Миланово
Област: София
История
Село Миланово се е казвало Осиково преди 1950 г. Възможна хипотеза е, че името идва от дървото осика – трепетлика .
Периодът на преселване и създаване на с. Миланово (Осиково) не е изяснен напълно. Първоначално селото се формира в скрито долинно място, където хората намират по-голяма сигурност от османците, а и климатът е по-благоприятен за живеене. Почти веднага е построена църквата „Рождество Богородично“. Във Врачанския балкан е хайдутствал Вълчан войвода. В книгата „Тайните и революционните комитети из робството ни под турците някои врачански села от 1838 година“ на историка Андрей Цветков смел бунтовник от Осиково е Горан Данколов-Йондето. Други мъстители са Исмо Ружин, Дели Петър и Стамболията.
По време на кърджалийските нападения през 1800 г. подгонен е преминал Врачанския балкан Софроний Врачански . Отсяда при овчарите при Войводин валог, където е нахранен, преоблечен и придружен до преминаването му на р. Искър за манастира „Седемте Престола“. Оттогава и по този случай местността се нарича Войводин валог. През 1876 г. четниците от разбитата Ботева чета са посрещнати от осиковски овчари и козари, нахранили ги и проводили към р. Искър.
По време на османското владичество не е имало случай на заселване на турци. Присъствието им е главно при събиране на данъци. След освобождението на страната Осиково се разраства близо до основния път за Враца и Вършец в местността Гувна, а първоначалното селище се преименува на махала Старо село. Възникват общо 7 махали. През 1920-те години населението на селото достига 3000 души. В същия период работят 2 училища.
Хора от селото взимат участие в Септемврийското въстание . Водач е Симеон Петров Трупльов. След разбиването на въстаниците успява да избяга в Сърбия, но е арестуван брат му Милан Петров Трупльов – овчар, не участвал във въстанието, но за назидание е разстрелян. След 1945 г. Симеон Трупльов се връща в селото и става кмет.
През 1950 г., както много за други села, е взето решение да се промени името на селото. Първото предложение е да бъде наименувано Симеоново – комуниста Симеон Трупльов. Тогава самият Симеон казва, че не е редно да се наименува на жив човек. За ново име избират Миланово . Както е записано в историята на селото от 1973 г., „по предложение на Отечественофронтовския актив и при тържествено събрание село Осиково бе преименувано през 1950 г. на село Миланово на името на загиналия въстаник през 1923 г. Милан Петров Трупльов“.
Периодът на преселване и създаване на с. Миланово (Осиково) не е изяснен напълно. Първоначално селото се формира в скрито долинно място, където хората намират по-голяма сигурност от османците, а и климатът е по-благоприятен за живеене. Почти веднага е построена църквата „Рождество Богородично“. Във Врачанския балкан е хайдутствал Вълчан войвода. В книгата „Тайните и революционните комитети из робството ни под турците някои врачански села от 1838 година“ на историка Андрей Цветков смел бунтовник от Осиково е Горан Данколов-Йондето. Други мъстители са Исмо Ружин, Дели Петър и Стамболията.
По време на кърджалийските нападения през 1800 г. подгонен е преминал Врачанския балкан Софроний Врачански . Отсяда при овчарите при Войводин валог, където е нахранен, преоблечен и придружен до преминаването му на р. Искър за манастира „Седемте Престола“. Оттогава и по този случай местността се нарича Войводин валог. През 1876 г. четниците от разбитата Ботева чета са посрещнати от осиковски овчари и козари, нахранили ги и проводили към р. Искър.
По време на османското владичество не е имало случай на заселване на турци. Присъствието им е главно при събиране на данъци. След освобождението на страната Осиково се разраства близо до основния път за Враца и Вършец в местността Гувна, а първоначалното селище се преименува на махала Старо село. Възникват общо 7 махали. През 1920-те години населението на селото достига 3000 души. В същия период работят 2 училища.
Хора от селото взимат участие в Септемврийското въстание . Водач е Симеон Петров Трупльов. След разбиването на въстаниците успява да избяга в Сърбия, но е арестуван брат му Милан Петров Трупльов – овчар, не участвал във въстанието, но за назидание е разстрелян. След 1945 г. Симеон Трупльов се връща в селото и става кмет.
През 1950 г., както много за други села, е взето решение да се промени името на селото. Първото предложение е да бъде наименувано Симеоново – комуниста Симеон Трупльов. Тогава самият Симеон казва, че не е редно да се наименува на жив човек. За ново име избират Миланово . Както е записано в историята на селото от 1973 г., „по предложение на Отечественофронтовския актив и при тържествено събрание село Осиково бе преименувано през 1950 г. на село Миланово на името на загиналия въстаник през 1923 г. Милан Петров Трупльов“.
География
Село Миланово се намира по искърското дефиле на Стара планина , във Врачанския балкан над Гара Лакатник . Землището му започва от река Искър-при гара Лакатник. Така наречените „Лакатнишки скали“ също попадат в землището на селото. Преди 1945 г. са наричани от месното население "Аржишки камик“, кръстени на близката махала. Хората от съседните села им казвали „Осиковски камик“. Село Миланово (Осиково) граничи с Гара Лакатник, със Заноге, с. Губислав, с. Дружево, с. Горна Бела Речка, с. Горно Озирово, с. Лютаджик, с. Згориград, с. Очиндол и с. Оплетня. Над морското равнище е от 300 м до 1500 м, а самото селище е на 800 м. Общата му площ е 68 000(петдесет хиляди) декара.
Събития
Съборът на селото е на 24 май През август месец е курбанът при старата църква „Рождество на Пресвета Богородично“ На 20 декември се чества годишнина от създаването на читалище „Пробуда“ Годишни чествания от Септемрийското въстание. На 8 септември празник на новата черква в селото.
Категории / Тагове
Отзиви
Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.
