица) и Храбърско.

Структурата на Съвета от 1949 е: Изпълнителен комитет и постоянни комисии по: народното здраве, търговия и услуги, народна просвета, архитектура и благоустройство и селско стопанство. Към Съвета са изградени и две помощни комисии: по безопасността на движението и учебното и професионално ориентиране. В Съвета са функционирали шест отдела: Финансов, Архитектура и благоустройство, Планиране, Военен отчет, Комплексно административно обслужване и Организационен отдел. От 1978 г. има и Съвет за изкуство и култура.

Административен център на община, гр. Божурище е от 1949 г. На 15 август 1997 г., за 100-годишнината му, село Божурище е обявено за град с Решение 786 на Министерския съвет от 11 август 1997 г.

В града има едно училище – Средно училище „Летец Христо Топракчиев“.

Известни личности

Димитър Казаков (1933 – 1992) – художник Стефан Калъпчиев (1921 – 1964) – партизанин и офицер

Ерол Ибрахимов (1969) – музикант, израства в града Красимира Стоянова (1962) – оперна певица, живее в града