Круша
Област: София
История
За първи път селото се споменава през XVIII век в „Попстефанов поменик от 1774 – 1812 г.“ .
Според легендата старото селище на Круша се е намирало между местностите Лешье и Стара гумна. То било нападнато и опожарено от брезнишкия аян Кара Фейзи . Поради страх от ново нападение, населението се преместило по склоновете на планината, от двете страни на пътя и там създали нови махали – Смардан, Грънчарева и Лъжова. Това обаче затруднявало турците при събирането на данъците и затова те принудили селяните да се заселят отново в ниските места, близо до пътя. Не всички обаче се съобразили с изискванията и в резултат на това възникнали конфронтации и конфликти между жители на селото и турците. След Освобождението селяните безпрепятствено населили къщите и махалите, които преди това не трябвало да поселяват.
Понастоящем селото се състои от няколко махали. Старо село е махалата, от която води началото си селището и където е била старата круша, на чието име е именувано самото село. Махала Смърдан е пръсната по широк стръмен дол, спускащ се от седловината между връх Лазинье и връх Поляна. Махала Доброглед е пръсната по югоизточния склон на връх Поляна. Лъжова махала заема гърбището на Лъжовия рид, който се спуска от местността Косматица в южна посока между гробищен дол и дола Навой. Грънчарева махала лежи в плитък дол под Орна глава (Орня глава). Андреева махала е разположена на южния склон на Орня глава, в местността Брест. Други махали са: Девъц, Калеина, Антина и Киркова махала.
По време на османското владичество (в оригиналния текст на брошурата на П. Димитров този период е посочен с истинското му нецензурирано име) в Трънския, Брезнишкия и Бурелския край са върлували черкези начело с водача си Кара Феиз, който е имал за седалище Брезник и Трън. Тези черкези са живели от обири, тъй като са били независими от централната турска власт. Организацията на черкезите на Кара Феиз налага на бае Божил да внесе 100 жълтици. Тъй като къщата му е била каменна и с малки отвори по нея за отбрана, а и самият той бил юначага, не се подчинил на тази заповед.
Един ден той отива да коси трева в местността Овнарник заедно с малкия си син Паун. След като вързал предните крака на коня си (спънал го) забелязал, че от към Дренье слизат трима въоръжени лица. Забелязвайки ги, бае Божил казал на детето си да се скрие в гората. Черкезите убили бае Божил. Паун впоследствие има трима сина, които след това създават три големи фамилии в Круша – Михалкова, Киркова и Витанова .
Според легендата старото селище на Круша се е намирало между местностите Лешье и Стара гумна. То било нападнато и опожарено от брезнишкия аян Кара Фейзи . Поради страх от ново нападение, населението се преместило по склоновете на планината, от двете страни на пътя и там създали нови махали – Смардан, Грънчарева и Лъжова. Това обаче затруднявало турците при събирането на данъците и затова те принудили селяните да се заселят отново в ниските места, близо до пътя. Не всички обаче се съобразили с изискванията и в резултат на това възникнали конфронтации и конфликти между жители на селото и турците. След Освобождението селяните безпрепятствено населили къщите и махалите, които преди това не трябвало да поселяват.
Понастоящем селото се състои от няколко махали. Старо село е махалата, от която води началото си селището и където е била старата круша, на чието име е именувано самото село. Махала Смърдан е пръсната по широк стръмен дол, спускащ се от седловината между връх Лазинье и връх Поляна. Махала Доброглед е пръсната по югоизточния склон на връх Поляна. Лъжова махала заема гърбището на Лъжовия рид, който се спуска от местността Косматица в южна посока между гробищен дол и дола Навой. Грънчарева махала лежи в плитък дол под Орна глава (Орня глава). Андреева махала е разположена на южния склон на Орня глава, в местността Брест. Други махали са: Девъц, Калеина, Антина и Киркова махала.
По време на османското владичество (в оригиналния текст на брошурата на П. Димитров този период е посочен с истинското му нецензурирано име) в Трънския, Брезнишкия и Бурелския край са върлували черкези начело с водача си Кара Феиз, който е имал за седалище Брезник и Трън. Тези черкези са живели от обири, тъй като са били независими от централната турска власт. Организацията на черкезите на Кара Феиз налага на бае Божил да внесе 100 жълтици. Тъй като къщата му е била каменна и с малки отвори по нея за отбрана, а и самият той бил юначага, не се подчинил на тази заповед.
