Губислав

Според някои източници, образуването на Губислав е станало през тракийско време. Това се потвърждава от многото находища в местностите Танкио хърт, около къщите на Чуколовци, Видин град, Селището, а така също и в Мачище над Синия вир, близо до къщите на Вуцинци. В тези местности са намирани останки от глинени съдове, каменни прибори, монети и др., което подсказва за съществуването на живот преди османското владичество. Стар път е съществувал от Селището, през Червеняко за към Равно буче. Но това не е началото на селото, по-късно е изчезнало това население, не се знае колко време е съществувало, както и причините за неговото изчезване-преселване, бягство от други племена и др.

Началото на сегашното село идва през османското владичество, когато родове от Зимевица са се настанявали тук с добитъка през зимните месеци. Постепенно Губислав се е оформило като отделно от Зимевица селище, което е наричано още и Страньето, защото е отстранено от главното село. През 1939 година тогавашната махала Губислав се отделя като самостоятелно населено място. Днес селото се намира в южния склон на Пробойнишкото дефиле, разположено в пет махали, всяка една от които представлява отделно малко селище като се започне от р.Петренски дол до местността Параджилняка с дължина около 10 – 12 км. Те са – махала Самотвор, която е най-близо до гара Лакатник; махала Осеноравен, която изчезна поради изселване на хората; махала Селището-Положище; махала Орешето, която е център на селото; махала Мачище-най-отдалечената; и новосъздадената напоследък махала Пробойница /Горна Пробойница/ до Петренски дол, отдалечени една от друга по на 3 – 5 км. Селото е едно от най-разпръснатите селища в махали и отделни къщи в западна Стара планина.

Село Губислав се намира в планински район.

Голямо значение за развитието и поминъка на едно селище и живота на населението му оказва климатът, който се определя от атмосферната циркулация и особеностите на терена. Село Губислав има планински характер и околните склонове и върхове влияят на атмосферната циркулация на въздуха и създават разнообразен климат. Селото, което е разположено в южния склон на северното било на Стара планина, до известна степен е запазено от северните ветрове и по-слабо от южните. Слабо е изложено на североизточните ветрове по течението на р.Искър и Пробойница, както и на западните и югозападните. Самото южно изложение на махалите и препятствията за силни ветрове и въздушни течения създават условия за мек климат и краткото задържане на снеговете. Почвата е песъчлива, бедна и поради наклона на терена е изложена на постоянна ерозия. Затова в миналото и сега без постоянно наторяване с оборски тор е негодна за селскостопански култури. Почти всички ниви в миналото сега се ползват като ливади. При наличието на многото селскостопански животни в миналото, а оттам и оборска тор, са виреели жито, царевица, картофи и др., но сега от обеднялата почва се произвеждат само картофи и фуражни култури. Надморската височина е значителна – от 600 до 1000 м, но южното изложение и сравнително мекия климат създават условия за отглеждане на овощни култури – ябълки, круши, череши и др. Главно в Орешето и околностите му виреят некултивирани орехови дървета, от където носи името си. Тук виреят много билки. Има и условия за пчеларство.

Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.