Комщица
Област: София
История
През Комщица минавал римски път Ниш–Пирот-Комщица покрай връх Ком към Северозападна България. Над селото има останки от римска крепост – Калето.
Празникът Видовден, който сега се празнува в гр. Годеч, първоначално се е празнувал в Комщица.
В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 година Комощиче е отбелязано като село с 46 домакинства, 23 неженени жители и 7 вдовици. В джелепкешански регистър на Пиротски кадилък от 1581 година като джелепи са отбелязани жителите на Комощица Петър Никин, Йован Стайке, Джуджо Петър, Прибо поп и Дмитър Витомир, които имат задължението да предадат на държавата общо 150 овце .
Комщица през Възраждането е своеобразен културен и занаятчийски център на региона. 1850 година е построено килийно училище. В селото е имало занаятчийски работилници и 5 мандри, в които се е правел балкански кашкавал с много престижни межународни награди на световни изложения.
През 1900 г. Комщица, която е център на община от седем села, има 863 жители, а през 1905 г. – 872. До 1920 година Горни Висок е в границите на България, но след Ньойския договор в България освен Комщица остават само още две височки села – Бърля и Смолча .
През учебната 1926 – 1927 година прогимназията в Комщица има три класа, 51 ученика и четирима учители.
Празникът Видовден, който сега се празнува в гр. Годеч, първоначално се е празнувал в Комщица.
В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 година Комощиче е отбелязано като село с 46 домакинства, 23 неженени жители и 7 вдовици. В джелепкешански регистър на Пиротски кадилък от 1581 година като джелепи са отбелязани жителите на Комощица Петър Никин, Йован Стайке, Джуджо Петър, Прибо поп и Дмитър Витомир, които имат задължението да предадат на държавата общо 150 овце .
Комщица през Възраждането е своеобразен културен и занаятчийски център на региона. 1850 година е построено килийно училище. В селото е имало занаятчийски работилници и 5 мандри, в които се е правел балкански кашкавал с много престижни межународни награди на световни изложения.
През 1900 г. Комщица, която е център на община от седем села, има 863 жители, а през 1905 г. – 872. До 1920 година Горни Висок е в границите на България, но след Ньойския договор в България освен Комщица остават само още две височки села – Бърля и Смолча .
През учебната 1926 – 1927 година прогимназията в Комщица има три класа, 51 ученика и четирима учители.
География
Село Комщица е разположено в планинска котловина, известна като Горни Висок . Намира се на 68 km от столицата София в югозападния дял на Стара планина под южната страна на връх Ком. Едно изключително красиво и живописно място, с климат подходящ за зимен (има естествени писти за ски) и летен туризъм. В района има няколко пещери – Малка и Голяма Балабанова дупка, Търса, Вълчата дупка, Граничарска пещера, Маринова дупка, Шамак, Петриш.
Личности
Димитър Симов – дипломат, консул академик Игнат Емануилов – микробиолог академик Иван Дуриданов - филолог Васка Емануилова – скулпторка Манол Николов Манолов - живописец Светлана Цветкова – сценограф Лъчезар Стефанов – реставратор Димитър Митов-Комшин – живописец Димитър Готев – скулптор проф. Васил Лазаров – ветеринарен лекар, Тракийски университет проф. Ради Готев – ветеринарен лекар, Тракийски университет
Друго
В селото е имало мандра за млечни продукти. Вече несъществуваща. През 2005 година завършва изграждането на новия мост в центъра на селото. Подменено изцяло е улично осветление. Пътят до Комщица е асфалтов, добре поддържан. Има ферма за отглеждане на животни собственост на Димитър Николаев Ранглов
Категории / Тагове
Отзиви
Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.
