Златица

Област: София

Население: 4419 души (15 март 2024 г.) 65,4 души/km²

Площ: 67,538 km²

Надморска височина: 680 m

Пощ. код: 2080

Тел. код: 0728

МПС код: СО

ЕКАТТЕ: 31044

Описание

География

Златица се намира в планински район между планинските вериги на Стара планина и Средна гора , както и свързващите хребети на двете планини Гълъбец и Козница, в най-високото от Задбалканските полета – Златишко поле или Златишка котловина. Климатът е умерено континентален, с отделни влияния на студени северни (нахлуващи през Дунавската равнина и Златишкия проход ) и топли субтропични (нахлуващи по поречието на р. Тополница ) въздушни маси.

На северозапад е град Етрополе , на североизток – град Тетевен, на юг – град Панагюрище, на изток – градовете Пирдоп , Копривщица , Клисура , Сопот , Стрелча , Карлово . На запад са град Елин Пелин и столицата.

През Златишкия проход и град Етрополе е връзката със Северна България – Ботевград, Правец, Мездра, Враца, Плевен. През Панагюрище – за Пазарджик и Пловдив. През Златица преминава най-пряката връзка от София за морето. На железопътната линия, преминаваща през района, се намират двата най-големи жп тунела в България – Козница (6 km) и Гълъбец (3 km).

През землището протичат няколко реки от басейна на река Тополница . Курудере е реката, протичаща през центъра на града, извираща под връх Свищи плаз . Санърдере е на изток от центъра и се влива в Курудере малко преди главния път за Пирдоп. Балъмдере минава покрай бившата шивашка фабрика, дърводелския цех, „Пещерата“, селскостопанския двор.

На юг от града реките заедно образуват река Златишка, която след местността Бакаджик се смесва с Пирдопска река. Веднага след това те се вливат в река Тополница.

История

Не е известна точна дата на основаване на градът, но намерените при разкопки оръдия на труда и други находки говорят, че селището е съществувало още през Античността . Селището е било основано, за да приюти римските войници, охраняващи минните галерии..

Известно е и римското му наименование – Ulpia Aurea . Латинското , както и българското наименование, произлиза от думата „ злато “, тъй като северно от града, под старопланинския връх Свищи плаз , са съществували галерии, в които римляните са добивали ценния метал.

Според някои името Улпия Ауреа е повече плод на съвременна мистификация. Няма сигурни исторически данни, че трако-римското селище в района на днешния селскостопански техникум е носело това име. Категорично е доказано, че Марк Улпий Траян, император от 98 до 117 г. е давал името си само на значителни градски центрове, каквито са например Улпия Пауталия, днешния Кюстендил, или Улпия Сердика, днешна София. Поселението под сегашния град е унищожено в средата на 3 век, по времето на големите готски нашествия. Значението му не бива да се преувеличава. Селищата около Златица – Пирдоп, Антон, Челопеч и Чавдар най-вероятно са възникнали около ханове по протежението на античния път Сердика – Суб Радице – Кабиле (близо до дн. Ямбол ) – Августа Траяна (дн. Стара Загора ).

За първи път името Златица се споменава в документ на цар Константин Асен (1257 – 1277). Известната Виргинска грамота .

През Средновековието градът е бил важен административен център благодарение на стратегическото си разположение и няколкото укрепени калета в Стара планина и Средна гора. Той оказва силна съпротива срещу турската инвазия и пада под владичество 30 години след завладяването на тогавашната столица Търново през 1393 г. Пак поради благоприятното си географско положение градът става седалище на Златишката кааза . Край Златица през 1443 г. се провежда битка между кръстоносците на Владислав III Варненчик и Янош Хуняди и турските войски.

По време на владичеството в района действат много хайдушки чети, които са се борели срещу турските власти. Народните песни споменават имената на Стоян Братоев, Детелин войвода , Мануш войвода и Рада войвода.

Средата на 17 век бягащи членове на златишкия род Черневи от турски преследвания основават пловдивското село Ръжево Конаре , като тази версия за основаване на селото добива местна значимост през 1969 година след кореспонденция между Общинския комитет на БКП в Ръжево Конаре и Градския народен съвет в Златица.

През Възраждането Златица се развива икономически разцвет. Главен източник на средства са били скотовъдството и свързаните с това занаяти и ръчната манифактура. Градът бил основен снабдител на Турската империя с овче месо и голям производител и износител на продукти от тезиживотни. Икономическият подем се носи развитие на духовния, и културния живот в града. През 1777 г. била построена часовниковата кула, която се счита за един от символите на Златица.

В началото на 19 век започва да функционира килийно училище. След Освобождението градът се развива като животновъден и растениевъден център.

През 1872 г. в Златишкия метох Васил Левски основава таен революционен комитет на Вътрешната революционна организация .

През 1880 г. по силата на новоприетото административно деление Софийската губерния става Софийско окръжие , а Златишкото окръжие – Златишка околия . След митинг срещу Стамболовия режим през 1888 г. става причина околийското управление и всички околийски служби да бъдат преместени в съседния град Пирдоп .

При избирането на София за столица на България Златица е бил сред 4-те града, предложени за това.

Известни личности

Владимир Йорданов, български революционер от ВМОРО, четник на Цено Куртев Вълко Червенков , политически и държавен деец (1900 – 1980) Димитър Стойчев, български революционер от ВМОРО, четник на Цено Куртев , на Михаил Чаков и на Панчо Константинов Стоян Николов , борец, класически стил, световен и европейски шампион Цено Куртев (1877 – 1905), български революционер Цанчо Цанчев (1937 – 1999), български кинооператор Иван Милев, български революционер от ВМОРО, четник на Цено Куртев Илия В. Илиев, български революциор от ВМОРО, четник на Петър Ангелов Сава Чукалов (1898 – 1971), български лексикограф Дончо Ст. Дончев , (1935 – 1998), български учен, професор, д.т.н., ректор на Техническия университет , Варна, зам.-министър на просветата Ангел Тошков (1961), български учен, Бургаски свободен университет Иван Иванов , български футболист Цветелин Кънчев , (1967), български политик Евгени Минчев , български бизнесмен и шоумен

Георги Докторов (1852 – 1924), български революционер Сава Докторов (1849 – 1941), български революционер Черню Киров, български революционер от ВМОРО, четник на Цено Куртев

Празници и събития

Събор – жители и гости на града – ежегодно, последната неделя на месец май . Пазар – всяка неделя на площад „Македония“ и улица „Александър Стамболийски“. От 2008 година последната събота на март е откриването на мотосезона от местните рокери от Мотоклуб „Средногорие“ край Еленската базилика .