Маломаловски манастир "Св. Николай Мирликийски - Чудотворец"

В планината Чепън, на три километра северно от село Мало Малово и на дванадесет километра от Драгоман, се намира Маломаловският манастир „Св. Николай Мирликийски – Чудотворец“. Той е скрит в една малка долина в подножието на Попов връх и върха Козар, познат още като Гола глава, и е обграден от букова гора от всички страни. Към него води черен път. През 1979 година манастирът е обявен за паметник на културата от национално значение, но в момента не функционира. Смята се, че е построен между тринадесети и шестнадесети век, като през шестнадесети век е разрушен, след това възстановен и изписан. Оцелелите стенописи в църквата са точно от този период. За точната дата на основаването му и за неговата история по време на османското владичество се знае много малко, като информацията за най-ранните му години е особено оскъдна. Днес от целия манастирски комплекс са запазени само църквата, една полуразрушена жилищна сграда и каменната чешма с бронзова тръба, дело на майстори от Дебър. Главната жилищна постройка, която имаше възрожденска архитектура, оригинална конструкция от плет и кал, вече се е съборила. Църквата е малка, еднокорабна и едноабсидна, без купол, тип строеж, характерен за Западна България през османския период. Направена е изцяло от ломен камък и е покрита с тежки каменни плочи, без никакви външни декорации. Цилиндричният свод, който се вижда отвън, заедно с удължените надлъжни стени отпред (анти), оформят западната стена като обширна плоска ниша, завършваща с арка. Тази фасада е още по-оживена от нишата над входната врата. Поради това, че църквата е частично вкопана в земята и е с малки размери, отвън изглежда като малка засводена постройка. Отвътре обаче, въпреки че се състои само от наос и олтар, създава усещане за простор. Преди стените, сводовете и западната фасада на църквата са били изцяло покрити със стенописи. До наши дни е оцеляла само малка част от богатата живопис. Стенописите, изпълнени с високо майсторство, са били изследвани от известни български изкуствоведи още в началото на двадесети век. Според изследователите, външните стенописи, най-вече по западната фасада, са от четиринадесети-петнадесети век, а тези отвътре – от шестнадесети век. В засводената ниша над входа отвън е изписана известната икона на светеца Николай Мирликийски. Около нея, по цялата западна стена, е била разположена пространната композиция „Страшният съд“. С качеството си на изпълнение тези изображения са предизвиквали голям интерес и възхищение у посетителите. В някакъв момент стенописите във вътрешността са били замазани с вар, но по-късно мазилката е отстранена и те са разкрити. Стенописите в олтара са от по-късен период – шестнадесети век. Там са изобразени сцените „Богородица Ширшая небес“ в апсидата, „Причастие на апостолите“ (Евхаристия), а по-долу – четирима отци на църквата: Василий Велики, Григорий Назиански, Николай Мирликийски и един неидентифициран. Фигурите са едри, малко грубовати, но много изразителни. Някои изследователи отбелязват, че одеждите на светите апостоли тук приличат на тези в Кремиковския манастир, което може да означава, че работата е на един и същ зограф или че е създадена по един и същ установен модел. Архитектурата на църквата и техниката на изпълнение на стенописите дават основание да се смята, че тя е построена или обновена и изписана в края на шестнадесети или началото на седемнадесети век, когато вероятно е възстановен и целият манастирски комплекс.

Категории / Тагове

Информация

Отзиви