Един ден той отива да коси трева в местността Овнарник заедно с малкия си син Паун. След като вързал предните крака на коня си (спънал го) забелязал, че от към Дренье слизат трима въоръжени лица. Забелязвайки ги, бае Божил казал на детето си да се скрие в гората. Черкезите убили бае Божил. Паун впоследствие има трима сина, които след това създават три големи фамилии в Круша – Михалкова, Киркова и Витанова .
География
Селото се намира край българо-сръбската граница, на около 13 km южно от Калотина , край което се намира граничният контролно-пропускателен пункт Калотина . Круша отстои на около 16 km югозападно от Драгоман , на 30 km западно от Сливница , на 56 km северозападно от Перник и на 55 km западно от столицата София .
Круша е пръсната по протежение на близо 3 km по долината, образувана по поречието на река Новоселска, като започва от махала Смърдан (близо до с. Грълска падина) и свършва при изхода на долината в равнището край река Бурелска. Главната част носи името „село“ и е разположена край левия бряг на реката. Течащата по протежение на Круша река Новоселска след края на селото (в землището на с. Несла ) се влива като ляв приток на река Бурелска.
Селото е разположено на надморска височина от около 600 m. Климатът е умереноконтинентален . Лятото е горещо, а зимата хладна. Наблюдават се отрицателни стойности на средната януарска температура от около -2,5 °C и средни юлски температури от около 18,4 °C. Количеството на валежите е малко.
Село Круша е разположено по дължина на асфалтиран път. Най-близките детски градини и училища се намират в общинския център град Драгоман. За здравето на населението се грижат няколко общопрактикуващи лекари с кабинети, разположени в Габер и Драгоман.
Круша е пръсната по протежение на близо 3 km по долината, образувана по поречието на река Новоселска, като започва от махала Смърдан (близо до с. Грълска падина) и свършва при изхода на долината в равнището край река Бурелска. Главната част носи името „село“ и е разположена край левия бряг на реката. Течащата по протежение на Круша река Новоселска след края на селото (в землището на с. Несла ) се влива като ляв приток на река Бурелска.
Селото е разположено на надморска височина от около 600 m. Климатът е умереноконтинентален . Лятото е горещо, а зимата хладна. Наблюдават се отрицателни стойности на средната януарска температура от около -2,5 °C и средни юлски температури от около 18,4 °C. Количеството на валежите е малко.
Село Круша е разположено по дължина на асфалтиран път. Най-близките детски градини и училища се намират в общинския център град Драгоман. За здравето на населението се грижат няколко общопрактикуващи лекари с кабинети, разположени в Габер и Драгоман.
Събития
Празникът на селото е на 24 май – денят на славянската писменост и култура. До 1952 г. празникът на село Круша се е чествал на 22 май , когато е денят на летния Свети Николай (Летен Никулден) по Юлианския календар . През 1952 г. е открит новият дом на читалище „Искра“ и оттогава насетне крушляни празнуват на този ден. Празненствата са били пищни и са събирали на няколко мегдана селяните, които са отбелязвали с хора и веселба денят на Свети Николай, а впоследствие и празникът на Солунските братя Кирил и Методий.
Личности
Петър Димитров – учител , съставител на брошура за история на селото подготвена и напечатена в средата на 80-те години на ХХ век .
Списък на родените в с. Круша българи, загинали по време на Балканските войни ( 1912 – 1913 г.):
Гено Аначков, роден 1889 г. – загинал на 13 април 1913 г. в гр. Одрин. Йосиф Димитров – загинал на 21 юни 1913 г. в с. Богородица. Ставри Николов Шумков – загинал на 20 юни 1913 г. в с. Негован. Стефан Димитров Спасов – загинал на 21 юни 1913 г. в с. Лахна.
