Мирково

На територията на село Мирково съществуват следи от поселения от дълбока древност. В местността „Могила“, на 3,5 км южно от Мирково, са открити следи от неолитно селище. В местностите „Денината плоча“, „Ортова“, „Уста“, „Яламовото тепе“ и „Хрисковата плоча“ са намерени останки от тракийски селища. Местността „Арамудере“ в землището на селото крие гробница от римско време. Близо до селото, в местността „Таушаница“, е разположено раннохристиянско светилище. Край Мирково са открити и ценни паметници от Средновековието – църквата „Св. Георги“ от XII – XIII век, както и останки от крепост, охранявала прохода за Етрополе в местността „Градище“.

Най-ранните споменавания на село Мирково (или Миркува) се съдържат в османските регистри от 1430 и 1751 г.

През 1825 г. по време на българското Възраждане е открито килийно училище в селото. Жители на село Мирково участват в четите на Панайот Хитов , Христо Ботев и Георги Бенковски . Тридесет и осем мирковчани се включват в Руско-турската Освободителна война .

През 1878 г. Иван Радов Маслев открива в селото първата пивоварна фабрика в България ; през 1883 г. фабриката е преместена в София на „ Солни пазар “.

През 1884 г. е основано „Мирковско научно дружество ’Искра’“, а през 1908 - читалище „Просвета“. През 1909 г. те се сливат в читалище „Христо Ботев“.

През 1890 г. Тодор Влайков и Тодор Йончев основават в Мирково първата българска кооперация – Мирковско заемодавно, спестовно и земеделческо дружество „Орало“ ; през 1914 г. се създава кредитна кооперация „Пчела“ като приемник на „Орало“.

Село Мирково е разположено в полите на Стара планина , в западната Златишко-Пирдопска котловина , 63 км източно от София по т.нар. Подбалкански път . Освен с автомобил е достъпно с железопътен транспорт и редовна автобусна линия от София (Автогара „Сердика“) до Копривщица . На север от селото се издига старопланинският връх Баба . Мирково е изходен пункт за хижа „Чавдар“ и хижа „Мургана“ .

В село Мирково има няколко ежегодни събора. Най-известният от тях е Кукерският събор, който се провежда всяка година на Сирни заговезни . Жителите на селото и общинската администрация активно участват в подготовката и провеждането на събора. По традиция мъжете от селото се преобличат в кожи, украсени с чанове. В нощта на Сирни заговезни из селото се палят огньове. Жителите на селото прескачат пламъците и въртят над главите си своеобразни факли, т.нар. оратници, за здраве и за да прогонят злите духове.

Поп Петър от село Мирково, останал в историята с летописния си разказ от XVII век за бедственото положение на българското население по време на Турско-австрийската война и за Чипровското въстание . Летописът на поп Петър е 72 години по-стар от „ История славянобългарска “ на Паисий Хилендарски . Написан е на 72 листа и се пази в Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Иван Стоянов Зографски (1835 – 1900), иконописец, живописец и революционер Поп Недельо Иванов Николов (1842 – 1909), учител и революционер От Мирково са трима от четниците в четата на Христо Ботев : Димитър Николов Коленцов (Митьо Коляка), Пенчо Стаменов Щърков (заточен и починал в Сен Жан д'Акр ) и Черньо Неделчев Синигеров. Борис Богданов (1887 – 1916), български офицер (капитан) Асен Сираков (1895 – 1960), български офицер (генерал-майор) Димитър Попов, български революционер от ВМОРО, четник на Трифун Аджаларски Добри Караджов (1925 – 2004), български офицер (генерал-лейтенант) Иван Гешев (1970 – ), главен прокурор Пламен Кръстев (1958 – ), български лекоатлет

На Мирково е наречена улица в квартал „ Христо Смирненски “ в София ( Карта ).

Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.