Етрополе
Област: София
Население: 10 082 души (15 март 2024 г.) 84,6 души/km²
Площ: 119,135 km²
Надморска височина: 618 m
Пощ. код: 2180
Тел. код: 0720
МПС код: СО
ЕКАТТЕ: 27632
Описание
География
Град Етрополе е разположен в живописната котловина на река Малки Искър, в северните склонове на Стара планина, в подножието на връх Баба (1787 м). Етрополската котловина е обградена от величествените старопланински върхове – Звездец, Шиндарника, Свети Атанас, Мара Гидия и др. Надморската височина на котловината е 620 м. По данни на ГРАО към 15 март 2024 г. в града живеят 10 082 души по настоящ адрес и 10 723 души по постоянен адрес.
История
Етрополе има над 2500-годишна история. Възниква през VII – VI век пр.н.е. Първите му заселници са траките от племето трибали . Селището много векове се намира на важен кръстопът, свързващ Дунав с Македония и Тракия , в близост до 2 важни старопланински прохода – Етрополски (през дн. с. Стъргел за София ) и Златишки (за Тракия и Беломорието ).
По пътя Етрополе – Златица (Златишки проход), на връщане към Древна Македония , след успешния си поход срещу скитите , преминават и войските на цар Филип II Македонски през 339 г. пр. Хр. Тогава трибалите ги пресрещат в планинските клисури, предявяват претенции към плячката, носена от македонците , сражават се за нея, и след като раняват самия Филип II Македонски, я задигат.
По-късно оттам преминават и Александър Велики (през 335 г. пр.н.е. идва да отмъсти за баща си и преследва трибалите чак до Дунава, където те се спасяват на остров), келтите и римски легиони.
През Средновековеито оттам преминават редица военни походи: ромейският император Исак II Ангел , който повел войските си през 1188 г. срещу укрепилите се в Ловеч Асеневци ; търновските царе при военните им кампании в Македония (напр. Михаил III Шишман в 1330 г.) и др.
Местоположението и природните условия на района благоприятстват стопанското развитие и търговията още в най-древни времена. Археологическите свидетелства – македонски и гръцки монети, образци от гръцка керамика , луксозни предмети и накити , сочат ранно установяване на търговски обмен с далечни пазари – Финикия и Египет .
През XVI – XVII век градът се развива като важен рударски и занаятчийски център. Добиват се желязо , мед , злато и сребро .
През XVI век в Етрополе се заселват опитни рудари саксонци , които въвеждат нова технология в рударството – чуковете самокови .
Разработването на рудните залежи стимулира бурното развитие на редица занаяти, свързани с обработването на метали – ковачество , медникарство , ножарство , златарство , тюфекчийство .
Много добре се развиват обущарството , грънчарството , бъкличарството , гайтанджийството , кожарството и кожухарството , мутафчийството , въглищарството , тепавичарството и още много други. Според архивни данни от 1820 г. в Етрополе са изброени 42 занаята.
Занаятчийско-търговските връзки на града били предимно с Пловдив , Плевен , София, Свищов , Ловеч и др. Извън пределите на страната се изнасяли стоки за Виена , Будапеща , Цариград , Александрия , Одрин , Букурещ , Битоля , Русия , Австро-Унгария .
Стопанският възход на селището създава условия за развитие на просвета и книжовност. През XVI – XVII век в манастира „Св. Троица“ („ Варовитец “), разположен в живописен кът на 5 km югоизточно от града, възниква Етрополската книжовно-просветна и калиграфско-художествена школа . Там се преписва библейска и богослужебна книжнина със собствен оригинален стил на изписване и украса. Запазени са 76 тома ръкописи – безценни документи в съкровищницата на българската литература .
През 1613 г. в манастира се създава килийно училище . В края на XVIII век такива училища се основават в града, в църквите и метосите на Рилския , Зографския , Гложенския и Черепишкия манастир . През 1811 г. в Етрополе е открито обществено килийно училище.
През 1828 – 1830 г. е построена една от първите в страната училищни сгради, пригодени за взаимно училище . Етрополските първенци – търговци и занаятчии, построяват мъжко и девическо класно училище, красиви жилищни и стопански сгради и допринасят за разширяването и благоустрояването на града.
Бурното развитие на просветното дело оказва значителен тласък в културното повдигане на близки и далечни селища. Десетки граматици, даскали и учители от Етрополе или получили своето образование тук, разнасят знания, просвета и култура из българските земи.
През 1865 г. Мидхат паша построява през прохода Арабаконак нов главен път от София за Северна България (Плевен и Русе ). Разположеното до пътя с. Самунджиево става важен пункт, бързо се разраства, обявено е за град и прекръстено на Орхание (дн. Ботевград ). Преди това векове наред разположено на важен кръстопът, а след 1865 г. – на 15 km встрани от главния път, Етрополе започва постепенно да губи влиянието си и остава малък град.
Безспорен принос за развитието на просветното дело в Етрополе има Тодор Пеев (1842 – 1904) – учител, революционер, книжовник и журналист, една от видните личности на Възраждането в страната, оставил светла диря в националната история.
С личното участие на Васил Левски през 1870 г. е основан революционен комитет.
Етрополе играе важна роля и в Руско-турската освободителна война (1877 – 1878 г.). След падането на Плевен руските войски се насочват към София. Турците обаче, укрепили се (вж. Битката при Арабаконак ) на позицията Арабаконак – Шиндарника , блокират Орханийския , Етрополския и Златишкия проход, водещи към София и Пловдив. Руското командване определя Етрополе като важна стратегическа позиция и изходен пункт за тези проходи. На 24 ноември 1877 г. III гвардейска пехотна дивизия (с командир генерал-майор Виктор Дандевил ) от Западния руски отряд на генерал-лейтенант Йосиф Гурко превзема Етрополе (вж. Боевете при Етрополе ) и донася Свободата. Оттам в продължение на 40 дни ръководи зимното преминаване на Стара планина. Много етрополци и жители на околните селища помагат на руската армия – в техническа поддръжка, разузнаване, снабдяване и др.
Празници и събития
„Пеене на пръстените“ – 13 – 14 януари. Св. Атанас – организира се през последната неделя на януари. Това е стар тракийски празник, възникнал е през второто хилядолетие преди новата ера, и е съхранен и запазен във времето от етрополци. Свързан е с изпращането на зимата и посрещането на пролетта. Петровден – празник на град Етрополе – 29 юни. Празник на етрополските зетьове – организира се през 4 г. към края на юни, когато е и празникът на града Петровден. Освобождението на Етрополе от османско владичество – 24 ноември.