Лесковдол

Историческите извори за селищата от областта на Искърския пролом сочат, че повечето населени места тук са нововъзникнали и са датирани към края на XIV век. Причини за основаването им са различни, но най-често става въпрос за преселение на семейства, избягали към този район след падането на България под турска власт . В случая с Лесковдол няма официално потвърдена информация за възникването на селото. Едно от първите споменавания на селото е в страниците на османски регистър, датиран към средата на XVI век, според който в Лесковдол има 10 домакинства и едно неженено лице.

Като първоначално място на заселване както от местните, така и в историческите източници, се посочва местността Село, която се намира в дола между махалите Ливада и Касо̀во бърдо. Сведения показват, че в началото Лесковдол е било купно селище, но с времето нарастването на населението и липсата на пространство и земи в местността ускорили процеса на разпръскване на селото, който започнал още преди Освобождението . Разселването от старото селище се състояло в създаване и населване на колиби и единични дворове по хълмовете около дола, основно на места, подходящи за земеделие , с налични водоизточници и близо до високопланински пасища . По време на освободителната война населението бяга към Враца , като след края на сраженията повечето от жителите не се върнали в старото селище , а се заселили по вече съществуващите кошари около него.

С времето разрастването на кошарите и единичните дворове довежда до образуването на нови махали . Непригодното географско местоположение на старото село спомогнало пръскането на населението в новите махали да стане окончателно. По сведения от 30-те години на XX век мястото на старото село било напълно изселено, без нито една къща, и се познавало само по запазените сливови дървета.

На 17.04.1944 година, по време на Втората световна война , на юг от днешния селски център са хвърлени над 20 бомби , като въпреки това няма регистрирани жители, напуснали селото поради сраженията .

През 1950 година на връх Издремец , намиращ се в лесковдолското землище, се състоял конгрес на Първи балкански новоосвободителен отряд - нелегална група младежи от околните села, обединени срещу новия режим и целящи възстановяване на БЗНС . Малко след самия конгрес участниците в него и други членове на отряда са заловени и година по-късно осъдени, като сред тях има и двама мъже от Лесковдол - Трайко Колев и Никола Коцев.

Лесковдол се намира в Голема планина , част от Западна Стара планина . Цялото землище е малко над 26,2 кв. км. Самото село е разположено между 600 и 1100 м надморска височина и е съставено от десетки махали , пръснати по планинските склонове. В селското землище попадат върховете Кравя (1207 м), Старо пладнище (1297 м), Лиляка (1399 м ) и Издремец (1492 м), който е и най-високата точка от землището на Лесковдол .

Коларски и черни пътища свързват Лесковдол със съседните му села – Брезовдол , Редина , Буковец , Желен и Бов .

През 2017 година в селото се отбелязва 118-ата годишнина от написването на творбите „Хайдути“ и „Клепалото бие“, които са написани от Иван Вазов в местността Берилова воденица, намираща се над Лесковдол. Събитието, което придобива името „По стъпките на Вазов“, става ежегодно, като през 2018 година включва богата програма, състояща се от вело- и пешеходен поход, танцови и музикални прояви , както и показ на различни занаяти . През 2019 година пешеходният поход се разраства и се състои вече от четири лъча, като освен от самото Лесковдол другите отправни точки са съседните села Бов , Осеновлаг и Лакатник , а крайна точка е местността Берилова воденица. Велопоходът е с начална точка Своге . Допълнително фестивалът включва разнообразни дейности от регионалния бит и култура. Организирането на събора продължава и през следващите години, като на традиционното място на провеждането му - местността Кръ̀сто - през месец август 2020 година бива издигнат паметен знак „Аз съм българче“ в чест на делото на Иван Вазов , който пише част от творбите си вдъхновен от природата в региона . През август 2021 година пък в махала Могилата бива открит паметен знак „ Песни за Македония “ , а през септември 2022 година, в близост до него, е издигнат Вазовият кръст.

Паметният знак „Аз съм българче“, открит през 2020 г. Паметният знак „Песни за Македония“, открит през 2021 г. Вазовият кръст, издигнат през 2022 г.

Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.