Нови хан
Област: София
История
В землището има останки от тракийски, римски и средновековни селища.
През 1670 г. на мястото на днешното село Нови хан е построен голям кервансарай , който е бил станция и странноприемница по „ царския друм “ до столицата Цариград . Кервансараят е построен по заповед на Ахмед паша. Намирал се е на 25 километра източно от София – един ден преход. С вътрешната си уредба е смайвал всички пътешественици. Площта му е била 20 декара. От историческите извори научаваме, че е имал голям оловен покрив, дворът е бил ограден с висока каменна стена, от която се е спускала навътре широка стряха, като навес, опряна на каменни стълбове. В двора му е имало шадраван с водоскок и чешма с обилна вода. Останките от османския кервансарай, или „Калето“ (както го наричат местните), се намират в двора на основното училище „Св. св. Кирил и Методий“. Всъщност от кервансарая е запазена само западната стена. Постройката е обхващала цялото пространство, където днес се намира училището. Някои части на хана са били съборени през 1872 г. заради строежа на училището.
Постепенно около кервансарая възниква днешното село. Първото споменаване на селото е под името Хан Джедид през 1680 г., малко след построяването на кервансарая . То означава „нов хан“ на арабски език . Записано на османски турски е Han Cedit . По-късен вариант на името е преводът му на турски – Yeni Han . След Освобождението е преведено на български и става Нови хан .
Според местно предание селото е съствено от три махали – Анската , която е най-старата и е разположена северно от „ано“ (кервансарая), Горната , която някога е била в Лозенската планина и Търнавската , чиито жители се преселили от Търнава . По време на османското владичество селището многократно е било нападано и опожарявано именно поради местоположението си на главния път. Мнозина известни пътешественици са разказвали за Нови хан.
По време на Втората световна война в училището на Нови хан са евакуирани част от съоръженията на Радио „София“ и от студио в селото е публично обявено извършването на Деветосептемврийския преврат през 1944 година.
През 1670 г. на мястото на днешното село Нови хан е построен голям кервансарай , който е бил станция и странноприемница по „ царския друм “ до столицата Цариград . Кервансараят е построен по заповед на Ахмед паша. Намирал се е на 25 километра източно от София – един ден преход. С вътрешната си уредба е смайвал всички пътешественици. Площта му е била 20 декара. От историческите извори научаваме, че е имал голям оловен покрив, дворът е бил ограден с висока каменна стена, от която се е спускала навътре широка стряха, като навес, опряна на каменни стълбове. В двора му е имало шадраван с водоскок и чешма с обилна вода. Останките от османския кервансарай, или „Калето“ (както го наричат местните), се намират в двора на основното училище „Св. св. Кирил и Методий“. Всъщност от кервансарая е запазена само западната стена. Постройката е обхващала цялото пространство, където днес се намира училището. Някои части на хана са били съборени през 1872 г. заради строежа на училището.
Постепенно около кервансарая възниква днешното село. Първото споменаване на селото е под името Хан Джедид през 1680 г., малко след построяването на кервансарая . То означава „нов хан“ на арабски език . Записано на османски турски е Han Cedit . По-късен вариант на името е преводът му на турски – Yeni Han . След Освобождението е преведено на български и става Нови хан .
Според местно предание селото е съствено от три махали – Анската , която е най-старата и е разположена северно от „ано“ (кервансарая), Горната , която някога е била в Лозенската планина и Търнавската , чиито жители се преселили от Търнава . По време на османското владичество селището многократно е било нападано и опожарявано именно поради местоположението си на главния път. Мнозина известни пътешественици са разказвали за Нови хан.
По време на Втората световна война в училището на Нови хан са евакуирани част от съоръженията на Радио „София“ и от студио в селото е публично обявено извършването на Деветосептемврийския преврат през 1944 година.
География
Нови хан е разположен на 631 метра надморска височина в югоизточния край на Софийското поле , като на юг землището му навлиза в Лозенската , а на югоизток – във Вакарелската планина .
Личности
Димитър и Цветанка Вучеви (Шушумигарови), видни личности, участвали в основни мероприятия в общината Марена Джингова , художник Валентин Лилов , художник, професор в НХА Кирил Божков , художник Станислава Стоянова , художник Симеон Янев , писател, професор в СУ Дончо Цончев , писател
Категории / Тагове
Отзиви
Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.
