Момин_проход

Област: София

Население: 1371 души (15 март 2024 г.)

Площ: – km²

Надморска височина: 494 m

Пощ. код: 2035

Тел. код: 07142

МПС код: СО

ЕКАТТЕ: 50245

Описание

География

Отстои на около 70 км от София .

Разположен е в Средногорието в близост до планините Средна гора и Рила, както и до прохода Траянови врата . През града минава река Баншница.

История

Землището на Момин проход е населено от древността. Имало е тракийско селище на серди и беси . Известно е с топлите си минерални извори още от времето на Римската империя .

През римското владичество баните с горещите минерални води са високо каптирани. През 1922 г. при разкопки са установени антични градежи, където днес се намира старата баня.

По времето на Османското владичество селището е известно с името Солудервент (Воден проход / Проход на водите).

През 1950 г. Момин проход е обявен за балнеоложки курорт с национално значение. Обединен е с гара Костенец и става квартал в новообразувания град Костенец през 1964 г.

На 21 септември 2006 г. Момин проход отново получава административна самостоятелност и статут на град .

Минералните извори в Момин проход са съществували като център на старо тракийско селище на серди и беси. Използвани са от римляните през епохата на императорите. Селището е разрушено през V и VI век от нашествията на хуните и готите.

През 976 г. в този район цар Самуил разгромява армията на византийския император Василий II, а полският крал Владислав Варненчик разбива турските войски и се сключва сегединският мир през 1443 г.

От 1576 г. курортът се именува Солудервент (Воден проход / Проход на водите). Наричан е още Момина клисура (по легендата за отбраната на прохода от девойки) и Момина баня (по поверието за появата на нимфи моми в радиоактивните изпарения). От 1939 г. курортът носи името Момин проход.

Баните и инхалаториумът са построени през периода 1925 – 1938 г., а санаториумите и почивните домове – в следващите няколко десетилетия.

През 1981 година в селото е основан фолклорен ансамбъл „Момин проход“, изпълняващ традиционна местна народна музика , който през 1997 година получава европейска награда за народно изкуство на фондация „Алфред Тьопфер“.