Грълска падина

По време на османската власт един род от село Гърло се заселва в малка падина, разположена между три върха, оттук идва и името на селото Гърловска падина и по-късно Грълска падина.

Най-старата фамилия в Грълска падина е Ваклини, от която по-късно се отделят Кръстини, Станкови и Младенови. По-късно се заселват търговецът и кръчмар Гълъб Иванов от Неделище , мутафчията Матея Милушев, както и Нако Иванов от Проданча . През 1892 г. Грълска падина е призната за село.

Село Грълска падина се намира във Влашката планина, буквално на сръбската граница. През селото минава малка рекичка.

Преди години е имало традиционен годишен събор, но той вече не се организира.

Тошо Гигов – загинал на 16 януари 1913 г. в с. Силиврия по като участник в Балканската война ( 1912 – 1913 г.)

„...Така в донесението за действията на 10 юни 1944 се посочва, че на тази дата около 200 самолета на противника нанасят удар по Букурещ и Гюргево . Полетът им е проследен по маршрута Шкодра – Ниш – Видин – Букурещ. При завръщането около 100 противникови самолета прелитат над западната половина от територията на страната, но без бомбопускане. За тяхното прехващане по маршрута към обектите в Румъния и обратно от 3/6 изтребителен орляк са извършени две излитания (по 17 Ме-109), но противник не е открит. За постигане на изненада на 10 юни командуването на 15-а въздушна армия провежда удар по Плоещ само с изтребители от бръснещ полет. Привлечени са общо 67 Р-38 („Лайтнинг“), от които 36 съставляват ударна група, като всеки самолет носи по една 500-кг фугасна бомба, а останалите 31 самолета са група за прикритие. Полетът към обекта се извършва на пределно малка височина над планините на Югославия до излизането на групата над река Дунав , а след това - на бръснещ полет по нейното течение. На траверса на Букурещ групата завива на север, прелита край румънската столица, след което излиза внезапно над Плоещ , където нанася удара с известно набиране на височина. Резултатите са скромни – само 3 от целите получават повреди, но с цената на 23 свалени Р-38 (34% от участващите сили). От 71-ва ескадрила на базата си се завръща само един самолет....“ (Миланов, Й. Авиацията и въздухоплаването на България през войните, т. 2, стр. 194) „...На 10 юни 1944 г. противников самолет обстрелва железопътната линията източно от Нишка баня, между гарите Кичево и Просек . В района на с. Гърльовска падина, Неделишка община, се разбива самолет на противника...“ (Р. Руменин, „Летящи крепости над България“, стр. 123) По нанатък, в таблица от приложенията, мястото е означено като Грълска падина. От казаното дотук става ясно, че въпросният „лайтнинг“ не е свален от български изтребители, а по-късно е намерена и венчалната халка на пилота управлявал самолета.

Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.