Списък на родените в с. Круша българи, загинали по време на Първата световна война ( 1914 – 1918 г.):
Дока Тасков Величков – загинал на 3 януари 1918 г. в Цариброд. /ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 416, л. 19./ Захари Андонов Соколов – починал на 5 февруари 1916 г. във 2/2-ри дивизионен лазарет и с. Дедели, след като е ранен от аеропланна бомба. /ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 292, л. 29./ Захария Ст. Андреев – загинал на 16 февруари 1916 г. в с. Богданци. /ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 12, л. 19./ Иван Стефанов Стоянов – загинал на 1 октомври 1915 г. на връх Джурджова глава. /ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 290, л. 32./ Йосиф Найденов Пенев – загинал на 22 септември 1916 г. в 6/1-ва полска болница с. Паракьой от рани. /ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 290, л. 77./ Йосиф Пейчев Соколов – загинал на 19 октомври 1915 г. в с. Врагудинци. /ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 290, л. 33./ Коста Димитров Иванов – загинал на 19 септември 1916 г. в с. Енидже. /ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 290, л. 39./ Мартин Димитров Спасов – починал на 5 февруари 1917 г. в болница в гр. Браила, от жълтеница. /ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 386, л. 44./ Младен Гигов Аначков – загинал на 29 ноември 1916 г. на връх Ер. /ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 447, л. 17./ Мода Милошов Соколов, роден 1877 г. – ранен на 16 септември 1916 г. в с. Енидже и починал същия ден в превързочен пункт в с. Адам клисе. /ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 194, л. 36./ Славко Соколов Андреев, старши подофицер – загинал на 11 октомври 1915 г. в с. Пресека. /ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 211, л. 123; а.е. 307, л. 68./ Ставри Михалков Паунов / представител на Пауновата фамилия / – загинал на 10 юни 1917 г. на позиция Маргара край Битоля. /ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 325, л. 18; а.е. 454, л. 4./
Списък на родените в с. Круша българи, загинали по време на Балканските войни ( 1912 – 1913 г.):
Гено Аначков, роден 1889 г. – загинал на 13 април 1913 г. в гр. Одрин. Йосиф Димитров – загинал на 21 юни 1913 г. в с. Богородица. Ставри Николов Шумков – загинал на 20 юни 1913 г. в с. Негован. Стефан Димитров Спасов – загинал на 21 юни 1913 г. в с. Лахна.
Списък на родените в с. Круша българи, загинали по време на Първата световна война ( 1914 – 1918 г.):
Дока Тасков Величков – загинал на 3 януари 1918 г. в Цариброд. /ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 416, л. 19./ Захари Андонов Соколов – починал на 5 февруари 1916 г. във 2/2-ри дивизионен лазарет и с. Дедели, след като е ранен от аеропланна бомба. /ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 292, л. 29./ Захария Ст. Андреев – загинал на 16 февруари 1916 г. в с. Богданци. /ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 12, л. 19./ Иван Стефанов Стоянов – загинал на 1 октомври 1915 г. на връх Джурджова глава. /ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 290, л. 32./ Йосиф Найденов Пенев – загинал на 22 септември 1916 г. в 6/1-ва полска болница с. Паракьой от рани. /ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 290, л. 77./ Йосиф Пейчев Соколов – загинал на 19 октомври 1915 г. в с. Врагудинци. /ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 290, л. 33./ Коста Димитров Иванов – загинал на 19 септември 1916 г. в с. Енидже. /ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 290, л. 39./ Мартин Димитров Спасов – починал на 5 февруари 1917 г. в болница в гр. Браила, от жълтеница. /ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 386, л. 44./ Младен Гигов Аначков – загинал на 29 ноември 1916 г. на връх Ер. /ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 447, л. 17./ Мода Милошов Соколов, роден 1877 г. – ранен на 16 септември 1916 г. в с. Енидже и починал същия ден в превързочен пункт в с. Адам клисе. /ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 194, л. 36./ Славко Соколов Андреев, старши подофицер – загинал на 11 октомври 1915 г. в с. Пресека. /ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 211, л. 123; а.е. 307, л. 68./ Ставри Михалков Паунов / представител на Пауновата фамилия / – загинал на 10 юни 1917 г. на позиция Маргара край Битоля. /ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 325, л. 18; а.е. 454, л. 4./
Друго
Село Круша е разположено в западните покрайнини , в непосредствена близост до българо - сръбската граница. Съседни села са: Долна Невля , Несла , Неделище , Дреатин и Грълска падина .
Категории / Тагове
Няма тагове
Отзиви
Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.
