Ихтиман
Област: София
Население: 13 579 души (15 март 2024 г.) 149 души/km²
Площ: 90,891 km²
Надморска височина: 658 m
Пощ. код: 2050
Тел. код: 0724
МПС код: СО
ЕКАТТЕ: 32901
Описание
География
Ихтиман се намира в Ихтиманската котловина , която е заградена от Ихтиманска Средна гора ( Вакарелската планина , ридът Белица ), а на юг от северните склонове на Септемврийски рид . Източната част е заета от еледжишкия дял на Ихтиманска Средна гора с ясно изразено било. Най-високият връх в тази планинска верига е връх Бенковски – 1186 m. Ихтиманската котловина е със средна надморска височина 650 m. Климатът е умерено континентален.
Град Ихтиман е на 54 km от столицата София и на 90 km от град Пловдив (по магистралата).
История
Селището възниква през I век като крайпътна станция на главния римски път Виа Диагоналис , наричана Хелице . В Късната античност то е укрепено и изпълнява спомагателни функции към изградените в близкия проход Траянови врата мащабни фортификации, като през този период е наричано Стопинион (с времето съкратено на Стипон ). През 1371 година градът е завзет от османски войски, водени от Лала Шахин .
Първото споменаване на името „Ихтиман“ е от 1515 година, когато данъчен регистър споменава сред жителите на станимашкото село Кочево някой си „Мустафа, син на Ихтиманлъ“. През следващите столетия градът е с предимно мюсюлманско население, но от XVIII век в него започват да се установяват повече българи от околните села и през 1835 година е построена първата църква – „ Успение Богородично “.
По времето на социализма в околността на града бяха построени:
завод за електроди – беше собственост на ЕСАБ, световен лидер в областта на технологиите за заваряване и рязане. В края на 2012 г. заводът бе закрит, въпреки че работеше на печалба, а оборудването – изнесено, което остави без работа над 150 души. Група специалисти и бизнесмен от града работят за възстановяване на завода. чугунолеярен комбинат, днес „Чугунолеене“ АД , който стана известен с неплащането на заплати в края на 2011 г.
Тези заводи представляваха основният поминък на населението на общината към края на ХХ век.
През 2015 година в Ихтиман е открит завод на производителя на тапицерии за автомобили „АЛС България“, който скоро става един от големите работодатели в града, но в началото на 2019 година предприятието обявява фалит и прехвърля производството си в Мароко .
Известни личности
Алисия (р. 1983), певица Светослав Атанасов (р. 1960), ски бегач Станоя Балабанов (XIX век), общественик Борислав Балджийски (р. 1990), футболист Гьончо Белев (1889 – 1963), писател Георги Белички (1931 – 2016), инженер и политик Петър Бичев (1865 – 1950), ветеринарен лекар Радослав Бойчев (р. 1981), политик Генадий Скитник (1832 – 1900), революционер и духовник Ангел Гергов (1895 – ?), комунистически деятел Иванка Дерменджийска-Горинова (1890 – 1968), учителка Славейко Джахов (1914 – 1999), полицай Димитър Златанов (р. 1948), волейболист Пенка Икономова (1898 – 1988), актриса Калоян Илиев (р. 1980), политик Йордан Катранджиев (1894 – 1988), политик Йордан Керезов (1904 – 1996), политик Стамо Керезов (1909 – 1998), политик Милан Коприваров (р. 1983), футболист Йордан Лазаров (1883 – ?), революционер Лазар Максимов (1897 – 1969), хоров диригент Никола Минков (1904 – 1945), политик Борис Новански (1912 – 1943), партизанин Цвятко Панев (XIX век), общественик Димитър Попов (1912 – 1982), политик Любомир Радоилски (1908 – 1968), юрист Петър Раковски , македоно-одрински опълченец, 19-годишен, поет, жител на Мустафа паша, телеграфист, VI клас, 3-та рота на 3-та солунска дружина Владимир Свинтила (1926 – 1998), писател Деян Статулов (р. 1973), кинокритик Стефан Таралежков (1894 – 1972), генерал Магдалина Царчинска (1858 – 1945), просветна деятелка
Михаил Сестримски (1857 – 1935), общественик
Тодор Ташев (1928 – 2015), писател, почетен гражданин на Ихтиман
Празници и събития
Всяка година на Тодоровден се събират коняри от цяла България, за да покажат своите коне и умения по езда. За тържеството се събират всички хора от околността, за да наблюдават своеобразния парад на конете. След като преминат тържествено през градския площад, конете и техните собственици се приготвят за следващото предизвикателство – дърпане на каруца с дърва. В една каруца са наредени около 4 кубика дърва за огрев. Един по един всички желаещи впрягат своите коне в каруцата. Побеждава този, чийто кон издърпа каруцата на най-голямо разстояние. Победителят взема за награда дървата.
На 15 август е традиционният празник на град Ихтиман. Обикновено е два дена. Освен обичайните сергии с дрехи, лакомства и други стоки (които могат да се видят всяка събота) в града се монтират най-различни въртележки за малки и големи. На специална сцена вечер се изнася и концерт-спектакъл на гостуващи и местни фолклорни и естрадни състави, както и на младежките рок и поп групи от града.
Пазарният ден в Ихтиман е всяка събота (7.00 – 13.00 ч.).
От 2006 г. в края на май се организират Пролетни дни на културата в Ихтиман. Идеята е празникът на града да бъде изместен от 15 август към края на май. Началото на празниците поставиха Ъпсурт , хор „Йоан Кукузел“, балетът на Нешка Робева , а края на празниците отбеляза концерт на Лили Иванова .